Направо към съдържанието

1300 години България (монумент)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на 1300 години България.
1300 години България
Паметникът към 15 юни 2014 г.
Паметникът към 15 юни 2014 г.
Карта Местоположение в Столична община
МестоположениеСофия,  България
Архитектпроф. Валентин Старчев, арх. Александър Баров, арх. Атанас Агура, арх. Владимир Роменски, арх. Александър Брайнов, инж. Румен Младжов, инж. Милчо Брайнов
Състояниедемонтиран
1300 години България в Общомедия

„1300 години България“ е архитектурно-монументален комплекс в София, съществувал в периода 1981 – 2017 година, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Монументът е разположен в градината пред Националния дворец на културата на площад „България“, а за изграждането му е премахнат паметникът на загиналите от Първи и Шести софийски пехотен полк.

Автори на проекта са:

История

[редактиране | редактиране на кода]

Преди да бъде построен комплексът на НДК, на това място са се намирали Витошките казарми. През Втората световна война те са тежко бомбардирани, а паметникът на загиналите от Първи и Шести пехотен полк е частично разрушен. Паметникът е бил изграден от метални плочи и каменна украса, които са били апликирани върху 3 от фасадите на казармените сгради.

Комплексът „1300 години България“ е построен за рекордно краткия срок от 8 месеца във връзка с откриването на НДК през 1981 г.

Държавният глава Тодор Живков не харесва монумента[2] и се разграничава от него. Монументът масово не е харесван и от гражданите на София.[3] Овации са изразили писателят Чингиз Айтматов и диригентът Херберт фон Караян.[4]

През 2012 – 2013 година е осъществен европейският проект „Атриум“ (Архитектурата на тоталитарните режими през ХХ век в градското управление на Югоизточна Европа). Проектът завършва с обявяването на общоевропейски културен маршрут по избрани тоталитарни обекти, одобрен от Европейската комисия и Международния институт за културни маршрути в Европа със седалище в Люксембург. Комплексът на НДК и паметникът '1300 години България" в София е част от този маршрут за България. През 2014 г., при кандидатстването на София за Европейска столица на културата – 2019, комплексът е включен в „Проект София 2019 – Етап 2“.[5]

Пространството пред НДК след премахването на паметника (септември 2017)

През 2017 г., във връзка с окончателното решение за премахване (до края на 2017) на „1300 години България“, заместник кметът на София по културата Тодор Чобанов заявява: „Бронзовите пластики, несъмнено с висока художествена стойност, ще бъдат аранжирани по подходящ начин в двора на Националния исторически музей“. Премахването на архитектурно-монументалния комплекс започва на 3 юли 2017, но без каквото и да било предварително оповестяване на тази дата, и завършва на 28 юли 2017 г.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Изграден е от основно бетонно тяло и месингови платна, оформящи пластиките. Композиционните фигури са високи 7 метра, а целият паметник извисява ръст на 35 метра.

Композицията разкрива основната, зададена с конкурс тема: „Минало“, „Настояще“ и „Бъдеще“, намерила израз и в конкретното претворяване във фигуралната композиция от 3 групи, символизиращи книжовността, признателността и съзиданието.

Отделните групи:

  • „Цар Симеон и книжовниците“, олицетворяващи Златния век на България;
  • „Пиета“ – образът на скърбяща майка, като израз на почитта към падналите за България;
  • „Съзидателят“ – образ на обикновения работник.

Съвременното, модерното и абстрактното се съдържат в 3 огромни блока, разположени във възходяща линия и завършващи с крило – символ на полета на мисълта, свободата на волния дух и на неудържимия човешки стремеж към съвършенство.

Върху паметника са изписани фрази от Васил Левски, Стоян Михайловски и Христо Ботев: „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Върви народе, възродени“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.[6]

Обществена дискусия

[редактиране | редактиране на кода]

В средата на първото десетилетие на 21-ви век литературният критик Йордан Ефтимов[7] и писателят емигрант Веселин Веселинов[8] провеждат дискусия, в която настояват паметникът „1300 години България“ да бъде разглеждан задължително в контекста на комунистическите паметници (въпреки че паметникът е посветен на българската история и няма политически послания). И двамата са убедени, че заедно с паметници като Паметника на Съветската армия в София, Паметника на Бузлуджа и Паметника на Съветската армия в Пловдив, паметникът пред НДК трябва да бъде съхранен като документ на епохата.

