Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Благонадеждност на машинно преведени сайтове

В случай че бъде постигнат консенсус, това обсъждане може да стане основа за решение на Уикипедия:Решения. Обсъждането и !⁠гласуването ще продължат най-малко до 24 май 2022 включително.

От известно време си мисля да предложа да запишем изрично в У:БИ, че сайтове с машинен превод на български са неблагонадеждни и не могат да се използват като източник. Особено важно е да не се допускат такива за термини които не съществуват в българската специализирана литература. В критериите за бързо изтриване има точка 9. текст на чужд език или необработен машинен превод; и няма никаква логика да се допуска цитирането на източник с такъв превод. Случаен цитат от подобен сайт: „ Неуспехът да процъфтява Поради редовните превантивни прегледи, бебетата вече не присъстват в здравеопазващи измерения. Ако обаче има индикации, че детето не процъфтява правилно, медицинска помощ е от съществено значение.  “ от https://bg.healthandmedicineinfo.com/gedeihst-rung-E4L
. Някой има ли аргументи против? -- Сале (беседа) 09:33, 10 май 2022 (UTC)

Подкрепям. Напълно съм съгласен. Крайно време беше някой да се сети за това. Carbonaro. (беседа) 10:28, 10 май 2022 (UTC)

Подкрепям с две ръце. Проблемът е, че дори опитни потребители на интернет, сред които и професионалисти, лесно се подлъгват от факта, че често именно такива сайтове (и не непременно лошо преведени) излизат отгоре в резултатите при търсене. Може би трябва някакво напътствие за идентифициране на подобни сайтове?--Ket (беседа) 11:10, 10 май 2022 (UTC)

@Ket, това с напътствието съм го мислил и за съжаление темата е много неприятна. За всеки с поне малко прилична езикова култура по отношение на българския лампичката светва още на първото изречение а често дори и при заглавието както е в примера който дадох. Лошото е че вече страшно много хора не просто не обръщат внимание ами доста от тях дори настояват че нямало значение. Тук в Уикипедия все още удържаме положението с малко хабене на нерви понякога, но почти навсякъде из Интернет е страшно пък и в традиционните медии също. Опитайте се да обясните на кой да е журналист роден след 1995 разликата между „негов“ и „свой“ например. За пълен член да не говорим да не споменавам безбройните чуждици плеснати някъде просто щото такова нещо като да отворят речник си е направо обидно за днешните самозвани преводачи. Сале (беседа) 11:50, 10 май 2022 (UTC)

За. Не се сещам дори за теоретични аргументи против. Според мен по-скоро би трябвало такива сайтове вече да се броят за неблагонадеждни, но не пречи да се упомене изрично. --Поздрави, Петър Петров 18:57, 10 май 2022 (UTC)

Петър Петров, за теоретични аргументи и аз не се сещам, но на практика се случва да спорим за машинните преводи. :) Донякъде може би защото У:БИ е писано доста отдавна и е предимно превод от тогавашната английска версия на en:WP:RS а там такъв превод нямат доколкото разбирам. Сале (беседа) 20:30, 10 май 2022 (UTC)

Въпрос - Тези преводни източници имат ли връзка с оригиналния текст (който съответно е БИ)? --Rumensz (беседа) 07:12, 11 май 2022 (UTC)

Rumensz, надявам се това да е риторичен въпрос. Не съм съгласен с подсказката „ който съответно е БИ “
. Отникъде не следва такова нещо. Сале (беседа) 07:51, 11 май 2022 (UTC)

Казвате изрично „машинно преведени сайтове“ - Статии на Уикипедия също присъстват в такива. Лошият превод и липсата на посочен източник правят сайта неблагонадежден, но не и оригиналния източник.--Rumensz (беседа) 08:00, 11 май 2022 (UTC)

Лошият превод прави сайта неблагонадежден източник. Дотук съм съгласен. Обаче. Първо наличието на подобен машинен превод не означава че оригиналният текст е благонадежден. Второ, в подобни сайтове обикновено няма директно видима връзка към оригиналния текст. Трето, когато става въпрос за дефиниции на термини оригиналният текст не върши никаква работа. Това че подобен сайт е превел буквално даден термин на български не го прави възприет в българската специализирана терминология а Уикипедия не бива да налага подобни новосъздадени термини. Подобен случай имахме съвсем наскоро. Мога да припомня и случаи на буквално преведени думички които нямат никакво подобно приложение в българския напр. кръстник „известен също като спонсор". Ако за подобно нещо допуснем да се цитира автоматично преведен източник ще стане страхотна веселба. Тогава ще е допустим любимият ми превод отпреди доста години свързан с Формула 1 за „многобройните вентилатори на Монтоя около пистата“. Сале (беседа) 08:27, 11 май 2022 (UTC)

