Клисура (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.
| Клисура | |
  Клисура  Клисура | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 28 души[1] (15 март 2024 г.) 1,47 души/km² |
| Землище | 19 136 km² |
| Надм. височина | 990 m |
| Пощ. код | 2738 |
| Тел. код | 07413 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 37263 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
Клису̀ра е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Клисура се намира в планински район на около 15 км западно от град Благоевград и на около 85 км югозападно от столицата София, до самата граница между България и Северна Македония, между двата склона на Влахина планина – Душев рид и Дренков рид. Селото се състои от 25 махали от по няколко къщи, почти всички от които са напуснати от бившите им жители. Всяка махала носи специфично наименование, което произлиза от фамилията на хората, заселили се там, като например, Гяурето, Янгелци, Бекярето, Капетанци, Мановци, Гоговци, Вакленци, Пишинето, Пандурето, Кумбарци и т.н.
Цялата територия на селото обхваща около 9000 декара, предимно дъбови и букови гори, прекъснати на места от обширни поляни.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-вероятно името Клисура произхожда от самия ландшафт – каменен пролом. Най-старите заселници по тези земи са били пеонските племена. Останки от население от това време са намерени на около 3 километра от училището в селото. Следите от жилища, фрагменти от керамични съдове и други предмети носят тракийски характер.
Най-голям археологически обект в района на Клисура е Градището, намиращо се под връх Обел. Дебела стена от ломени камъни огражда пространство от около 10 дка площ. От северната страна на крепостта се забелязват останки от кула. Вътре се намират останки от жилища, строителна керамика и керамични съдове.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Клисура, 3 часа на З от Джумая; земледелци и скотоводци. 40 къщи, българе.[2] | “ |
Население
[редактиране | редактиране на кода]Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 230 души, всичките българи-християни.[3]
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 28 | 100.00 |
| Българи | 28 | 100.00 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 0 | 0.00 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Клисура
Владо Чимев (1915 – 1942), български партизанин- Гроздан Николов (1908 – 1942), български партизанин
- Никола Момчилов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[7]
- Сотир Атанасов (1876 – 1940), български военен и революционер
- Стоян Христов (1873 – 1961), български учен, икономист
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Клисура, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
| ||||||||||
