Тулчанска чета „Златна надежда“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тулча през XIX век

Тулчанската чета „Златна надежда“ е хайдущка чета, създадена от българският Тулчански таен революционен комитет в края на 1866 г.[1]

Сформирането са осъществява със съдействието на Георги Раковски, но нейното укомплектоване с бойци обаче пряко се заел Стефан Караджа войвода. Според разработеният план четоводец трябвало да бъде Цонко Петранов от Котел, а негов помощник е определен Жельо Хр. Чернев от село Карапча, Ямболско. Предвиждало се в нея да бъдат включени двадесет и девет доброволци. Планирало се също през пролетта на 1867 г. четата да потегли за Балкана и там да се присъедини към четата на Панайот Хитов. Командният състав на „Златна надежда“ обаче още от Румъния потеглили с войводата Хитов. Младите хайдути от Тулча и други българи, преминали при тях от Браила, трябвало сами да потеглят за Стара планина. Това станало малко след заминаването на Хитовата чета от Румъния.[1]

С оглед на най-безопасното придвижване на четата през равнините и хълмовете на Добруджа и избягване срещи с потери, било решено тя да се раздели на две подчети. Първата група, състояща се от дванадесет души начело с писаря на четата Сава А. Славчев, потегля за Добрич между 21 и 28 април 1867 г. За този град предварително с пет немски каруци е изпратено оръжието на четата. От Добрич движението трябвало да продължи за Делиормана. Двама от четниците – Христо Дряновски и Иван Цанков, били изпратени към Котленския балкан, за да установят връзка с Панайот Хитов. Един ден след първата, тръгнала и втората група четници, общо осем души. Очаквала се и трета група, която да тръгне от Бабадаг и да се присъедини към четата. Поради закъснението на хората от Бабадаг, които също следвало да пристигнат там от Румъния, втората група, без да ги дочака, продължила пътя си по маршрута си от Тулча през Бабадаг, село Хаджилар до Добрич и село Жеравна. В Жеравна вече се събрала цялата чета, но с намален състав от петнадесет души.[1]

На 12 май „Златна надежда“ се присъединява към четата на П. Хитов в Стара планина над селата Глушник и Сотиря, Сливенско. От това място проводили с писмо до Раковски в Румъния четника Иван Цанков, за да го уведомят за извършената работа. От 12 май първата група на Тулчанската чета, а от 23 май и втората част на Тулчанската чета станала съставна част от тази на Панайот Хитов.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Тулчанската чета „Златна надежда“ // voivodi.eu. Посетен на 23 ноември 2022.