Теофил Груев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теофил Груев
лекар
Роден
1884 г.
Починал
13 август 1959 г. (75 г.)
Медицина
Област вътрешни болести

Теофил Христов Груев е един от най-добрите български лекари в средата на XX в. (наричат го „професора на Южна България“), общественик, либерал-демократ, масон и антифашист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на д-р Груев на ул. Дондуков 5 в Пловдив

Роден е в Габрово през 1884 година.

Баща му, Христо Груев Данов (или дядо Христо фелдшера) e от Клисура. Той е първи братовчед на книгоиздателя Христо Груев Данов. За да не ги бъркат поради еднаквите имена, двамата решават да направят промени: по-големият остава Христо Г. Данов, а по-малкият – Христо Груев. Христо учи медицина в Одеса и става фелдшер в Габрово, където се оженва за Радка от стария габровски род Попстоеви.

Радка, майката на Теофил Груев, е първа братовчедка на д-р Тота Венкова – първата българска лекарка (районната болница в Габрово носи нейното име). Тази среда, в която израства младият Теофил, естествено го насочва към медицината.

Първо той учи в известната Априловска гимназия в Габрово, а след това в Първа мъжка гимназия в Пловдив, където се изучават класически езици, необходими за бъдещата му професия. В Пловдив той живее в къщата на Христо Г. Данов, който му е и настойник. След това Теофил заминава да следва фармация в Женева. След дипломирането си през 1907 г. се завръща в България и основава аптека в Асеновград. След няколко години работа сам си спечелва пари, за да продължи да учи медицина в Женева. В Швейцария Груев завършва паралелно два факултета – медицина и естествени науки. Прекъсва образованието си само веднъж, за да участва като доброволец в Балканската война. Всеотдайната служба на младия офицер в полевите болници на фронта му донася два медала за храброст.

След второто си дипломиране в Женева д-р Груев получава предложение за работа в Швейцария, но отново се завръща в Пловдив. По това време той се оженва за Невена Савова от Панагюрище. Двамата имат три деца – Радка, Христо и Добрина.

Д-р Груев започва лекарската си практика в Държавната болница в Пловдив. Тук той прави първото кръвопреливане в България, описва редица болести в България и лечението им, а също прави и едно от първите медицински описания на българските извори с минерални води.

Новаторският му дух го насочва към най-новите постижения на медицинската техника за времето. През 1925 г. той отива да специализира Рентгенология в Париж, където един от професорите е великата Мария Кюри. След завръщането си д-р Груев закупува първия в България рентгено-скопичен апарат. Средствата за тази апаратура са събрани от множество видни пловдивчани и от Граждански клуб (на който д-р Т. Груев е активен член). За изключителната класа на този апарат (за времето си) може да се съди по факта, че такъв тип апарат (Кох&Щерцел), е изложен днес в музея на Рентген във Вюрцбург, Германия.

През 1928 г. д-р Груев е поканен за Директор на Католическата болница в Пловдив. На тази длъжност той остава до 1946 г. През това време при него идват за лечение много известни хора, включително и Йордан Йовков. Тук в Пловдив д-р Т. Груев обучава и редица бъдещи наши специалисти по вътрешни болести.[1]

Д-р Груев дълги години е председател на Лекарския съюз в Пловдив и няколко пъти председателства Националния конгрес по медицина. След 1944 г. той продължава обществената си дейност, като издейства от тогавашната Дирекция на Народното Здраве в София, вторият Медицински факултет в България да бъде в Пловдив.

Идеята за откриване на висше учебно заведение в Пловдив назрява в града от десетилетия. На 21 януари 1945 г. излиза единственият и специален брой на вестник „Културен Пловдив“, посветен изцяло на каузата на бъдещия университет.

Изключително благоприятните условия за създаване на медицински факултет били представени в статия на д-р Теофил Груев в този брой. Зад него стояли бъдещите първостроители на Висшия медицински институт – педиатърът д-р Иван Вапцаров, интернистът д-р Антон Митов, д-р Любен Телчаров, патолог в Католическата болница.[2]

Д-р Т. Груев лично поканва много от новите професори в Медицинския Факултет в Пловдив и първият академичен съвет на бъдещия Медицински университет се провежда в дома му на ул. Дондуков 5. На това събрание пословичният със скромността си д-р Груев отклонява предложението да бъде първи декан и предлага постът да се заеме от по-млад колега.

Децата на д-р Груев, бъдещите лекари д-р Христо Груев и д-р Добрина Груева-Табакова, са едни от първите студенти в новия факултет. След време следването им да бъде прекъснато за една година „по политически причини“. Независимо от това след дипломирането си и двамата стават уважавани лекари в Пловдив. Внуците също продължават хуманното начало – д-р Теофил Груев (младши)-младши е един от известните кардиолози в Пловдив, д-р Боряна Табакова-Хаджимаринова е дългогодишен педиатър, Невена Груева-Бонева е детска учителка, Славик Табаков[3] е специалист по рентгенова техника, вицепрезидент на Международната организация по медицинска физика.

До края на живота с д-р Груев преглежда и лекува пациенти, много от които безплатно. Всеотдайната работа на д-р Теофил Груев за хората и за Пловдив се помнят от хиляди.

Той почива на 13 август 1959 г. Опелото му се води от стария му приятел – Патриарх Кирил, който идва специално за това.

Принос в спасяването на българските евреи[редактиране | редактиране на кода]

Един интересен епизод от живота на д-р Груев е свързан със съдбовния март 1943 г. В нощта на депортацията на българските евреи в Пловдив д-р Груев научава, че всички еврейски семейства ги събират, за да ги изпращат нанякъде. Той отива на място и като не получава информация за причините за това събиране, решава да събуди и уведоми владиката Кирил, който му е приятел и пациент, и е известен с подкрепата си за евреите. Действията на Кирил през същата тази нощ алармират цар Борис III и той спира на депортацията.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]