Девинска река: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 11x кавички, 9x тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| карта-описание = |
| карта-описание = |
||
}} |
}} |
||
'''Девинска река''' (до 1942 г. ''Дамлъдере'') е [[река]] в [[Южна България]] |
'''Девинска река''' (до 1942 г. ''Дамлъдере'') е [[река]] в [[Южна България]] – [[Област Пазарджик]], община [[Община Батак|Батак]] и [[Област Смолян]], общини [[Община Борино|Борино]] и [[Община Девин|Девин]], ляв приток на река [[Въча]]. Дължината ѝ е 57,1 km, която ѝ отрежда 72-ро място сред реките на България. Девинска река се явява най-големият приток на река Въча, като отводнява най-високите части на [[Баташка планина]] и [[Велийшко-Виденишки дял]] на [[Западните Родопи]]. |
||
Девинска река извира на 2 000 м н.в. под името Семиза, на около 2 км южно от връх Голяма Сюткя (2 186 м) в [[Баташка планина]]. По цялото си протежение протича в силно залесена долина. В началото тече на юг, а след това сменя посоките си на североизток, югоизток и юг. От ДГС |
Девинска река извира на 2 000 м н.в. под името Семиза, на около 2 км южно от връх Голяма Сюткя (2 186 м) в [[Баташка планина]]. По цялото си протежение протича в силно залесена долина. В началото тече на юг, а след това сменя посоките си на североизток, югоизток и юг. От ДГС „Беглика“ до язовир „[[Тошков чарк]]“ носи името Беглишка река. След като изтече от язовир „[[Тошков чарк]]“, се насочва на изток и прорязва Девинска планина чрез дълбока каньоновидна долина. Преди град [[Девин]] излиза от каньона, долината ѝ се разширява и в източната част на града се влива отляво в река [[Въча]] на 685 м н.в. |
||
Площта на водосборния басейн на реката е 427 km<sup>2</sup>, което представлява 26% от водосборния басейн на [[Въча]], а границите на басейна ѝ са следните: |
Площта на водосборния басейн на реката е 427 km<sup>2</sup>, което представлява 26% от водосборния басейн на [[Въча]], а границите на басейна ѝ са следните: |
||
* на юг |
* на юг – с водосборните басейни на малки и къси реки, леви притоци на [[Въча]]; |
||
* на югозапад |
* на югозапад – с водосборния басейн на река [[Места]]; |
||
* на запад и северозапад |
* на запад и северозапад – с водосборния басейн на [[Чепинска река]]; |
||
* на севе |
* на севе – с водосборния басейн на [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара (Пещерска) река]] и водосборните басейни на малки и къси реки, леви притоци на [[Въча]]. |
||
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток |
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
:::* → Нещерево дере |
:::* → Нещерево дере |
||
:::* ← Раково дере |
:::* ← Раково дере |
||
:::* → Черно дере (изтича от язовир |
:::* → Черно дере (изтича от язовир „[[Голям Беглик]]“ |
||
:::* ← Тощково дере (влива се в язовир |
:::* ← Тощково дере (влива се в язовир „Тошков чарк“) |
||
:::* → Топлика (влива се в язовир |
:::* → Топлика (влива се в язовир „Тошков чарк“) |
||
:::* → Карлъшка река |
:::* → Карлъшка река |
||
:::* ← Градежница |
:::* ← Градежница |
||
Ред 47: | Ред 47: | ||
:::* ← Соквичко дере |
:::* ← Соквичко дере |
||
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът |
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – октомври. Среден годишен отток при град [[Девин]] – около 5,274 m<sup>3</sup>/s. |
||
Единственото населено място по течението на реката е град [[Девин]]. |
Единственото населено място по течението на реката е град [[Девин]]. |
||
По течението на самата река са изградени 2 язовира |
По течението на самата река са изградени 2 язовира – „[[Малък Беглик]]“ и „[[Тошков чарк]]“, а по притоците ѝ Черно дере и Катранджидере – язовирите „[[Голям Беглик]]“, „[[Широка поляна]]“ и „[[Дженевра]]“, като водите на всички тях са включени в [[Баташки водносилов път]]. |
||
В долината на реката, преди град [[Девин]], се намират големите карстови Девински минерални извори, а каньонът на реката е обект на туризъм и алпинизъм. |
