Закон на Ампер

Серия статии на тема
Класическа електродинамика
Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм
Електростатика Закон на Кулон Теорема на Гаус Електрически дипол Електрически заряд Интензитет на електрическото поле Електрично поле Електричен потенциал Електрет
Магнитостатика Магнит Магнитно поле Дипол Магнитен поток Магнитна индукция Интензитет на магнитното поле Магнитна проницаемост Магнитна възприемчивост Магнитен момент Намагнитване Феромагнетизъм Диамагнетизъм Парамагнетизъм Суперпарамагнетизъм Антиферомагнетизъм Феримагнетизъм Магнитна левитация Закон на Био-Савар Закон на Ампер
Електродинамика Електромагнитно поле Електромагнитна индукция Електромагнитно излъчване Дипол Сила на Лоренц Уравнения на Максуел Електромагнитен 4-потенциал Електричен потенциал Магнитен векторен потенциал Вълново уравнение Закъсняващ потенциал Оператор на Д'Аламбер Електрически диполен момент Електромагнит Ефект на Майснер
Електрическа верига Електрически ток Електрическо напрежение Волт-амперна характеристика Електрическо съпротивление Индуктивност Електрически капацитет Електрическа проводимост Електрически импеданс Закон на Ом Закони на Кирхоф Закон на Джаул-Ленц
Известни учени Хенри Кавендиш Майкъл Фарадей Андре-Мари Ампер Густав Кирхоф Джеймс Кларк Максуел Хайнрих Херц Алберт Абрахам Майкелсън Робърт Миликан Георг Ом Луи Неел

Законът на Ампер (открит от Андре Мари Ампер) показва зависимостта на интегралното магнитно поле около затворен контур, създавано от електрическия ток, преминаващ през контура. Законът е магнитен аналог на закона на Гаус и е едно от четирите уравнения на Максуел, образуващи основата на класическия електромагнетизъм.

В оригиналната си форма законът на Ампер определя магнитното поле ${\vec {H}}$, причинено от ток с плътност ${\vec {J}}$:

$\oint _{C}{\vec {H}}\cdot \mathrm {d} {\vec {l}}=\int \!\!\!\!\int _{S}{\vec {J}}\cdot \mathrm {d} {\vec {S}}=I_{\mathrm {enc} }$

където

$\oint _{C}$ е линейният интеграл по затворения контур (затворената крива) C,

${\vec {H}}$ е магнитното поле в ампери на метър [А/m],

$\mathrm {d} {\vec {l}}$ е безкрайно малък векторен елемент от контура C,

${\vec {J}}$ е плътността на тока (в ампери на квадратен метър) през повърхността S, обхваната от контура C,

$\mathrm {d} {\vec {S}}\!\$ е диференциален векторен елемент, площ с посока нормална към площта S и с безкрайно малка големина,

$I_{\mathrm {enc} }\!\$ е токът, обхванат от затворената крива C, или токът, който прониква през площта S.

Уравнението има следния запис в диференциална форма

${\vec {\nabla }}\times {\vec {H}}={\vec {J}}$

където

${\vec {\nabla }}\times \!\$ е диференциален оператор за ротация.

Интензитетът на магнитното поле ${\vec {H}}$ се свързва с магнитната индукция ${\vec {B}}$ (измерва се в тесла [T]) посредством уравнението:

${\vec {B}}\ =\ \mu {\vec {H}}$

където $\mu \!\$ е магнитната проницаемост на средата (измерва се в хенри на метър [H/m]).

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ampere's Law в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​