Царска гара в Казичене
| Царска гара в Казичене | |
 | |
 Местоположение в Казичене | |
| Вид | Теснолинейка |
|---|---|
| Местоположение | Казичене, Република България |
| Царска гара в Казичене в Общомедия | |
Царската гара в Казичене е стара, нефунционираща железопътна гара на село Казичене, намираща се в състояние на почти пълна разруха (към 2024 г.).
_03.jpg)
.jpg)
Гарата има и полева железопътна линия с дължина 3,5 километра и междурелсие 600 mm, която работи от около 1906 до 1918 г. Маршрутът ѝ е минавал от гарата в Казичене, днес квартал на София, до двореца „Врана“.
Теснолинейката е построена от 1906 г. и е открита през 1911 г. Тя служи за снабдяване на двореца „Врана“ (Двореца на враните) с въглища, храна и други стоки. Използван е и за качване на чуждестранни държавни глави, пристигнали със стандартната железопътна линия. Сред най-известните пътници са българските царе Фердинанд I и Борис III. също много влиятелни политици и личности, включително по-късния германски външен министър Йоахим фон Рибентроп и германския дипломат Константин фон Нойрат, британския крал Джордж V и императора на Австро-Унгария Карл I.
Цар Борис III е могъл сам да управлява локомотива, тъй като е положил изпит за локомотивен машинист на 17 години с локомотив № 324 по жп линията Каспичан – Варна.[1][2]
Останките от железопътната линия все още са били запазени през 60-те години на XX век, но оттогава са били бракувани. Рухналата царска гара в село Казичене е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата през 2008 г., но това първоначално не спира упадъка.[3] През 2020 г. държавната компания за железопътна инфраструктура започва обновяването на гарата. Финансирането, осигурено чрез държавната оперативна програма „Транспорт“, е в размер на 1,3 млн. лв.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е построена във виенски архитектурен стил. Чакалнята е оформена като приемен салон с две странични помещения и великолепни арковидни прозорци. Богатата орнаментика по фасадата е особено пластична и изящна на двете входни арки, имала е подпокривни декоративни корнизи, на двете си къси страни е имала козирки, имала е и чугунени колони с декоративни капители, на които се крепи покривът, и козирки. Подът ѝ е бил постлан е керамични подови плочки с глазура, оцветени в цвят охра, в специални цилиндрични ниши в салона чакалнята е имала и две кахлени печки.[4] Строежът на гарата съвпада със закупуването на стария турски чифлик „Чардаклия“ от цар Фердинанд и изграждането на резиденцията дворец „Враня“.[5]
Локомотиви[редактиране | редактиране на кода]
Един от парните локомотиви е произведен от А. Борсиг в Берлин през 1906 г. с фабричен номер 5912. По-късно получава фирмен номер 202 на БДЖ и през 1938 г. е доставен на военния завод в Казанлък. От 1965 г. е изложена[ неясно? ] в двора на локомотивно депо Стара Загора без задна стена на кабината на машиниста и с водосточна тръба като комин.[6]
Бележити пътници[редактиране | редактиране на кода]
| Бележити пътници[7] | |
|---|---|
| Име | Длъжност |
| Джорж V и Едуард VIII | императори и британски крале |
| Вилхелм II | германски кайзер |
| Карл I и Зита | император и иператица на Австро-Унгария |
| Елена | италианска кралица |
| Александър | сръбски крал |
| Карол II | румънски крал |
| Лудвиг III | баварски крал |
| Фридрих Август III | саксонски крал |
| Юсуф Изеддин | османски престолонаследник |
