Битката при Скопие през 1003 г.[1] (или през 1004 г. според друго тълкуване на историческите извори[2]) е една от битките между българския цар Самуил и византийския император Василий II в дългогодишната борба помежду им.
След продължителна обсада на Видин, завършила с превземането на града, Василий II повежда армията си на юг по поречието на Морава и достига околностите на Скопие, където станува българската войска начело със Самуил. Река Вардар отделя двете войски, докато императорът намира брод и напада българите. Войската на Самуил се спасява с бягство, оставяйки лагера си в ръцете на византийците.[3] Град Скопие също е превзет от византийците, но само временно[4].[5] След победата си Василий II потегля към Средец, но при Перник е отблъснат с тежки загуби от българския войвода Кракра и се оттегля във владенията си във Филипопол.[6]
Въз основа на разказа на византийския летописец Йоан Скилица някои историци смятат, че след битката при Скопие синът на цар Петър, Роман, който управлява Скопие, се предава на византийците.[7] Други приемат, че Роман умира във византийски плен още през 997 г., както твърди арабският автор Яхъя Антиохийски.[8]
Отделна хипотеза сочи, че в завладяването на Скопие през 1003 г. участва унгарският крал Стефан I като съюзник на византийците[9].[10] Това твърдение не се възприема във всички исторически изследвания, поради липсата на категорични сведения в първоизточниците.[11]
↑Runciman, S., A history of the First Bulgarian Empire, G. Bell & Sons, London 1930, p. 238; Благоев, Н., Поражение и пленяване на царъ Романа (сп. Македонски преглед, Год. III / 1927, кн. 3), с. 4-6, 13
↑Димитров, Хр., Българо-унгарски отношения през средновековието, София 1998, с. 82-83, 91-92 (бел. 96); Благоев, Н., Поражение и пленяване на царъ Романа (сп. Македонски преглед, Год. III / 1927, кн. 3), с. 4, 13
↑Павлов, Пл., Цар Самуил и „Българската епопея“, София – Велико Търново 2002 (изтеглено на 12 декември 2007)