С което искам да посоча, че редакторите следва да търсят, оценят и ползват оригиналните източници, а преводните са само помощни в търсенето. Това, че даден редактор е ползвал лош превод, не прави статията или редакторът лоши или вандали априори. Уикипедия е колективен труд и затова има промени и поправки. Неслучайно имаме шаблоните „машинен превод“ и „превод от“. --Rumensz (беседа) 08:52, 11 май 2022 (UTC)

Rumensz, хайде да не се отклоняваме от темата! Предложението ми е да уточним че автоматично преведени сайтове не могат да бъдат цитирани като източник тъй като са неблагонадеждни. Някакви възражения към това конкретно изречение? Сале (беседа) 14:35, 11 май 2022 (UTC)

Карам Ви да разсъждавате не само към днешния ден, не само към лошите преводи на ИИ днес, а и в бъдещето, когато ИИ ще си пише дори сам статии. Но не е само това - а и въпросите с какво това правило ще помогне? на кого ще помогне? на редактора, пишещ статията или на администратора с гумичката? Едно уж добро правило, че "администраторите могат да трият по преценка" май води до лоши практики. --Rumensz (беседа) 14:49, 11 май 2022 (UTC)

Ще помогне с това, че няма да се налагат "термини, които не съществуват в българската специализирана литература". В случая може би трябваше отначало да насочим вниманието към Беседа:LTE, където случаят беше именно езикова локализация на сайт-агрегатор, който изобщо не посочва нито редакторска отговорност, нито първоначалния език на текста. С нарастването на престижа на Уикипедия в обществото нараства и рискът от това да наложим неправилни преводи. Да не говорим, че подобни на този сайтове нарушават авторското право, защото за публикуването на преводен текст се изисква съгласието на автора на изходния текст. Ket (беседа) 15:30, 11 май 2022 (UTC)

Rumensz, още веднъж апелирам да не изместваме темата. Дали някой ден ще разрешим на ИИ да пише статии е съвсем отделен въпрос и няма отношение към това простичко изречение за което попитах за възражения към днешна дата а именно: „ автоматично преведени сайтове не могат да бъдат цитирани като източник тъй като са неблагонадеждни. “
Сале (беседа) 15:45, 11 май 2022 (UTC)

Подкрепям Добре е да го напишем, за да могат по-неопитнтите редактори да го имат впредвид.--𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧 (беседа) 08:03, 11 май 2022 (UTC)

За. --Молли (беседа) 14:40, 11 май 2022 (UTC)

За. И според мен се подразбира, но няма лошо да е изрично споменато. — Luchesar • Б/П 15:58, 11 май 2022 (UTC)

Уикисреща

Привет! Каня ви на уикисреща на 22 май, неделя 20 май, петък, от 19:00 в Mr. Pizza, жк. Младост 1, бул. Йерусалим №22, където правихме последната среща преди пандемията. Вече имаме няколко участници: Спири, Mrs Robinson и Pelajanela (е, и аз, де). Ако искате и можете да се включите, пишете, моля ви, за да знам за колко човека да направя резервация (което вероятно ще правя в началото на идната седмица, така че имате около седмица за размишления и наместване на планове).
— Luchesar • Б/П 15:56, 11 май 2022 (UTC)

Аз ще гледам да дойдем. Тъкмо си мислех: „Не сме се виждали отдавна и ей го - конфликтите се увеличиха“. -- Мико (беседа) 16:04, 11 май 2022 (UTC)

Брой ме, ако не изникне нещо изключително. --Спас Колев (беседа) 18:19, 11 май 2022 (UTC)

Ех да му се не види. Баш на 21 заминавам на почивка ... -- Сале (беседа) 07:06, 12 май 2022 (UTC)

И аз така... А̀ дано вече по-често правим срещи. --Randona.bg (беседа) 09:19, 13 май 2022 (UTC)

Това щях да напиша и аз по повод думите на Сале. Надявам се с тази среща само да „откриваме сезона“.
— Luchesar • Б/П 09:32, 14 май 2022 (UTC)

Мико, Спас Колев, Станислав Николаев, Randona.bg, Сале, как сте за петък, 20 май, по същото време? Спири, Mrs Robinson и Pelajanela изглежда да са окей.
— Luchesar • Б/П 17:31, 14 май 2022 (UTC)

Да, става. --Спас Колев (беседа) 19:03, 14 май 2022 (UTC)

+1 --Ket (беседа) 06:26, 15 май 2022 (UTC)

Добре. -- Мико (беседа) 08:09, 15 май 2022 (UTC)

За мен е екстра. И да не забравяме определението „откриване на сезона“ --Randona.bg (беседа) 10:03, 15 май 2022 (UTC)

Петък ме устройва напълно, потвърждавам присъствието си. Станислав Николаев 13:19, 15 май 2022 (UTC)

Аз съм 50-50 за петък, но за в бъдеще бих препоръчал места където може да се спре с колело. -- Сале (беседа) 07:10, 16 май 2022 (UTC)

