Черкаска област: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 36: | Ред 36: | ||
== Административно-териториално деление == |
== Административно-териториално деление == |
||
В административно-териториално отношение Черкаска област се дели на 6 областни градски окръга, 20 административни района, 16 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение, 15 селища от градски тип и 2 градски района в град [[Черкаси]].<ref name="nas"></ref> |
В административно-териториално отношение Черкаска област се дели на 6 областни градски окръга, 20 административни района, 16 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение, 15 селища от градски тип и 2 градски района в град [[Черкаси]].<ref name="nas"></ref> |
||
[[File: |
[[File:Cherkasy_regions.svg|right|300px|thumb|Административно-териториално деление на Черкаска област]] |
||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|+ '''Административно-териториално деление на Черкаска област към 1 януари 2019 г.''' |
|+ '''Административно-териториално деление на Черкаска област към 1 януари 2019 г.''' |
Версия от 05:05, 21 октомври 2019
Черкаска област Черкаська область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Черкаск |
Площ | 20 916 km² |
Население | 1 198 912 души (2019) 57,3 души/km² |
Райони | 20 + 6 |
Губернатор | Игор Юриевич Шевченко |
Официален сайт | ck-oda.gov.ua |
Черкаска област в Общомедия |
Черкаска област (на украински: Черкаська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 20 916 km² (18-то място по големина в Украйна, 3,47% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 198 912 души[1] ( 2,81% от населението на Украйна). Административен център град Черкаси. Разстояние от Киев до Черкаси 240 km.
Историческа справка
В края на 18-ти век се извършва официално утвърждаване на първите селища за градове в днешните предели на Черкаска област: 1781 г. – Золотоноша (селището е основано около 1647 г.); 1793 г. – Смела (по-късно загубва градските си права, вторично признато за град през 1926 г.); 1795 г. – Черкаси, Уман , Звенигородка и Чигирин (последните два града по-късно загубват градските си права и вторично са обявени за градове през 1938 и 1954 г.); 1796 г. – Канев. Останалите 9 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1938 до 1985 г. Черкаска област е образувана на 7 януари 1954 г. от южните райони на Киевска, северните райони на Кировоградска и западните райони на Полтавска област.
Географска характеристика
Черкаска област е разположена в централна част на Украйна. На север граничи с Киевска област, на изток – с Полтавска област, на юг – с Кировоградска област и на запад – с Виницка област. В тези си граници заема площ от 20 916 km² (18-то място по големина в Украйна, 3,47% от нейната площ). Дължина от запад на изток 225 km, ширина от север на юг 113 km.[2]
Областта е разположена покрай двата бряга на река Днепър. По-голямата дяснобрежна част се намира в пределите на обширното Приднепровското възвишение с максимална височина 270 m ( , в крайния северозападен ъгъл на областта, в Монастирищки район, на границата с Виницка област). Покрай десния бряг на Днепър се издигат възвишенията Каневско и Мошногорско с височина 160 – 180 m. По-малката лявобрежна част е заета от Приднепровската низина с височина до 150 m.[2]
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, с чести краткотрайни затопляния. Средна януарска температура -5,9°С. Лятото е топло със средна юлска температура 19,5°C. Годишната сума на валежите варира от 450 до 520 mm, като 70% от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.[2]
Територията на областта се поделя между водосборните басейни на реките Днепър (по-голямата източна част) и Южен Буг (по-малката западна част). На североизток през областта преминава участък (150 km) от средното течение на Днепър, като в областта попадат части от Кременчугското водохранилище (горната му част) и Каневското водохранилище (долната му част). По-значителните притоци на Днепър са: леви – Супа и Сула; десни – Рос, Олшанка и Тясмин. Към водосборния басейн на Южен Буг се отнасят реките Горни Тикич, Гнилой Тикич, Синица, Синюха и др.[2]
В почвената покривка в дяснобрежната част на областта преобладават оподзолените и среднохумусни черноземните почви, а по-високите места са заети от сиви и светлосиви оподзолени почви. В лявобрежната част са разпространени ливадно-глинести и мощни ливадни и ливадно-подзолисти почви. Горите заемат около 1/6 от територията на областта и представляват предимно малки дъбрави съставени предимно от бор. Степната растителност се е съхранила единствено по периферията на дъбравите и по склоновете на суходолията. Горите се обитават от лос, елен, сърна, дива свиня, белка, вълк, лисица, заек, норка, по бреговете на реките и водоемите – бобър, видра, дива гъска, бекас и др., а във водите им – различни видове риби.[2]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Черкаска област област е наброявало 1 198 912 души (2,81% от населението на Украйна). Гъстота 57,32 души/km². Градско население 56,49%. Етническият състав включва: украинци 93,05%, руснаци 5,4%, белоруси 0,28%, арменци 0,13%, молдовани 0,12%, евреи 0,11% и др.[1]
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Черкаска област се дели на 6 областни градски окръга, 20 административни района, 16 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение, 15 селища от градски тип и 2 градски района в град Черкаси.[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Черкаси (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1.Ватутино | 11 | 16 389 | гр. Ватутино | 116 389 | 111 | |
2.Золотоноша | 22 | 27 818 | гр. Золотоноша | 27 818 | 35 | |
3.Канев | 17 | 23 997 | гр. Канев | 23 997 | 78 | |
4.Смела | 40 | 67 530 | гр. Смела | 67 530 | 30 | |
5.Уман | 45 | 83 950 | гр. Уман | 82 950 | 194 | |
6.Черкаси | 69 | 277 082 | гр. Черкаси | 277 082 | - | |
Административен район | ||||||
1.Городищенски | 887 | 39 586 | гр. Городище | 13 609 | 68 | Олшана, Цветково |
2.Драбовски | 1 160 | 34 151 | сгт Драбов | 6 358 | 72 | Шрамковка |
3.Жашковски | 964 | 36 260 | гр. Жашков | 13 615 | 251 | |
4.Звенигородски | 1 010 | 43 382 | гр. Звенигородка | 16 830 | 115 | |
5.Золотоношки | 1 517 | 40 437 | гр. Золотоноша | 35 | ||
6.Каменски | 725 | 26 565 | гр. Каменка | 11 501 | 62 | |
7.Каневски | 1 281 | 18 910 | гр. Канев | 78 | ||
8.Катеринополски | 725 | 23 661 | сгт Катеринопол | 5 513 | 131 | Ерки |
9.Корсун-Шевченковски | 892 | 42 432 | гр. Корсун-Шевченковски | 17 763 | 87 | Стебльов |
10.Лисянски | 746 | 23 310 | сгт Лисянка | 7 737 | 143 | |
11.Манковски | 765 | 27 242 | сгт Манковка | 7 634 | 180 | Буки |
12.Монастирищенски | 719 | 35 899 | гр. Монастирище | 8 647 | 250 | Цибулев |
13.Смелянски | 934 | 32 137 | гр. Смела | 30 | ||
14.Талновски | 917 | 33 577 | гр. Талное | 13 318 | 142 | |
15.Умански | 1 395 | 42 993 | гр. Уман | 194 | Бабанка | |
16.Христиновски | 632 | 34 803 | гр. Христиновка | 10 432 | 213 | Верхнячка |
17.Черкаски | 1 618 | 75 169 | гр. Черкаси | - | Ирдин | |
18.Чернобаевски | 1 554 | 40 594 | сгт Чернобай | 7 162 | 58 | |
19.Чигирински | 1 217 | 26 519 | гр. Чигирин | 8 658 | 63 | |
20.Шполянски | 1 105 | 42 805 | гр. Шпола | 16 764 | 80 |
Източници
|