Аналипси (дем Лъгадина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Аналипси.
| Аналипси Ανάληψη | |
| — село — | |
  Аналипси  Аналипси  Аналипси | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Надм. височина | 157 m |
| Население | 606 души (2001) |
Аналипси или Корфалу (на гръцки: Ανάληψη, катаревуса Ανάληψις, Аналипсис, до 1958 Κορφαλού, Корфалу[1]) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония с 606 жители (2001). В църковно отношение е част от Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Лъгадинското поле, на източно от Лъгадина (Лангадас), близо до северния бряг на Лъгадинското езеро (Корония). Селото има три махали – Горна, Долна и Средна.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]На скалист хълм, до река на 2 km от селото има селищна могила от късната бронзова епоха. Селищна могила от бронзовата епоха има и в хълмистия района между Аналипси и Лофискос на източния бряг на реката. На около 1 km южно от Аналипси, близо до реката Мега Рема има повърхностни индикации за селище от византийско и поствизантийско време.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Корфалу е турско село, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. В 1862 година селото е засвидетелствано като Кулкалу, а по-късно като Курфалия, Куровали, Курфали.[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Куровали живеят 180 души турци.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Корфалу попада в Гърция. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Коруфалу е чисто бежанско село със 78 бежански семейства и 264 души.[4] В 1958 година е прекръстено на Аналипси, в превод Възнесение.[2]
В църквата „Свети Димитър“ има ценни икони.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XV. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
