Бучино
Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За други значения вижте Бучино (пояснение).
| Бучино | |
  Бучино  Бучино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 67 души[1] (15 март 2024 г.) 4,23 души/km² |
| Землище | 15 929 km² |
| Надм. височина | 577 m |
| Пощ. код | 2742 |
| Тел. код | 073 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 07168 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
Бу̀чино е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Бучино се намира в полупланински район, на 13 километра северозападно от Благоевград.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бучино, 3 часа на С от Джумая, до самата граница, наоколо е заградено с кория, която се пази отлично, понеже умирал (разправят старите) всякой, който си позволи да отсече и клон от тая гора. 75 къщи, 360 д. българе и 75 д. турци.[2] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бучино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Бучино (Баиръ Кьой) брои 517 души, от които 442 българи-християни и 75 турци.[4]
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 88 | 100.00 |
| Българи | 88 | 100.00 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 0 | 0.00 |
Други
[редактиране | редактиране на кода]Скали Бучино край остров Гринуич, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на селата Бучино, Големо Бучино и Мало Бучино.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бучино
Арсо Пандурски (1915 – 1944), български партизанин- Никола Чаргата, български революционер, войвода на селската чета на Бучино в 1904 година[9][10]
- Михаил Бучински, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, кафеджия, търговец, III клас, Струмишка чета, 4 рота на 13 кукушка дружина[11]
- Станимир Атанасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[12]
- Стоян Божков Бучински (18.09.1887 – ?), български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов)[13]
- Андон Георгиев Христов (20.03.1895 – ?), български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов)[14]
- Стоян Николов Миленков (11.02.1904 – ?), български революционер, член на ВМРО (Иван Михайлов)[15]
- Спас Йотов Георгиев (5.04.1894 – ?), български революционер, член на ВМРО (Иван Михайлов)[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103, 832.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Бучино, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-15. Посетен на 20 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 20 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 октомври 2018.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Buchino Rocks.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 70.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.
| ||||||||||
