Васил Бележков
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, разчистване на неблагонадеждните източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Васил Бележков | |
български музикант | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Учил в | Национална музикална академия |
Музикална кариера | |
Стил | симфонична музика, рок, метъл, музика за народни инструменти |
Инструменти | класическа китара, електрическа китара, тамбура, клавири |
Активност | от 2001 г. |
Свързани изпълнители | „Епизод“, Кирил Бележков, Софийска филхармония, Оркестър за народна музика на БНР |
Васил Бележков е български композитор и китарист, роден на 13 март 1984 г. в град Пловдив. Най-популярен като член на рок група „Епизод“, той пише със същия успех и творби за симфоничен оркестър, класическа китара, камерни ансамбли, народни инструменти и други състави.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пловдив (1984 – 2002)
[редактиране | редактиране на кода]Роден и израснал в семейство ценители на музиката, Васил Бележков от малък харесва българската народна музика, симфоничната музика и рокмузиката. От есента на 1994 г. тръгва на уроци по класическа китара в кварталното читалище. По същото време неговият по-млад брат Кирил Бележков започва да изучава кавал, като двамата братя правят избора си да станат музиканти независимо един от друг. През 1997 г. е приет в НУМТИ (тогава СМУ) „Добрин Петков“ – гр. Пловдив.
От 1999 г., още докато е ученик, посещава уроци по композиция при проф. Димитър Тъпков, който тогава е преподавател по тази специалност в АМТИИ – гр. Пловдив. По това време (1999 – 2001) създава и някои от първите си пиеси за класическа китара, с една от които е поканен да участва в продукция по композиция на студентите на своя професор.
София (2002-)
[редактиране | редактиране на кода]През 2002 г. Васил Бележков е приет в Теоретико-композиторски и диригентски факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – гр. София, където изучава композиция в класа на проф. Йовчо Крушев. Сред преподавателите му по музикално-теоретични дисциплини личат имената на известни български композитори, сред които проф. Божидар Абрашев (инструментознание), проф. Александър Текелиев (симфонична оркестрация), проф. Михаил Пеков и проф. Георги Костов (хармония), проф. Нева Кръстева (полифония) и други.
През 2007 г. Бележков продължава обучението си в отдел „Поп и джаз музика“ на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по китара на Цветан Недялков (китарист на Ку-Ку бенд). Година и половина по-късно именно преподавателят препоръчва своя студент за овакантеното в група „Епизод“ място.
По-късно през същата година, на 20 ноември 2009 г. Бележков се дипломира като магистър по композиция с първия български Концерт за класическа и електрическа китара и симфоничен оркестър[1][2][3].
През юни 2011 г. се дипломира като бакалавър по китара в отдел „Поп и джаз музика“. На годишния и държавния изпити представя общо 4 авторски пиеси, като една от тях – „Ръченица“ – е изпълнена в Шоуто на Слави по случай 24 май само месец по-рано.[4]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Симфонична музика
[редактиране | редактиране на кода]Концерт за класическа и електрическа китара и симфоничен оркестър
[редактиране | редактиране на кода]Тази творба е дипломната работа по композиция на Бележков, с която той се дипломира като магистър по композиция. Това е първият български инструментален концерт, в който един солист свири и на класическа, и на електрическа китара. Написан е в типичната за този жанр тричастна структура: I. Allegro; II. Adagio; III. Presto. Първа част е в сонатна форма и е изцяло с електрическа китара; тя започва с кратко встъпление, а преди репризата има каденца. Втора част е изцяло с класическа китара, а в трета част започва с поредица неравноделни размери и в нея се редуват и двата вида китари.
Премиерното изпълнение е на 20 ноември 2009 г. от Академичен симфоничен оркестър при НМА „П. Владигеров“ с диригент Любомир Денев – младши и солист Васил Бележков.
Сюита „Златопръстият“ за кавал и симфоничен оркестър
[редактиране | редактиране на кода]Сюитата е написана в памет на големия български кавалджия Стоян Величков, чиито почитатели са Васил и неговият брат – кавалджията Кирил Бележков. Заглавието ѝ е от прозвището на Величков – „Златопръстият от Странджа“[5]. Замислена като идея само дни след смъртта му през юни 2008 г., тя е окончателно довършена през юли 2011 г. по повод участието на Васил Бележков в 11-ото издание на Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 (организиран от фондацията „Св. Георги Победоносец“ на д-р Г. Лазаров), където темата е произведение за народен инструмент и симфоничен оркестър. Сюитата е от 6 части:
- „Спомени“
- „... прочуло се е...“
- „Горска картина“
- „Люлчена песен“
- „Пасторал“
- „Финал“.