... и да е удобно за стигане с колело за повече хора т.е. нейде в центъра :) На мен тази пицария ми е на около 9 км. -- Сале (беседа) 07:13, 16 май 2022 (UTC)

Мястото не е резервирано, мисля - може навсякъде другаде, да обсъдим и други варианти :) Pelajanela (беседа) 07:16, 16 май 2022 (UTC)

Вече е. :) Боя се, че което е по-удобно за един, неизбежно ще е по-неудобно за друг (примерно в центъра ще е далеч по-неудобно за тези, които биха дошли с коли). Впрочем, замислям се, че може да е добра идея да правим срещите на място, което да е възможно най-удобно и за хора, които не са от София, а може би дори и за такива, които не живеят в България. Софиянци все ще намерим начин да се придвижим в София.
— Luchesar • Б/П 11:56, 16 май 2022 (UTC)

Лъчо, подкрепям с две ръце да се съобразяваме първо с хората които идват отдалеч. За софиянци категорично е по-лесно. Само не съм съгласен за центъра защото той е достъпен с метрото а откакто може да се плаща с безконтактна карта и в метрото и в наземния транспорт е малко по-удобно за гостите на София. Сале (беседа) 12:06, 16 май 2022 (UTC)

Аз искам само да вметна, че не съм от София и не живея в София и ако ще се сменя мястото, моля да кажете, защото лично за мен, това е свързано със запазване на стая в хотел, който да е в района на мястото, където ще бъде срещата. --Станислав Николаев 07:59, 16 май 2022 (UTC)

Станислав Николаев, мястото и часът са потвърдени, така че може да действаш смело с твоята организация. Свалям ти шапка за ентусиазма! Относно хотела, имай едно наум, че ресторантът е съвсем близо до метростанция Младост 1, така че особено лесно може да се стигне с метро по линии 1 и 4 (а с прекачване, разбира се, и от всяка друга).

Прилагам също последните влакове от метростанцията в различните посоки (взети са от графика, самият ресторант затваря в 23:20):

• За МС "Летище София" (в тази посока също има хотели): 23:44
• За МС "Бизнес парк": 23:55
• За МС "Сливница" (към центъра и после квартал „Люлин“): 00:03

Между другото, понеже депото на влаковете е при МС „Сливница“, източната част на града е „облагодетелствана“ с по-късни влакове (за сравнение, последният влак за центъра от МС „Люлин“ тръгва едва в 23:30). :)
— Luchesar • Б/П 11:56, 16 май 2022 (UTC)

Относно пътуването, в градския транспорт (в метрото със сигурност) вече може да се плаща и директно с банкови карти. Системата отчита броя пътувания през деня, и таксува максимално 4 лева, колкото е стойността на една дневна карта за цялата градска транспортна мрежа. Личният ми опит обаче е, че не всички банкови карти работят, така че може да е по-удобно човек просто да си вземе такава дневна карта. Ако по-често идваш към София, имай едно наум, че има и електронни карти, които вече може да се зареждат онлайн (за случая „неперсонализирана“, която при нужда да се зарежда с еднодневна или тридневна карта може да е добър избор).
— Luchesar • Б/П 12:04, 16 май 2022 (UTC)

Ако имаш нужда от съдействие, между другото, не се колебай да пишеш!
— Luchesar • Б/П 12:06, 16 май 2022 (UTC)

Здравей, малко по-рано намерих хотел в близост, на около 15 минути пеша, така че ще се опитам да резервирам там стая. Надявам се всичко да е наред, но в случай, че има нужда от помощ, ще се възползвам от твоята помощ. Поздрави :) Станислав Николаев 15:52, 16 май 2022 (UTC)

Като ще се срещате, освен разпивка, дали ще обсъждате и някои въпроси – Като как ще си подобрим отношенията с МакедонияУ?, примерно, как по-добре да се помага на нови редактори, защо не се участва в международни инициативи – „Месец на Азия“, ЦИЕ2022, и пр.? --Rumensz (беседа) 12:58, 19 май 2022 (UTC)

Е, то това както се завърти приказката - но да - обикновено се обсъждат уикипедиански дела, мислим е естествено. -- Мико (беседа) 13:32, 19 май 2022 (UTC)

Може и аз да дойда. Не знам дали има къде да се паркира, но се надявам, че ще е така.--Ilikeliljon (беседа) 15:54, 19 май 2022 (UTC)

В непосредствено съседство с ресторанта има супермаркет с голям паркинг (местоположение в google maps**), безплатният престой е 2 1/2 ч. Ще проверя на място информацията (дадена от заведението) в самия магазин и ще я актуализирам*, ако има промяна. А мисля, че няма да е трудно да се намери място и в околните улички. Pelajanela (беседа) 16:11, 19 май 2022 (UTC)

*от информационното табло на бариерите на паркинга: до 2 часа безплатно, всеки започнат следващ час се таксува по 2 лв. **от другата страна на "Йерусалим" също има паркинг Pelajanela (беседа)

Народни събрания

В случай че бъде постигнат консенсус, това обсъждане може да стане основа за решение на Уикипедия:Решения. Обсъждането и !⁠гласуването ще продължат най-малко до 23 март 2022 включително.

