Направо към съдържанието

Жеглица

Жеглица
България
43.8803° с. ш. 22.7983° и. д.
Жеглица
Област Видин
43.8803° с. ш. 22.7983° и. д.
Жеглица
Общи данни
Население167 души[1] (15 март 2024 г.)
15,5 души/km²
Землище10,766 km²
Надм. височина137 m
Пощ. код3738
Тел. код09314
МПС кодВН
ЕКАТТЕ29043
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, Новото време; 2019)

Жеглѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.

Селото се намира на 4 километра от река Дунав. Има много красива гора и прекрасна гледка. Северозападно от селото преминават железопътната линия Мездра-Видин и Републикански път I-1 (Видин-София-Кулата).

Податките говорят за много старо село и местните жители приписват посочените находки и най-вече мястото около извора като първо поселение на с. Жеглица. По неизвестни причини жителите напускат това място и се настаняват върху двете тераси на склона Селището (ЮИ, 3). Тук селото се дели на Горно село и Долно село, но запазва общото име Жеглица. Там наблизо минавал пътят Лом – Видин. Освен градовете покрай Дунав, този път свързвал и стражевите постове на брега, поради което турски военни лица често „гостували", притеснявали жителите и правели живота им несигурен. За да избегнат насилията, във втората четвърт на XIX в. жегличани заселват сегашното място – полегат склон с югоизточно изложение, затулен тогава от гори и шумаци.

Помни се, че при заселването на това място, селото е брояло 17 къщи. Други твърдят, че това бил броят на дошлите само от Долно селище. Родовете пазели като различен белег принадлежността към Горно селище и долно селище. За стари родове, свързани с далечния живот на селото смятат: Мишовци, Ниновите, Вътовци, Къчовци и др. Начало на нови фамилии поставят пришълци от други места. Преди Освобождението идват: Илия Варзоев от с. Репляна със семейството си – 4 сина и 3 дъщери, Цоновци от Боровица, Държанчани от Държаница, Шумаковци от с. Скеля и др.

Опит да се обясни името Жеглица намираме в Юбилеен сборник „Българското село", С., 1931, с. 98: „Така го нарекли от основаването, тъй като жителите му, както в миналото, така и сега, мъчно се споразумяват по разни въпроси, т.е. теглят на „жегла". Също толкова неприемливо е твърдението за възникването на селото: „Основано е от баба Селима от с. Главановци, вдовица със 7 деца, която напуснала родното си място и тръгнала да им търси препитание, като ги главила овчари при турците във Видин, а тя се заселила на сегашното място на селото, защото било близо до града."

Поради липсата на източници е трудно да определим кога възниква Жеглица. Името му обаче ни дава основание да мислим, че селото има многовековно минало. Жеглица е от старобългарското , със значение „горял, изгорял", и вероятно в началото е било двуосновно с първа съставка Жегла (гора)у, т.е. „Изгоряла гора", по-късно втората съставка отпаднала, а първата се развила с топонимичната наставка – ица, като Бойница, Войница и други.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Първи май“, именувано в чест на Деня на труда.[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 177 100,00
Българи 155 87,57
Турци 0 0,00
Цигани 19 10,73
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 2 1,12
  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 124.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)