Направо към съдържанието

Кушнишки манастир

Кушнишки манастир
Μονή Εικοσιφοινίσσης
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Амфиполи
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияДрамска
Изграждане518 г.
Статутдействащ
Кушнишки манастир в Общомедия

Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“ (на гръцки: Μονή Εικοσιφοινίσσης, Мони Икосифинисис) е манастир в Егейска Македония, Гърция.[1] В административно отношение е част от дем Амфиполи, област Централна Македония, а в духовно е подчинен на Драмската митрополия.[2]

Разположен е в областта Зъхна, на северните склонове на планината Кушница между селата Кормища и Никищан. До манастира се достига по 6 km асфалтово шосе, отклонение от пътя за Кормища.

Смята се, че манастирът е основан в 518 година от монаха Герман. Негов втори ктитор е вселенският патриарх Дионисий I. Предполага се, че иконостасът на църквата е дело на дебърския майстор Петър Филипов.[3]

Католиконът е изписан в периода 1858 – 1864 година от Матеос Йоану и помощника му монах Ананий.[4]

В края на XIX и началото на XX век манастирът е един от центровете на елинизма в Източна Македония, допринасящ активно за погърчването на местните българи.[5]

През Втората световна война манастирът, който по това време е окупиран отново от българската армия, изгаря до основи, като незасегната остава само църквата. Възстановен е през 60-те години на ХХ в.

Според преброяването от 2001 година манастирът има 50 жители.

  • Μητροπολίτου Δράμας Διονύσιου Κ. Κυράτσου „Ιστορία και Θαύματα Παναγίας Εικοσιφοινίσσης“, έκδοση της Ιεράς Μονής Εικοσιφοινίσσης, Δράμα 2003
  • Δρ. Θεοχάρη Μ. Προβατάκη „Η Μονή Εικοσιφοίνισσας η Αχειροποίητος του Παγγαίου Όρους“, έκδοση της Ανώνυμης Τεχνικής Εταιρείας „Μηχανική“, Αθήνα 1998
  • Βασίλη Άτσαλου „Η ονομασία της Ιεράς Μονής της Παναγίας της Αχειροποίητου του Παγγαίου, της επονομαζομένης της Κοσινίτσης ή Εικοσιφοινίσσης“, έκδοση του ιστορικού αρχείου του Δήμου Δράμας, Δράμα 1995
  1. Ιερά Μονή Παναγίας Εικοσιφοίνισσας // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.[неработеща препратка]
  2. Η Εκκλησία της Ελλάδος // Архивиран от оригинала на 2012-09-27. Посетен на 2008-03-18.
  3. Ќорнаков, Димитар. Петре Гарката. Скопје, НИП Ѓурѓа, 1997. с. 10 - 13.
  4. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 156. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  5. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.92. // Архивиран от оригинала на 2016-03-27. Посетен на 2008-04-07.