Направо към съдържанието

Логодаж

Логодаж
България
41.9931° с. ш. 22.9388° и. д.
Логодаж
Област Благоевград
41.9931° с. ш. 22.9388° и. д.
Логодаж
Общи данни
Население304 души[1] (15 март 2024 г.)
9,78 души/km²
Землище31 155 km²
Надм. височина628 m
Пощ. код2737
Тел. код07415
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ68792
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Благоевград
Методи Байкушев
(ПП – ДБ; 2023)
Кметство
   кмет
Логодаж
Пламен Червенков
(БСП)
Логодаж в Общомедия

Логода̀ж (среща се и паралелната форма Логодаш) е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Село Логодаж се намира в планински район, на 15 km западно от Благоевград, по пътя за границата с Северна Македония. Край селото функционира граничен контролно-пропускателен пункт ГКПП Логодаж. Селото се намира в близост от 1 km до язовир Стойковци.

В непосредствена близост до селото, над махала Бойчовци, се намира пещерата Бойчова скала.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Логодаш, лежи 3 часа на З от Джумая; почвата е удовлетворителна за да прехранва селянете. Имат си една църква, в която се чете по български. 200 къщи български.[2]

През 1955 година Долната махала на Логодаж е обявена за отделно село и преименувана на Станке Лисичково по името на местния комунистически деец Станке Лисичков. През 1959 година тези 2 махали са отново обединени, но под името Станке Лисичково.[4] През 1993 година историческото име на селището Логодаж е възстановено.[5]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 540 души, всичките българи-християни.[6]

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост
19341217
19461296
19561289
1965972
1975678
1985467
1992442
2001291
2011274
2021229
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 274 100.00
Българи 264 96.35
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 4 1.45
Неотговорили 6 2.18

В селото се намира Винпром Логодаж. Село Логодаж е район с висок икономически растеж и повишено благосъстояние на населението, с развита бизнес, техническа и социална инфраструктура, съхранена околна среда, с добри възможности за развитието на младото поколение, с подходяща среда за културен туризъм, ниско ниво на престъпността и антиобществените прояви. Народно читалище „Иван Чаушки“ е равноправен партньор на кметствата в пограничните села Логодаж, Клисура и Обел, като през годините читалището се е утвърдило като културно-просветен център в селата до границата със Северна Македония.

През 2012 година в землището на Логодаж е обявявена защитената местност „Находище на балканско часовниче“, за опазването на растителния вид балканско часовниче и неговото местообитание.[10][11]

Футболният отбор на селото носи името „Граничар“ и играе в регионалните групи на Благоевград.

Родени в Логодаж
  1. www.grao.bg
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
  3. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  4. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989 г.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 511.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  7. „Справка за населението на село Логодаж, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
  8. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  10. Три нови защитени територии ще опазват редки растителни видове // „Дневник“, 11 юни 2012. Посетен на 16 юли 2018.
  11. Заповед № РД-451 от 8 юни 2012 година // Министерство на околната среда и водите. Посетен на 16 юли 2018.
  12. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 629.
  13. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.