През 2006 г. по повод рушащия се паметник се разменя кореспонденция между тогавашния кмет на София Бойко Борисов и тогавашния министър на културата Стефан Данаилов.[9][10][11]

През 2008 година в Червената къща е организиран публичен дебат на тема „Паметникът пред НДК – какво да се прави?“ с участието на Христо Друмев (тогава генерален директор на Националния дворец на културата), арх. Тодор Булев (заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България), Лъчезар Бояджиев (визуален артист), Петър Диков (тогава главен архитект на София) и медийния критик Георги Лозанов.[12][13]

Арх. Павел Попов прави следното обобщение за историческата ситуация и значение на паметника в контекста на построяването и трансформациите на НДК:

„ Паметникът на 1300-годишнината, иначе казано – Паметникът на България – по своему е феномен. Никога не е бил харесван, никога не беше одобрен и оценен от обществото. Никога никой не се опита да обясни защо и как той представлява България. Може би затова, в противовес на логиката в пластическите изкуства, той беше снабден с бронзови пояснителни надписи. Заклинанията обаче не попречиха обидните прозвища на паметника да се множат. А днес паметникът е феномен тъкмо защото четвърт век, след като беше създаден, той все по-точно представлява онова, което България е – наперена, нелогична, самодоволна, бъбрива, хаотична, сбъркана като конструкция и ориентация, саморушаща се структура. Днес паметникът много по-точно символизира това, което трябваше да символизира – страна, която от 100 години юридически и от 130 години практически е свободна да се докара сама до състоянието, което паметникът интерпретира. Винаги съм смятал, че паметникът трябва да се премахне без много шум или да се преработи драстично. Днес обаче мисля, че вземайки нужните предохранителни мерки, паметникът трябва да се остави, какъвто е, без никакви намеси..., докато България не се промени дотолкова, че да заслужи друг паметник[14] “

През 2012 година дискусията е подновена с нова сила. Срещу събарянето му са архитектите от групата WhaAT Assosiation,[15] професионалните организации като: СБХ, САБ, КАБ, ИИИ към БАН, а също така и Министерство на културата, катедра „Скулптура“ към НХА, РИМ – София. Сред изказалите се в подкрепа на идеята паметникът да бъде реставриран са Светлин Русев[16] и Петър Ръсовски.[17][18]

Сред изказалите се против паметника са писателката Кристин Димитрова[19] и журналистът Мартин Карбовски.[20]

През август 2012 г. е открита петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“ от Христо Гинев.[21] Създаден е и сайт в подкрепа на пълното премахване на паметника.[22]

В рамките на фестивала Sofia Architecture Week е проведен конкурс „Трансформирай паметника пред НДК“. Победител в конкурса е Николай Иванов.[23] Сдружение „Трансформатори“ организира и творческа работилница за видео прожектиране върху паметника, използвайки повърхността му като сцена за новаторско творческо мислене.[24]

През декември 2012 година е организирана публична дискусия за бъдещето на паметника с участието на режисьора Иван Георгиев – Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов и Димитър Паскалев.[25]

С отворено писмо срещу събарянето на паметника излизат Изпълнителните бюра на: Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Група Град и др.[26]

През август 2014 г. дискусията за възстановяване на мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотен полк възниква отново след обявяване на конкурс на Столичната община за проект, който да се намеси в авторското решение на паметника „1300 години България“. Конкурсът е в пълен разрез със Закона за авторското право и сродните му права и поради тази причина – предварително обречен на провал.

За около 4 седмици участници в новосъздадена фейсбук група „За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-и пехотен полк“ стават над 5700 души, от които 60% са от София. Създадена е и онлайн петиция, която към 16 септември 2014 г. е подписана от над 4450 души.

Решение на СОС

[редактиране | редактиране на кода]

На 18 декември 2014 г. Столичният общински съвет решава архитектурно-монументалният комплекс да бъде преместен, а на неговото място да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк, който се е намирал на същото място преди построяването на „1300 години България“.[27]

Според представително изследване на „Алфа рисърч“, общо 72% от анкетираните софиянци са съгласни „1300 години България“ да бъде демонтиран (43% искат на негово място да остане парк, а 29% да се издигне друг паметник), докато 25% настояват да се запази и реставрира.[28] Една трета (33%) от анкетираните в същото проучване подкрепят предложението на мястото на паметника „1300 години България“ да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от 1-ви и 6-и пехотен полк.