Продължение на темите #Числителни – объркване на бройни и редни и #Предложение за правило. Виж също #Личности, векове, хилядолетия, #Военни формирования и #Училища.

Останаха народните събрания, за които вече знам, че имаше доста различни мнения. Понеже за училищата се прие арабски цифри с окончание, ще предложа като първи вариант същото и за народните събрания. Основна разлика вероятно е наложената вече традиция в инфокутиите събранията да се изписват с римски цифри. Също въпрос е дали „Народно събрание“, съответно “Велико народно събрание“ да бъдат с главна буква след числителното.

обекти	заглавия	в текст	в инфокутии
народни събрания	с арабски цифри и окончание* (41-во Народно събрание, 7-о Велико народно събрание)**	с арабски цифри и окончание или точка, с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например: 7-о Велико народно събрание 36-о Народно събрание 41-во Народно събрание или 7. Велико народно събрание 36. Народно събрание 41. Народно събрание или Седмо велико народно събрание Тридесет и шесто народно събрание Четиридесет и първо народно събрание или VII Велико народно събрание XXXVI Народно събрание XLI Народно събрание	с римски цифри (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***

*) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
**) и пренасочване от името само с арабски цифри, без окончание
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 12:56, 21 февруари 2022 (UTC)

Съжалявам за грешката с подписа ми, поради която Керберайзер беше архивирал темата още на следващия ден.
— Luchesar • Б/П 16:50, 24 февруари 2022 (UTC)

Аз съм ОК и с трите варианта, но не и с този с точка (41. народно събрание). Все пак бих предпочела изписване в заглавията на статиите с думи или с римски цифри (във втория случай - начало на статията с думи). В инфокутиите - както досега с римски.

По въпроса дали с главна или малка буква - не виждам основание за дискусия, тъй като това е регламентирано; все едно да се чудим дали да спазваме правилата. Обяснението - в Официалния правописен речник (2012), т. 39.1 (на с. 41). Понеже той не е онлайн, ето тук обяснение от сайта на Езикови справки - БАН [1] (отговорите на втория и шестия въпрос). --Randona.bg (беседа) 07:57, 2 март 2022 (UTC)

Благодаря ти! Да, имах смътен спомен, че правилата са такива, и затова така и ги разписах в таблицата, но не бях търсил конкретен източник. :)
— Luchesar • Б/П 13:41, 2 март 2022 (UTC)

Както и при училищата, и тук единственият неподходящ вариант ми се струва този с точки. Останалите са окей, но може би най-лицеприятно изглежда вариантът с римски цифри.--Rebelheartous (беседа) 17:05, 2 март 2022 (UTC)

Въпреки че вниманието разбираемо е насочено към други теми, ето променен вариант, съобразен с коментарите дотук.

Обекти	Заглавия	В текст	В инфокутии
Народни събрания	С римски цифри,* а началното изречение с думи: XXXVI народно събрание Тридесет и шестото народно събрание е първото Обикновено народно събрание на България (...) VII велико народно събрание Седмото велико народно събрание е Велико народно събрание на Република България (...)	С арабски цифри и окончание,** с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например: 7-о велико народно събрание 36-о народно събрание 41-во народно събрание или Седмо велико народно събрание Тридесет и шесто народно събрание Четиридесет и първо народно събрание или VII велико народно събрание XXXVI народно събрание XLI народно събрание	С римски цифри (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***

*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 09:22, 9 март 2022 (UTC)

Съгласна съм с тези варианти, само да вметна, че скоро попаднах на III Обикновено народно събрание и 3 Народно събрание , но двете са различни. С евентуалното стилово уеднаквяване има опасност да се объркат, та предлагам да сложим в скоби съответната начална година, съответно 1882 и 1957. Колебая се дали няма да трябва и пояснителна страница Ket (беседа) 20:26, 21 март 2022 (UTC)

И аз съм съгласна. Бележката на Ket е изключително уместна. Трябва да ги разграничим, и според мен най-добре чрез годините. При тоталитаризма май не са били „обикновени“, като гледам, ха-ха. Коригирах главните букви в предложението. --Randona.bg (беседа) 10:27, 1 април 2022 (UTC)

Молли, Rumensz, Мико, Алиса Селезньова, Xunonotyk, Rebelheartous, Simin, StanProg, Carbonaro., Zhoxy, Vodnokon4e, Akeckarov, Svawt95, пингвам ви, защото сте изразявали отношение по предишни подобни гласувания. Ако имате мнение в случая, не се колебайте да го споделите (ако е критично, моля ви, дайте идея как конкретно да се подобри). Важно е да постигнем възможно най-широк консенсус (мълчаливо съгласие разбира се също е окей).
— Luchesar • Б/П 14:48, 2 април 2022 (UTC)

