Направо към съдържанието

Горнолужишки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горнолужишки език
hornjoserbšćina, hornjoserbsce
/ˈhɔʀnjɔˌsɛʀpʃt͡ʃina/
СтранаГермания
РегионЦентрална Европа
Източна Европа
Говорещи50 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Западнославянски
...-Лужишки
....→Горнолужишки
Официално положение
Официален в Саксония
РегулаторГорнолужишка комисия
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2hsb
ISO 639-3hsb
Горнолужишки език в Общомедия

Горнолужишкият език се говори от населението на историческата област Горна Лужица (в югоизточната част на съвременната провинция Саксония, Германия, нем. Оберлаузиц). Отнася се към западната група на славянските езици. Общият брой на говорещите го лужишки сърби е около 50 000 души, които живеят предимно в Саксония. В морфологията си горнолужишкият език пази някои архаични черти – двойствено число, запазени форми за простите минали времена. Ударението пада винаги на първата сричка.

Най-ранните писмени паметници са от 16 век (Бауценска клетва – 1532). Между 13 и 16 век в районите, където живеят лужишките сърби се заселват много немци и започва политика на германизация. Езикът е официално забраняван няколко пъти (1293 в Бернбург, 1327 в Цвикау и Лайпциг, 1424 – в Майсен). През 19 век езикът се развива значително – издават се сборници с народни песни и се създават значителен брой нови художествени творби. По времето на Ваймарската република и на Хитлеровия режим езикът бива повторно забранен. След 1949 г. в конституцията на ГДР изрично се дава право на двуезичие на лужишките сърби и се субсидират вестници и списания на горнолужишки език. След обединението на Германия горнолужишкият език е един от официално признатите малцинствени езици в Германия (положения в конституциите на провинциите Бранденбург и Саксония и във федералния закон за съдебната власт). Днес езикът се преподава в 25 начални училища и е задължителен език в Лужишката гимназия в Бауцен. Има и всекидневни радиопредавания на горнолужишки.

Използва се латинска азбука.

Съществителни имена

[редактиране | редактиране на кода]

Горнолужишкият език се характеризира със седем падежа при имената – именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен. Творителен и местен падеж се употребяват само след определени предлози. Формата за звателен падеж за женски и среден род съвпада с тази за именителен падеж. Различават се следните четири склонения при съществителните имена в единствено число – две за мъжки род (едно за живи същества (хора, животни) и едно за предмети (вкл. растения)), по едно за женски и за среден род. В двойствено и множествено число има три склонения – две за мъжки род (едно за одушевени и едно за неодушевени същества (вкл. животни)) и едно за среден и женски род.

  • Пример за склонение на някои съществителни
същ. баща дърво жена вода колело щастие
м.р. м.р. ж.р. ж.р. ср.р. ср.р.
и. nan štom žona woda koleso zbožo
р. nana štoma žony wody kolesa zboža
д. nanej štomej žonje wodźe kolesu zbožu
в. nana štom žonu wodu koleso zbožo
т. z nanom ze štomom ze žonu z wodu z kolesom z zbožom
м. w nanje w štomje w žonje we wodźe na kolesu na zbožu
з. nano štomo žona woda koleso zbožo

Склонение на прилагателните

[редактиране | редактиране на кода]

В склонението на прилагателните няма разлика според рода в двойствено и множествено число, но има разлика в зависимост от критерия одушевеност/неодушевеност. Например:

  • Jana widźi starej konjej. Яна вижда два стари коня. (неодушевен)
  • Jana widźi stareju nanow. Яна вижда двама стари бащи. (одушевен)
  • Jana widźi stare konje. Яна вижда стари коне. (неодушевен)
  • Jana widźi starych nanow. Яна вижда стари бащи. (одушевен)

При глаголите също е запазена категорията двойствено число. Прави се разлика между следните форми:

  • wón pisa той пише, wonej pisatej те (двама) пишат, woni pisaja те (няколко) пишат.
  • wón čita той чете, wonej čitatej те (двама) четат, woni čitaja те (няколко) четат.

Различават се три спрежения: а-спрежение, i-спрежение, е-спрежение. Местоименията за 3. л. мн. ч. са две – woni за одушевени, а wone за неодушевени предмети. Обикновено местоименията се изпускат, тъй като се подразбират от формата на глагола.