Дело за авторски права

[редактиране | редактиране на кода]

На 2 август 2021 г. Върховният касационен съд отхвърля жалбата на скулптора Валентин Старчев, че са нарушени авторските му права. Старчев е осъден да плати на Столичната община разноските по делото – 12 000 лв.[29]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Предстои дебат „За монументите и хората след 1989 г.“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., citybuild.bg, 25 февруари 2013 г.
  2. ↑ „Валентин Старчев: Демокрацията отприщи енергията на лумпена“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 10 декември 2005 г.
  3. ↑ Този паметник ме обижда – „Дневник“, 19 февруари 2015 г.
  4. ↑ „Валентин Старчев, скулптор на монумента пред НДК: Този паметник е направен при социализма, но не е политически“, интервю на Георги Марчев, в. „Дневник“, 20 август 2012 г.
  5. ↑ Проект София 2019 - Етап 2 by Sofia Development Association - Issuu // issuu.com. Посетен на 21 януари 2022.
  6. ↑ К. Гербов, „Паметникът „1300 години България“ в София – идейна концепция и реализация“, блог на списание Българска наука, 15 септември 2012
  7. ↑ Йордан Ефтимов, „Какво да правим с комунистическите паметници?“, Електронно списание LiterNet, 6 септември 2004, № 9 (58)
  8. ↑ Веселин Веселинов, „Вкаменелости за уталожване“, Електронно списание LiterNet, 30 октомври 2004, № 10 (59)
  9. ↑ Съобщение до медиите, сайт на Министерството на културата, 7 април 2008
  10. ↑ Писмо от кмета на София Бойко Борисов до министъра на културата проф. Стефан Данаилов от 13 януари 2006 г., сайт на Министерството на културата, 7 април 2008
  11. ↑ Писмо от министъра на културата проф. Стефан Данаилов до кмета на София Бойко Борисов от 21 април 2006 г., сайт на Министерството на културата, 7 април 2008
  12. ↑ „Какво да правим с комунистическите паметници?“ Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., сайт на Червената къща, 24 октомври 2008
  13. ↑ „Паметникът пред НДК – какво да се прави“, репортаж от дискусията, в. „Култура“, бр. 37 (2520), 31 октомври 2008
  14. ↑ Павел Попов, „НДК. Държавен? Общински? Частен?“, в. „Култура“, бр. 35 (2518), 17 октомври 2008
  15. ↑ Анета Василева, „Защо не трябва да се събаря паметникът пред НДК“, WhATA, 16 юли 2012 г.
  16. ↑ Светлин Русев, „Паметник за историята или бунището“, в. „Преса“, 20 август 2012 г.
  17. ↑ Петър Ръсовски, „13 века България: Tруд, мисъл, сърце и душа“, в. „Дума“, 3 януари 2006 г.
  18. ↑ Петър Ръсовски, „Съзиданието е тържеството на разума“, в. „Нова зора“, 5 февруари 2013 г.
  19. ↑ Кристин Димитрова, „Паметникът пред НДК да си върви в историята“, Свободата, 14 август 2012 г.
  20. ↑ Мартин Карбовски, „Плашила и Паметници“, Lentata, 16 август 2012 г.
  21. ↑ Петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“, автор Христо Гинев, peticiq.com.
  22. ↑ „За премахване на паметника в градинката пред НДК“, архив на оригинала от 22 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140222174300/https://www.causes.com/causes/217476-, посетен на 13 февруари 2014 
  23. ↑ Резултати от конкурса „Трансформирай паметника пред НДК“ с проектите на всички участници, сайт на Сдружение „Трансформатори“
  24. ↑ Ревизия: Временни аудиовизуални намеси в проблемни градски места, сайт на Сдружение „Трансформатори“
  25. ↑ „Паметникът пред НДК – за и против“, портал Култура, 4 декември 2012
  26. ↑ „Отворено писмо по повод паметника „1300 години България“ пред НДК“, сайт на СБХ, 8 февруари 2013 г.
  27. ↑ Окончателно: Паметникът пред НДК отива в историята – vesti.bg, 18 декември 2014
  28. ↑ Паметниците в София – проучване на обществените нагласи на столичани („Алфа Рисърч“)
  29. ↑ Диляна Димитрова, Валентин Старчев загуби делото срещу демонтажа на паметника пред НДК, Площад Славейков, 4 август 2021.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=1300_години_България_(монумент)&oldid=12182389“.