Таблицата е много изчерпателна и съм напълно съгласен с нея. Относно комунистическото летоброене на НС, в източниците е с арабски цифри без нищо и трябва да си остане така "3 Народно събрание (или XXIX ОНС)". Xunonotyk (беседа) 15:31, 2 април 2022 (UTC)

Подкрепям. Carbonaro. (беседа) 16:32, 2 април 2022 (UTC)

Съгласен. Само пипнах началата на колони и редове – да са с главните букви.--Zhoxy (беседа) 17:27, 2 април 2022 (UTC)

Аз пък възразявам на предложението комунистическите НС да останат така (с арабски без нищо). Смятам за недопустимо да насаждаме неграмотност, независимо как е писано тогава (не знам дали и тогава е било неграмотно или правилата са се променили, но все едно). И сега в сайта на Народното събрание има много грешни изписвания, и училищата масово изписват грешно названията си, но това не е аргумент да пишем и ние грешно. Освен това е абсолютно нелогично и объркващо при търсене (наличието на два начина, единият неправилен). --Randona.bg (беседа) 17:39, 2 април 2022 (UTC)

Да ги пишем просто в общата последователност и по общото правило? Името на статията за 3 Народно събрание може да е XXIX народно събрание.
— Luchesar • Б/П 22:17, 3 април 2022 (UTC)

За.--Akeckarov (беседа) 06:05, 4 април 2022 (UTC)

Принципно За. Коментар: Освен освен „велико“ и „народно“ е добре да се добави и „обикновено народно“ (Кет) – така няма да се налага да си измисляме номерация. Наименованията на статиите са неудобни за търсене (едва ли някой би търсил в Уикипедия с римски цифри), но това едва ли е голям проблем, тъй като до тях може да се достигне от Народно събрание. По отношение на употребата „В текст“ алтернативите за „един от тези варианти“ може да са „7-о народно събрание“ или „VII народно събрание“, а вариантът, който може да се среща (в началото и периодично през определен обемен интервал) и в двете алтернативи да е „Седмо народно събрание“ със следните аргументи: СНС е просто пълният начин на изписване, докато другите два са съкратени. Не е добра идея, ако в дадена статия се използва пълният вариант, той да се използва в цялата статия, тъй като излишно се раздува текста и става малко по-нечетим – представете си изречение в което има: „Четиридесет и шестото, четиридесет и седмото, и четиридесет и осмото народни събрания са..., при четиридест и деветото народно събрание ... но при тридесет и осмото ...“ и след това отново споменаванията им в пълен вид. Това разбира се са само коментари. --Стан (беседа) 07:51, 4 април 2022 (UTC)

За--Rebelheartous (беседа) 09:25, 6 април 2022 (UTC)

Както Ket правилно беше отбелязала, и по този въпрос практически има консенсус. Оставям още няколко дни за дообсъждане и доошлайфане, ако има нужда, тъй като поне аз не бях имал възможност да прегледам внимателно последните коментари.
— Luchesar • Б/П 09:43, 14 май 2022 (UTC)

Подкрепям напълно прилагането на общата последователност и за комунистическите НС, като още в първото изречение за всяко от последните (те са само 9) се вмъкне кратко пояснение, например:

Заглавие XXIX народно събрание. Първо изречение: Двадесет и деветото народно събрание (според историографията на НРБ - Трето народно събрание) е открито на 22 декември 1957 г. и закрито на 24 февруари 1962 г. Наемам се да направя тези промени, ако постигнем съгласие.

С обобщената номерация ще отпадне необходимостта от прилагателното обикновено за обикновените събрания. Ket (беседа) 11:03, 18 май 2022 (UTC)

Е, не, това си е оригинално изследване, създаващо анахронизми в името на естетиката. Историята оставя след себе си артефакти на хаотичност - не е наша работа да ги подреждаме. Все едно да си измислим правилна номерация на разбърканите адреси по Сливница (булевард в София). --Спас Колев (беседа) 19:35, 19 май 2022 (UTC)

Това е антиисторично. Наименованията (колкото и да са объркващи) са официални имена на парламентите използвани от първичните изоточници и от историографията. -- Мико (беседа) 19:43, 19 май 2022 (UTC)

Е, тогава остава вариантът с годината в скоби: III народно събрание (1882) и III народно събрание (1957), плюс евентуално пояснителна страница. В инфокутиите ще трябва да се сложи и годината в скоби Ket (беседа) 10:55, 20 май 2022 (UTC)

Но Обикновено/Велико не са просто декорации, това са различни органи с различни функции. Защо трябва да се маха "обикновено"? --Спас Колев (беседа) 15:39, 20 май 2022 (UTC)

