Направо към съдържанието

Бончо Василев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бончо Василев
български военен и революционер
Роден
Починал
4 февруари 1937 г. (64 г.)

Бончо Боцев Василев е български военен, капитан, и революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Бончо Василев е роден Етрополе през 1872 година. Чичо му Лука Боцов е участник в чета и неколкократно ранен, а другият му чичо Михаил загива като четник в Руско-турскатата война (1877 – 1878)[1].

През 1892 година завършва Школата за запасни подофицери и постъпва на служба в Българската армия и служи в Седемнадесети пехотен доростолски полк, в който става член е на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния комитет. Стига до чин фелдфебел.

Четата на Бончо Василев. Отпред (отдясно-наляво): Георги Певчев (2), Христо Контев от Севлиево (3), Атанас Пиров (4), Бончо Василев (5), Тодор Прилепски (6), Георги Наумов (8). Втори ред (отдясно-наляво): Георги Иванов – фелдшер (1), Гаки Сидеров (3), Тодор от Прилеп (4), Киряк от Черешница (7). Прави (отдясно-наляво): Яни Лошиот (1) и Тома Георгиев (6). Отзад е селският куриер на четата[1].

През 1904 година след Илинденско-Преображенското въстание Бончо Василев е изпратен от Задграничното представителство на ВМОРО за войвода на чета, която действа в Преспанско и Охридско. В края на годината се завръща в България и подготвя нова чета за Костурския район, в който са се активизирали гръцките чети. Четата на Бончо Василев в състав от 15 души, предимно от Костурско, влиза в Македония през Кюстендилския пункт на 11 април 1905 година и се отправя за Костурския район. В началото на декември Бончо Василев е ранен и се завръща в България на 21 декември 1905 година.

Отново постъпва на военна служба и завършва Школата за запасни офицери, след което е произведен в офицерски чин. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. и стига до чин капитан.

След 1919 година се оттегля от армията и се установява да живее в Берковица, където умира на 4 февруари 1937 година.[3][4][5][6]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б К. Бончо Василевъ // Илюстрация Илиндень XIV (9 (139). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1942. с. 11.
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  3. ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
  4. ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
  6. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 70.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бончо_Василев&oldid=11796272“.