| Александър Михайлович (син на Царя-Освободител Александър II) и съпругата му великата Княгиня Мария Павловна | царстващи персони |
| Владимир Александрович | велик княз |
| Николай Николаевич | велик княз |
| Николай Игнатиев | посланик, граф |
| Сакс-Кобург-Гота Карл Едуард, роден Херцог на Олбани, и съпругата му принцеса Виктория Аделхайд фон Шлезвиг-Холщайн | царстващи персони |
| Филип и сина му Леополд Клемент фон Заксен, Кобург и Гота | немски принцове |
| Албрехт | вюртембергски херцог |
| Мафалда | италианската принцеса |
| Бергамо Адалберто Савойски и Генуезки | негово Царско Височество, херцог |
| Фердинандо Палавичино | италиански маркиз |
| Де Кергариюц | френски маркиз |
| Галеацо Чано | външен министър на Италия и зет на Бенито Мусолини, граф |
| Йоахим фон Рибентроп | външен министър на Третия райх |
| Константин фон Нойрат | външен министър на Третия райх |
| Аугуст фон Макензен | кайзеров фелдмаршал |
| Херман Гьоринг | нацистки райхсмаршал, комндир на Луфтвафе |
| Ерих Редер | гросадмирал на Кригсмарине |
| Вилхелм Густав Кайтел | нначалник штаба на Върховното главнокомандване на въоръжените сили на Третия райх, генерал-фелдмаршал |
| Фон Щенграхт | държавен подсекретар на Третия райх, барон, командващ Вермахта на Балканите |
| Зигмунд Вилхелм Лист | фелдмаршал |
| Фон дер Марвиц | адмирал |
| Ойген Отт | командващ действащия на Балканите 30-и корпус на Вермахта, генерал |
| Фьодор Толбухин | командващ Трети украински фронт на Червената армия, маршал на СССР |
| Сергей Бирюзов | маршал на СССР |
| Уилям Донован | директор на Управлението на стратегическите служби на САЩ |
| Болдридж | американски сенатор |
| Удроу Уилсън | американски пълномощен министър |
| Джордж Рендел | британски пълномощен министър, сър |
| Кимон Георгиев | министър председател |
| Г. М. Димитров | депутат от БЗНС |
| Никола Петков | депутат от БЗНС |
| Георги Димитров | министър председател на НРБ |
| Васил Коларов | министър председател на НРБ |
| Вълко Червенков | министър председател на НРБ |
| Антон Югов | министър председател на НРБ |
| Цола Драгойчева | член на Политбюро на БКП |
| Тодор Живков | министър председател на НРБ |
| Мустафа Кемал Ататюрк | основател на съвременната турска държава |
| Анте Павелич | основател на съвременната хърватска държава |
| Мехмед Шукри паша | пленен командващ Одринската крепост |
| Явер паша | пленен командващ турския корпус в Беломорието |
| Рабиндранат Тагор | бележит индийски писател |
| Фьодор Шаляпин | бележит руски оперен певец |
| Джеймс Баучър | ирландси журналист |
| Елин Пелин | български писател |
| Амеде дьо Форас, Робер дьо Бурбулон, Алаксандър дьо Грено, П. де Шевермон, Де Кленшан, Епингхофен, Ебнер-Ешенбах, Фон дер Лааба | придворни благородници на българската корона |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Царската теснолинейка // Теснолинейната история на България, 20 юни 2021. Посетен на 30 май 2024.
- ↑ Константинов, Живко. Царската гара в Казичене тъне в разруха // nova.bg, 5 май 2015. Посетен на 30 май 2024.
- ↑ Константинов, Живко. Кой прав и кой крив – Царската гара в Казичене продължава да се руши // obshtestven.wordpress.com. Посетен на 30 май 2024.
- ↑ Да спасим Царската гара в Казичене // peticiq.com. Посетен на 30 май 2024.
- ↑ Царска гара Казичене - София // opoznai.bg, 12 април 2021. Посетен на 30 май 2024.
- ↑ Деянов, Димитър. Царска теснолинейка? // bgrail.eu, 26 януари 2015. Посетен на 30 май 2024.
- ↑ Царската гара – Казичене (Казичене) // wikimapia.org. Посетен на 30 май 2024.