На уикисрещата имахме възможност накратко да обсъдим и този въпрос. Ето актуализиран вариант на предложението, който се опитва да включи и други разумни забележки, направени по-рано от колегите:

Обекти	Заглавия	В текст	В инфокутии
Народни събрания	С римски цифри,* а началното изречение с думи: XXVI Обикновено народно събрание Двадесет и шестото Обикновено народно събрание е българско Народно събрание, което заседава в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г. (...) VI Велико народно събрание Шестото Велико народно събрание е българско Велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. (...) I Народно събрание Първото Народно събрание е първият парламент на Народна република България. (...) Забележки: „Народно събрание“, „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ се приемат за самостоятелни собствени имена, поради което с главна буква се започва само първата дума (не „Обикновено Народно събрание“ или „Велико Народно събрание“). „Народно събрание“ и „Обикновено народно събрание“ в имената се използват според първичните източници и историографията.	По усмотрение на редактора, като се спазват правилата на книжовния български език за изписване на редни числителни: с думи, с римски цифри, с арабски цифри с окончание или с арабски цифри с точка (недопустимо е използването на арабски цифри без окончание или точка, защото по този начин се изписват бройни числителни). Забележки: Желателно е да се избягва произволно смесване на различни видове изписване. Смесеното използване на различни изписвания трябва да е оправдано от гледна точка стил и четимост на статията (например при изброяване на множество народни събрания може да е неподходящо всички редни числителни в тях да се изписват с думи). „Народно събрание“, „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ е допустимо също да се съкращават съответно като НС, ОНС и ВНС. Това не променя правилото за използване на редните числителни в името, т.е. допустими са XXVI ОНС, двадесет и шесто ОНС, 26-о ОНС и 26. ОНС (но не и 26 ОНС).	С римски цифри и съкращения (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***

*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

Няколко мои забележки:

1. За „Велико Народно събрание“ или „Велико народно събрание“ има спорове. Според мен „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ може да са по-малко объркващи, без по някакъв начин да са категорично „неправилни“. Тези варианти са правилни и според Павлина от „Как се пише“.
2. Има наложена практика редното числително в имената на парламентите да се членува („разпределението на мандатите в Четиридесет и седмото Народно събрание“). Това може да създаде обърквания: например „Първото Народно събрание“ в началото на изречение може да се отнася както за I НС от 1950, така и за I ОНС от 1879, или дори за Оборищенското или Учредителното при по-свободно тълкуване. Затова за мен редното числително в случая може да е по-правилно да се интерпретира като неразривна част от собственото име – както при училищата, където не пишем „Седемдесет и деветото средно училище е основано през 1982 година“, защото въпросното училище не е просто 79-ото поред, а е наречено „79-о средно училище“. Това е различно, например, от „Тринадесетият конгрес на БКП се провежда през 1986 година“, където „тринадесети“ е много повече „обикновен“ пореден номер, отколкото „Тринадесети конгрес на БКП“ да e единно самостоятелно име, от което „тринадесети“ да е неразривна част. В крайна сметка обаче реших, че дори и с риск от двусмислия е по-добре да следваме наложената практика.

Пинг Молли, Rumensz, Мико, Алиса Селезньова, Xunonotyk, Rebelheartous, Simin, StanProg, Carbonaro., Zhoxy, Vodnokon4e, Akeckarov, Svawt95, Randona.bg, Nk, Ket. Извинявам се, ако съм пропуснал някого.
— Luchesar • Б/П 13:56, 22 май 2022 (UTC)

• За – много добре систематизирано, хубаво е да има правила, още по хубаво е да има и свобода в интерпретацията. Браво. Xunonotyk (беседа) 19:30, 22 май 2022 (UTC)

Прозвища в биографични статии

В случай че бъде постигнат консенсус, това обсъждане може да стане основа за решение на Уикипедия:Решения. Обсъждането и !⁠гласуването ще продължат най-малко до 21 май 2022 включително.

Тази тема е продължение на Уикипедия:Разговори/Архив/2022/април#Костадин Костадинов.

„ Само да добавя, че преди време имаше подобна дискусия в контекста на футболните отбори. (...) “ от Nk

Добро напомняне, наистина! Дали няма да е разумно да възприемем някаква принципна политика по този въпрос, та да не се налага при всеки отделен случай да има спорове? Погледнах какво е написано в en:Wikipedia:Manual of Style/Biography#Pseudonyms, stage names, nicknames, hypocorisms, and common names, и ми се струва доста смислено:

Nicknames and other aliases included must be frequently used by reliable sources in reference to the subject. For example, a sports journalist's one-off reference to a player as "the Atlanta panther" in purple prose does not constitute a nickname, and treating it as one is original research. Highlighting uncommon or disputed appellations in the lead section gives them undue weight, and may also be a more general neutrality problem if the phrase is laudatory or critical. Example: "Tricky Dick" does not appear in the lead of Richard Nixon; this label by his political opponents is covered, with context, in the article body. Nicknames that are sourceable but not generally known to the public (e.g., a childhood nickname, a hypocorism only used in private life, or a term of spousal endearment revealed in an in-depth biographical book) are not encyclopedic.