Премиерното изпълнение е на финала на същия конкурс на 17 октомври 2011 г. от Нов симфоничен оркестър с диригент Борислав Йоцов и солист Кирил Бележков. Творбата печели втора награда.
„Боса копа“ за саксофонен квартет и симфоничен оркестър[6]
[редактиране | редактиране на кода]Година по-късно Бележков отново печели втора награда, този път от 12-ото издание на Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8, на което темата е „Джаз в 7/8“. Заглавието на пиесата е своеобразна игра на думи и е резултат от ритмичното съчетание на боса нова и копаница. Това е първото българско симфонично произведение за саксофонен квартет.
Премиерното изпълнение е на финала на конкурса на 8 октомври 2012 г. от Нов симфоничен оркестър с диригент Любомир Денев – младши и солисти Сакс квартет „Гори“ в състав: Явор Гайдов (сопран саксофон), Горан Ташев (алт саксофон; основател на първия български саксофонен квартет), Димитър Бакърджиев (тенор саксофон) и Атанас Хаджиев (баритон саксофон).
„Китчице, буйна лобода“ – симфонични вариации[7]
[редактиране | редактиране на кода]С тази творба Бележков се класира на финала на 14-и Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8, чиято тема е вариации върху българска народна песен[8][9] и отново печели втора награда. Премиерата е на 2 ноември 2014 г. в зала „България“ в изпълнение на Софийска филхармония с главен диригент Мартин Пантелеев. Структурата на творбата е въведение, тема, 7 вариации и кода, като всяка от 7-те вариации има за подзаглавие пореден стих от словесния текст на народната песен.
Сюита „Родни пътеки“ за кавал и симфоничен оркестър
[редактиране | редактиране на кода]Сюитата е посветена на Кирил Бележков, който същата година защитава успешно своята докторска степен по музикология[10]. В продължение на няколко години братът на композитора изследва инструменталисти от различни фолклорни области и характерните за тях похвати на свирене на кавал, както и обичаи, свързани с инструмента (като погребалните обреди в добруджанско) – именно това е в основата на 7-те части на сюитата:
- „Бавна мелодия“
- „Сворнато хоро“
- „Чифт кавали“
- „Йовино хоро“
- „Влашки танц“
- „Погребална песен“
- „Ръченица“
Творбата се класира за финала на 18-и Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8[11][12] и е изпълнена на 1 октомври 2018 г. от Софийската филхармония с диригент Константин Илиевски и солист Кирил Бележков. В трета част „Чифт кавали“ партията на втори кавал е изпълнена от Васил Бележков.
„Три симфонични ръченици“
[редактиране | редактиране на кода]С тази композиция Васил Бележков се класира за финала на 19-и Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 и печели Награда на публиката и Награда на изпълнителите. Премиерата е на 1 октомври 2019 г. в изпълнение на Софийската филхармония с диригент Григор Паликаров.
Музика за класическа китара
[редактиране | редактиране на кода]През 2008 г. излиза сборникът „Пиеси за китара“[13] на композиторите Васил Бележков и Владимир Влаев, чийто съставител е Стела Митева-Динкова.
През 2011 г. Васил Бележков пише „Три планински картини“, където използва елементи от музиката на родопската фолклорна област и пренастройване на 4 от струните. Частите са:
- „Шепнещата лира“;
- „Горският цар“;
- „Широта“
и всяка от тях е вдъхновена от някой легендарен родопчанин (съответно Орфей, Капитан Петко войвода и Дафо Трендафилов).
През 2021 г. Васил Бележков издава сборника „Горски приказки“ - пиеси за класическа китара в неравноделни размери[14][15][16][17].
Музика за народни инструменти
[редактиране | редактиране на кода]Васил Бележков е лауреат или финалист на няколко от изданията на конкурса по композиция „Нова българска народна музика в 7/8“ - гр. Чепеларе. Там участва с пиесите „Пирински танц“ за соло тамбура (втора награда – 2011 г.), „Смесено хоро“ за тамбура и народен оркестър (2013 г.)[18][19], „Трите пъти“ за камерна група (2015 г.)[20] и „Изтърси калци“ за тамбура и народен оркестър (2018 г.)[21].
Албуми с рок група „Епизод“
[редактиране | редактиране на кода]Васил Бележков участва в албумите „Народът на Дуло“ (2010), „Моята молитва“ (2012), „Аз съм българче“ (2017) и „Великите владетели“ (2019).
