25 Обикновено Народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

XXV ОНС е открито на 24 февруари 1940 г. и закрито на 9 септември 1944 г. Народното събрание се разпуска след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Отечественият фронт, начело с Кимон Георгиев, съставя правителство, което в противоречие на Търновската конституция, чрез декрет разпуска Народното събрание.

След Деветосептемврийския преврат 129 от 160-те депутати в XXV Обикновено Народно събрание са съдени от т.нар. „Народен съд“, като 67 са осъдени на смърт, а други 23 на доживотен затвор.[1]

Избори[редактиране | редактиране на кода]

Изборите за 25 Обикновено Народно събрание са проведени на различни дати в различните части на страната:[2]

  • 24 декември 1939 г. – в Шуменска област
  • 14 януари 1940 г. – в Бургаска и Плевенска област
  • 21 януари 1940 г. – в Пловдивска и Врачанска област
  • 28 януари 1940 г. – в Софийска и Старозагорска област

Както и в предишното народно събрание, и тук безпартийните печелят победа. Избрани са общо 160 народни представители. Опозицията спечелва 7 места, от които 5 са за БЗНС „Пладне“. От своя страна комунистическата партия печели 10 места.

Място[редактиране | редактиране на кода]

Заседанието се провежда в сградата на Народното събрание[3].

Сесии[редактиране | редактиране на кода]

  • I редовна 24 февруари – 5 юни 1940
  • I извънредна 20 – 23 септември 1940
  • II редовна 28 октомври 1940 – 28 май 1941
  • II извънредна 9 юли – 16 август 1941
  • III извънредна 3-6 септември 1941
  • III редовна 28 октомври 1941 – 28 март 1942
  • IV извънредна 22 юни – 2 юли 1942
  • IV редовна 28 октомври 1942 – 28 март 1943
  • V извънредна 20 юни – 23 юли 1943
  • VI извънредна 3-11 септември 1943
  • V редовна 28 октомври 1943 – 25 март 1944
  • VII извънредна 17-23 август 1944

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

Подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 98.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 469-470.
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 482, ISBN 954-528-790-X