В долината на реката, преди град [[Девин]], се намират големите карстови Девински минерални извори, а каньонът на реката е обект на туризъм и алпинизъм. |
||
Ред 68: | Ред 68: | ||
<references/> |
<references/> |
||
* Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 ISBN 978-954-398-140-3, с. 1703. |
* Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 ISBN 978-954-398-140-3, с. 1703. |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 163 |
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 163 – 164. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 |
||
* Реки в България. http://reki.start.bg/ |
* Реки в България. http://reki.start.bg/ |
||
Версия от 14:32, 13 май 2017
Девинска река | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Пазарджик Община Батак Област Смолян Община Борино Община Девин |
Дължина | 57,1 km |
Водосб. басейн | 427 km² |
Отток | 5,274 m³/s |
Начало | |
Място | на 2 km южно от връх Голяма Сюткя Баташка планина |
Координати | |
Надм. височина | 2 000 m |
Устие | |
Място | ляв приток на река Въча → Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 685 m |
Девинска река в Общомедия |
Девинска река (до 1942 г. Дамлъдере) е река в Южна България – Област Пазарджик, община Батак и Област Смолян, общини Борино и Девин, ляв приток на река Въча. Дължината ѝ е 57,1 km, която ѝ отрежда 72-ро място сред реките на България. Девинска река се явява най-големият приток на река Въча, като отводнява най-високите части на Баташка планина и Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи.
Девинска река извира на 2 000 м н.в. под името Семиза, на около 2 км южно от връх Голяма Сюткя (2 186 м) в Баташка планина. По цялото си протежение протича в силно залесена долина. В началото тече на юг, а след това сменя посоките си на североизток, югоизток и юг. От ДГС „Беглика“ до язовир „Тошков чарк“ носи името Беглишка река. След като изтече от язовир „Тошков чарк“, се насочва на изток и прорязва Девинска планина чрез дълбока каньоновидна долина. Преди град Девин излиза от каньона, долината ѝ се разширява и в източната част на града се влива отляво в река Въча на 685 м н.в.
Площта на водосборния басейн на реката е 427 km2, което представлява 26% от водосборния басейн на Въча, а границите на басейна ѝ са следните:
- на юг – с водосборните басейни на малки и къси реки, леви притоци на Въча;
- на югозапад – с водосборния басейн на река Места;
- на запад и северозапад – с водосборния басейн на Чепинска река;
- на севе – с водосборния басейн на Стара (Пещерска) река и водосборните басейни на малки и къси реки, леви притоци на Въча.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- → Серафимово дере
- → Карачумак
- ← Суйсуза
- → Нещерево дере
- ← Раково дере
- → Черно дере (изтича от язовир „Голям Беглик“
- ← Тощково дере (влива се в язовир „Тошков чарк“)
- → Топлика (влива се в язовир „Тошков чарк“)
- → Карлъшка река
- ← Градежница
- ← Катранджидере (най-голям приток)
- → Карабурунска река
- → Сачандере
- → Маджарлиите
- ← Соквичко дере
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – октомври. Среден годишен отток при град Девин – около 5,274 m3/s.
Единственото населено място по течението на реката е град Девин.
По течението на самата река са изградени 2 язовира – „Малък Беглик“ и „Тошков чарк“, а по притоците ѝ Черно дере и Катранджидере – язовирите „Голям Беглик“, „Широка поляна“ и „Дженевра“, като водите на всички тях са включени в Баташки водносилов път.
В долината на реката, преди град Девин, се намират големите карстови Девински минерални извори, а каньонът на реката е обект на туризъм и алпинизъм.
В Девинска река обитават пъстърва, черна мряна и лешайка, обект на любителски риболов.
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
- Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 ISBN 978-954-398-140-3, с. 1703.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 163 – 164. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/
|