Това всъщност е почти същото, което аз си представях:

• За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани в благонадеждни източници за споменаване на обекта (т.е. не просто съществуването им да е споменато, а лицето да бъде наричано с тях).
• Подчертаването на редки или оспорвани прозвища в заглавния раздел им придава неоправдана тежест...
• ... а когато са хвалебствени или критични, може да създаде проблем и с неутралността (примерът е с прозвище на Никсън, дадено му от неговите политически опоненти: то е споменато в статията „в контекст“, но не и в увода)
• Прозвища, за които може да се представи източник, но не са известни на широката публика, не са енциклопедични.

Не успях да намеря (при не твърде методичен преглед) конкретни указания, свързани с en:WP:BLP (БЖХ). Никсън не е сред живите от почти три десетилетия, така че, ако се върнем конкретно към Костадинов, не може да служи като напътствие (макар да е практически сигурно, че ако Костадинов все още е енциклопедично значим, когато някой ден влезе в същата категория, то споменаването на прякора му, „в необходимия контекст в статията, но не и в увода“, ще бъде оправдано).

Може би можем да използваме горните точки, като към тях добавим и следното:

• Прозвища за живи личности, които може да се възприемат като обидни, следва въобще да не бъдат споменавани, освен ако е добре известно (и може да се потвърди с източници), че обектът на статията не възразява да бъде наричан с тях.

Ако идеята се харесва принципно, може да го оформим окончателно, да го !⁠гласуваме като решение и да го добавим към У:СТИЛ и У:БЖХ.

— Luchesar • Б/П 11:51, 2 април 2022 (UTC)

Добра идея --Ket (беседа) 12:09, 2 април 2022 (UTC)

Аз съм твърдо за точката за обидните, но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура. Във всички случаи дори когато има много източници според мен прякори не бива да се поставят още в увода на статията както е да речем при Христофор Събев. -- Сале (беседа) 12:30, 2 април 2022 (UTC)

Аз също като Сале. И не нема да е цензура, защото кои са благонадеждните източници в такива случаи - държавните медии, историческите книги. В момента, в който Университетското издателство издаде текст, в който прякорът се споменава - да. А това нема да стане приживе никога. Всички останали медии - включително цитираните Дневник, Капитал си имат свои дневни редове, свои политико-икономически войни, в които обидите са приемлив за тях инструмент. -- Мико (беседа) 13:28, 2 април 2022 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ „ но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура “
Да, точно затова си мисля, че е добре да имаме правило, което да е добре аргументирано. Може би да формулираме всичко така, включително и със забележките на Мико:

• За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
• Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
• В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
• Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
• В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
• Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.

— Luchesar • Б/П 14:31, 2 април 2022 (UTC)

+ 1. -- Мико (беседа) 14:46, 2 април 2022 (UTC)

+1 --Стан (беседа) 09:44, 6 април 2022 (UTC)

„ Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници “

Значи те ако са трайно наложени, ще са устояли проверката на времето и вече няма да са обидни. Това може да се отредактира, с останалото съм напълно съгласен.--Rebelheartous (беседа) 10:02, 6 април 2022 (UTC)

В това има логика, наистина. Може да го променим на „обидно или хвалебствено звучащи“.
— Luchesar • Б/П 09:48, 14 май 2022 (UTC)

Последен вариант за последни коментари:

• За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
• Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
• В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
• Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
• В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидно или хвалебствено звучащи прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
• Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.

Ако няма възражения, това ще влезе в У:РШ и РПС:ПРОЗВИЩА (и препратка от У:БЖХ).
— Luchesar • Б/П 14:08, 22 май 2022 (UTC)

Опция Преглед на кода

На защитени страници на мястото на бутона за редактиране бутонът за преглеждане на кода има проблем. Сега ми излезе на английски език. Надявам се, че този бъг ще бъде оправен скоро време. — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.85.59.46 (беседа) 21:13, 14 май 2022 (UTC)

Таксокутия - научни имена

Преместено на Модул беседа:Taxobox#Таксокутия - научни имена. --Спас Колев (беседа) 08:27, 15 май 2022 (UTC)

Вандализъм мерни единици

Здравейте,

потребител Народен човек масово замества мерни единици по SI с нестандартни такива на кирилица. Има ли начин (бот?) всички тези промени да се върнат? Поздрави, Dido3 (беседа) 11:54, 18 май 2022 (UTC)

На български език мерните единици изписани на кирилица са също толкова мерни единици по SI. --Rumensz (беседа) 12:05, 18 май 2022 (UTC)