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- 2001 г. (юни) – трета награда на 8-и международен фестивал и конкурс за класическа китара – гр. Пловдив
- 2004 г. (декември) – трета награда на 2-ри Академичен студентски конкурс по композиция – гр. София
- 2006 г. (април) – специална награда на 10-и международен фестивал и конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов“ – гр. Кюстендил
- 2011 г. (септември) – трета награда на 2-ри конкурс за създаване на нови творби за духов оркестър „Дико Илиев“ – гр. Монтана[22][23][24][25]
- 2011 г. (октомври) – трета награда на 3-ти Академичен студентски конкурс по композиция – гр. София[26]
- 2011 г. (октомври) – втора награда на 11-и международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 – гр. София[27][28][29][30][31]
- 2011 г. (октомври) – втора награда на 3-ти национален конкурс за нова българска музика в 7/8 – гр. Чепеларе
- 2012 г. (април) – награда за „Активна творческа дейност“ в анкетата „Музикант на годината 2011“ на радиопредаването „Алегро Виваче“ по БНР[32][33][34].
- 2012 г. (октомври) – втора награда на 12-и международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 – гр. София[35][36][37]
- 2013 г. (септември) – втора награда на 3-ти конкурс за създаване на нови творби за духов оркестър „Дико Илиев“ – гр. Монтана[38][39]
- 2014 г. (ноември) – втора награда на 14-и международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 – гр. София
- 2015 г. (септември) – първа награда на 4-ти конкурс за създаване на нови творби за духов оркестър „Дико Илиев“ – гр. Монтана[40]
- 2019 г. (октомври) – Награда на публиката на 19-и международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 – гр. София[41][42]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Китаристът на ЕПИЗОД – автор на първия български „Концерт за класическа и електрическа китара и симфоничен оркестър“, „Катехизис“, 17 ноември 2009 г.
- ↑ mysound.bg
- ↑ www.snews.bg
- ↑ Vasil Belezhkov – 'Rachenitsa' (24 май 2011) в
- ↑ webcache.googleusercontent.com, архив на оригинала от 20 август 2020, https://web.archive.org/web/20200820180744/https://literaturensviat.com/?p=22674, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Vasil Belezhkov – 'Bossa Copa' for saxophone quartet and orchestra в
- ↑ Васил Бележков – „Китчице, буйна лобода“ – симфонични вариации в
- ↑ www.sofiaphilharmonie.bg
- ↑ theothersidezine.wordpress.com
- ↑ www.epizod.com
- ↑ ubc-bg.com
- ↑ ubc-bg.com
- ↑ marvil-books.com[неработеща препратка]
- ↑ https://www.epizod.com/%d0%b2%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b6%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be-%d1%81%d0%b1%d0%be%d1%80/
- ↑ https://theothersidezine.com/2021/07/19/%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%b5%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/
- ↑ https://alternativavestnik.home.blog/2021/04/13/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8/
- ↑ https://rousse.info/%D0%B2-%D0%BD%D1%83%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/
- ↑ sites.google.com // Архивиран от оригинала на 2020-11-09. Посетен на 2020-06-22.
- ↑ smolyanpress.net
- ↑ smolyanpress.net
- ↑ www.smolyannews.com
- ↑ festival-dikoiliev.com
- ↑ noviniteb.com
- ↑ www.artualno.info, архив на оригинала от 11 август 2013, https://web.archive.org/web/20130811163511/http://www.artualno.info/praznitsi-na-duhovite-orkestri-diko-iliev-%E2%80%93-montana-2012, посетен на 8 ноември 2012
- ↑ www.focus-radio.net
- ↑ www.nma.bg // Архивиран от оригинала на 2015-10-14. Посетен на 2012-11-08.
- ↑ www.duma.bg
- ↑ kulturni-novini.info
- ↑ www.katehizis.com
- ↑ www.pro-rock.net, архив на оригинала от 12 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181112061013/http://www.pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?_state=CommentsView&news=7588, посетен на 8 ноември 2012
- ↑ newsart.net
- ↑ bnr.bg
- ↑ www.classical-bg.com, архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309122842/http://classical-bg.com/news/comments/yordan_kamdjalov_receives_great_honor_musician_of_the_year_2011, посетен на 8 ноември 2012
- ↑ bnr.bg
- ↑ www.duma.bg
- ↑ newsart.net
- ↑ kulturni-novini.info
- ↑ www.festival-dikoiliev.com
- ↑ www.standartnews.com
- ↑ www.festival-dikoiliev.com
- ↑ bnr.bg
- ↑ ubc-bg.com