глагол хвърлям правя моля
mjetać činić prosyć
1. ед. mjetam činju prošu
2. ед. mjetaš činiš prosyš
3. ед. mjeta čini prosy
1. дв. mjetamoj činimoj prosymoj
2. дв. mjetatej činitej prosytej
3. дв. mjetatej činitej prosytej
1. мн. mjetamy činimy prosymy
2. мн. mjetaće činiće prosyće
3. мн. mjetaja činja proša

e-спрежението обхваща всички глаголи с окончания в инфинитива -nyć, -c, -sć, -zć, всички многосричкови глаголи на -ować и повечето едносрични глаголи.

Когато основата на глагола завършва на d, k, n, r и t (1. ед. + 3 мн.), тя се променя съответно в dź, č, nj, rj и ć в останалите лица (syc кося: syku кося, syčeš косиш и.т.н.).

глагол обядвам уча кося нося пия
инф. wobjedować wuknyć syc njesć pić
1. ед. wobjeduju wuknu syku njesu piju
2. ед. wobjeduješ wuknješ syčeš njeseš piješ
3. ед. wobjeduje wuknje syče njese pije
1. дв. wobjedujemoj wuknjemoj syčemoj njesemoj pijemoj
2. дв. wobjedujetej wuknjetej syčetej njesetej pijetej
3. дв. wobjedujetej wuknjetej syčetej njesetej pijetej
1. мн. wobjedujemy wuknjemy syčemy njesemy pijemy
2. мн. wobjedujeće wuknjeće syčeće njeseće pijeće
3. мн. wobjeduja wuknu syku njesu pija

Както и в останалите славянски езици глаголът в горнолужишки притежава категорията вид.

Глаголи от свършен вид се образуват от глаголите от несвършен вид с помощта на представки или наставка -н-:

  • čitać чета – přečitać прочета, dočitać дочета, počitać попрочета
  • pisać пиша – napisać напиша
  • mazać мажа – namazać намажа
  • rězać режа – rěznyć резна
  • padać падам – padnyć падна

Глаголи от несвършен вид се образуват от глаголи от свършен вид с помощта на наставка -ow- или флексия на корена, както и на български:

  • kupić купя – kupować купувам
  • wotmołwić отговоря – wotmołwjeć отговарям
  • skočić скоча – skakać скачам

Сегашно време се образува от глаголите от несвършен вид:

  • Nan nowiny čita. Бащата чете вестник.
  • Hólcaj kopańcu hrajetej. Двете момчета играят футбол.

В горнолужишкия език се употребяват две бъдещи времена, както и на руски, чешки, украински и.т.н. Простото бъдеще време се изразява чрез формите за сегашно време на глаголите от свършен вид:

  • Nan nowiny přečita. Бащата ще прочете вестника.
  • Holca list napisa. Момичето ще напише писмо.

Сложното бъдеще време се образува от личните форми на глагола być + инфинитив:

  • budźeš čitać ще четеш, budźemoj čitać ние (двама) ще четем, budźeće čitać вие (няколко) ще четете.

Сложното минало време (перфект) изразява действие, което е приключило към момента на говоренето. То играе в определени случаи и ролята на бъдеще предварително време.

  • Wčera smy w měsće byli. Вчера бяхме в града.
  • Jutře sym to zaso zabył. Утре пак ще съм забравил това.

Образува се от формите за сегашно време на глагола być съм + миналото деятелно причастие на глагола (окончание -ł за мъжки, -ła за женски и -ło за среден род):

  • Hanka, sy ty tam była? – Haj, ja sym tam była. Анка, там ли беше? – Да, там бях.
  • Měrćin je to powědał. Мартин разказа това.
  • Słónco je swěćiło. Слънцето е светило.

В двойствено число причастието приема окончание -łoj, а в множествено: -li:

  • Handrij a Jana stej po zahrodźe běhałoj. Андрей и Яна са се разхождали в градината.
  • Studentki a studenća su jara wjele pili. Студентките и студентите са пили много.

Горнолужишкият език пази все още формите на простите минали времена, които са отмрели в останалите славянски езици, с изключение на българския.