Не и в този случай. Потребителят подменя символи за системни мерни единици, за които законът и правилникът ясно казват, че се изписват с латински или гръцки букви. Поздрави, Dido3 (беседа) 13:23, 18 май 2022 (UTC)

Всички символи имат български аналози. --Rumensz (беседа) 14:04, 18 май 2022 (UTC)

Имат български аналози, но те не са по SI.--Zhoxy (беседа) 16:05, 18 май 2022 (UTC)

А по какво са?! По марсология. Въпросът вече е поставян в ИБЕ. --Rumensz (беседа) 18:20, 18 май 2022 (UTC)

По SI не са. В марсологията се ползват на кирилица, тук се съгласявам с тебе. Становище на ИБЕ казва това: "Препоръката на Института за български език е да се използват съкращенията с латински букви и без шрифтово отделяне от останалия текст във официални документи". Поздрави, Dido3 (беседа) 21:25, 18 май 2022 (UTC)

Уикипедия не е „официален документ“. Тя само ползва такива като източници. --Rumensz (беседа) 06:38, 19 май 2022 (UTC)

Dido3, според мен пиши на У:ЗА или на Уикипедия:Бот/Задачи - там гледат повече хора, които управляват ботове.-- Алиса Селезньова (беседа) 06:50, 19 май 2022 (UTC)

Не са му толкова много редакциите, че да има нужда от бот. Върнах няколкото останали от последните дни. Също е блокиран за пореден път, тъй като пълният отказ от дискусия очевидно е в грубо противоречие с принципите ни.
— Luchesar • Б/П 10:12, 19 май 2022 (UTC)

Сега видях дискусията на беседата на Тед. Доста неконструктивно поведение, за съжаление.
— Luchesar • Б/П 10:21, 19 май 2022 (UTC)

На прага

Колеги, смятам да преработя статията Intelligent Music Project по английската версия. Там източниците не са много – един блог, сайтът на Евровизия и сайтът на самата група. От историята виждам, че е имало зачудване относно значимостта (направени са няколко пренасочвания към различни страници), но след участието на групата на Евровизия това сякаш се е променило. Друг факт е, че има около 10 МЕП. Според мен е почти на прага, но сякаш само едно участие на Евровизия не е достатъчно, за да се смята групата за значима – стигнала е само до полуфиналите. Ако беше поне до финалите, може би щеше да минава прага, но уви. Не знам дали си заслужава да губя време в преработка, ако статията не минава прага на значимост (според критериите по У:ЗМУЗ не минава). Вие какво мислите? Ще се радвам да чуя някакви мнения, защото аз съм леко объркан. Да опитвам ли да я преработвам (и изваждам от инкубатора), или да не губя време? --Ted Masters (беседа) 11:19, 20 май 2022 (UTC)

За мен минават - покрай участието си в Евровизия ми се струва, че натрупаха медийно отразяване и са обект на публикации в значими медии, май имат успехи и в класациите (тук например). Мисля обаче, че статиите за албумите им са за сливане с основната определено.-- Алиса Селезньова (беседа) 19:41, 20 май 2022 (UTC)

Браво бе! 19 езикови части го имат, но за българската има „проблем“. --Rumensz (беседа) 21:31, 20 май 2022 (UTC)

Не, Румене, няма „проблем“, има питане. Една статия може да бъде създадена в дадена езикова версия, а после да бъде разпространена и към останалите. Това не прави статията автоматично значима. Може и сто МЕП-а да има, но ако в нито един от тях няма източник, значимостта може да си остане все така под въпрос. --Ted Masters (беседа) 10:30, 21 май 2022 (UTC)

Всеки участник на Евровизия има значимост и място в Уикипедия. Много над прага са. Какво има в другите Уикипедии няма особено значение. Така че действай спокойно с редактирането, не вярвам някой да я предложи за изтриване или от сорта.--Rebelheartous (беседа) 11:19, 21 май 2022 (UTC)

За по-голямата част от случаите наистина е така – изпълнителите и групите се радват на повишено медийно внимание (един от критериите за значимост). Аз обаче се надявах на нещо повече от временна медийна еуфория. После установих, че групата покрива и друг критерий – участие на поне двама значими изпълнителя, които вече са били част от друга значима група. Определено може да се каже, че са над прага. Благодаря много за мненията. --Ted Masters (беседа) 16:59, 22 май 2022 (UTC)

ЦИЕ уикисреща, Охрид, 14-16 октомври

Здравейте. Изпратиха ми следния Гугъл формуляр, който би заинтересувал всеки, който желае да участва в ЦИЕ уикисреща, Охрид, 14-16 октомври. Можете да попълните, ако се интересувате от участие и от определянето на важните теми на конференцията. Спири ··· - - - ··· 18:19, 20 май 2022 (UTC)

промяна на речникова единица в уикипедия

искам да промения заглавието на статията Северомакедонска азбука на Македонска азбука. но не успявам. как може да стане това?