Формите за простите минали времена (аорист, имперфект) се образуват само от инфинитивната основа, както е и в класически старобългарски. Пример:

  • nawuknyć -> nawukny-
  • so zalubować -> so zalubowa-
  • přečitać -> přečita-

Минало свършено време (аорист) се образува само от глаголите от свършен вид:

глагол (да) прочета (да) се влюбя (да) науча (да) се зарадвам
инфинитив přečitać so zalubować nawuknyć zwjeselić
1. ед. přečitach so zalubowach nawuknych zwjeselich
2. ед. přečita so zalubowa nawukny zwjeseli
3. ед. přečita so zalubowa nawukny zwjeseli
1. дв. přečitachmoj so zalubowachmoj nawuknychmoj zwjeselichmoj
2. дв. přečitaštej so zalubowaštej nawuknyštej zwjeselištej
3. дв. přečitaštej so zalubowaštej nawuknyštej zwjeselištej
1. мн. přečitachmy so zalubowachmy nawuknychmy zwjeselichmy
2. мн. přečitašće so zalubowašće nawuknyšće zwjeselišće
3. мн. přečitachu so zalubowachu nawuknychu zwjeselichu

Минало несвършено време (имперфект) се образува само от глаголите от несвършен вид:

глагол чета влюбвам се уча радвам се
инфинитив čitać so lubować wuknyć so wjeselić
1. ед. čitach so lubowach wuknjech so wjeselach
2. ед. čitaše so lubowaše wuknješe so wjeseleše
3. ед. čitaše so lubowaše wuknješe so wjeseleše
1. дв. čitachmoj so lubowachmoj wuknjechmoj so wjeselachmoj
2. дв. čitaštej so lubowaštej wuknještej so wjeseleštej
3. дв. čitaštej so lubowaštej wuknještej so wjeseleštej
1. мн. čitachmy so lubowachmy wuknjechmy so wjeselachmy
2. мн. čitašće so lubowašće wuknješće so wjeselešće
3. мн. čitachu so lubowachu wuknjechu so wjeselachu

В българския език минало свършено и минало несвършено време имат както глаголите от свършен вид, така и глаголите от несвършен вид. Затова времената се превеждат според смисъла на изречението.

Примери:

  • wón čitaše (нсв) той четеше – wón přečita (св) той прочете.
  • wona pječeše (нсв) тя печеше – wona dopječe (св) тя допече.
  • Měrćin cyły wječor zajimawu knihu čitaše, ju pak njedočita.
Мартин чѐте [в оригинала: *четеше] цяла вечер интересна книга, но не я дочете.

Минало предварително време

[редактиране | редактиране на кода]

Миналото предварително време в горнолужишки и български се образува по еднакъв начин – от фомите за минало време на спомаг. глагол być + минало деятелно причастие.

Пример:

  • Jurij chcyše mje wopytać, ale ja běch hižo wotešoł. Георг искаше да ме вземе, но аз вече си бях отишъл.

Условно наклонение

[редактиране | редактиране на кода]

Условното наклонение се образува както в български с помощта на особена форма на глагола być:

ед. ч. дв. ч. мн. ч.
1. bych čitał,-a bychmoj čitałoj bychmy čitali
2. by čitał,-a byštej čitałoj byšće čitali
3. by čitał,-a byštej čitałoj bychu čitali

Влияние на немския език

[редактиране | редактиране на кода]

В горнолужишкия език по исторически причини има много немски заемки, например: aděrować събирам (< addieren), bleša шише (< Flasche), bur селянин (< Bauer), cybla лук (< Zwiebel), dźak благодаря (< Danke), hamor чук (< Hammer), hela пъкъл (< Hölle), kał зеле (< Kohl), kašćik кутия (< Kasten), kěrchow гробище (< Kirchhof), klóšter манастир (< Kloster), korbik кошница (< Korb), kumšt изкуство (< Kunst), špihel огледало (< Spiegel) и др.

Горнолужишки Произношение Български
dźeń джен ден
nóc нуц нощ
dźěćo джечо дете
šula шула училище, школа
woheń вохен огън
ja dźěłam я джелам аз работя
dobry dźeń добри джен добър ден
dobre ranje добре ранйе добро утро
Halo! Хало! здравей!Ало!Привет!
Kak so wjedźeš / wjedźeće? Как со вйеджеш / вйеджече? Как си / сте?
Wjedu so derje. Вйеду со дерйе. Добре съм
haj хай да
не не
snadź (móže być) снадж (муже бич) може би
dźakuju so джакую со благодаря
prošu прошу моля
Što to je? Що то йе? Какво е това? Що е то?