Направо към съдържанието

Мария Аделхайд Австрийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Аделхайд Австрийска
Adelheid von Österreich
кралица на Сардиния
Портрет от Беноа-Ермогаст Молен, 1848 г.
Портрет от Беноа-Ермогаст Молен, 1848 г.

Родена
Починала
20 януари 1855 г. (32 г.)
ПогребанаСуперга, Италия

Религиякатолицизъм
Управление
Период24 март 184920 януари 1855
ПредшественикМария Тереза Австрийска-Тосканска
Други титлиерцхерцогиня на Австрия;
принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия
ОтличияДама на Ордена на Звездния кръст
Герб
Семейство
РодХабсбург-Лотаринги
БащаРайнер Йозеф Австрийски
СъпругВиктор Емануил II Савойски (12 април 1842)
ДецаАмадей I
Умберто I Савойски
Отон Евгений Мария Савойски
Мария Пиа Савойска
Подпис
Мария Аделхайд Австрийска в Общомедия

Аделхайд Франциска Мария Райнера Елизабета Клотилда Хабсбург-Лотарингска (на италиански: Adelaide Francesca Maria Raniera Elisabetta Clotilde d'Asburgo-Lorena; * 3 юни 1822, Кралски дворец в Милано, Кралство Ломбардия-Венето; † 20 януари 1855, Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство) e ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия и чрез брака си с Виктор Емануил II кралица на Сардиния. Не става кралица на Италия, понеже умира преди коронясването на съпруга си през 1861 г.

Семейството на Аделхайд

Мария Аделхайд, известна в семейството като Адел, е второто от осемте деца на ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски (* 1783, † 1853), вицекрал на Ломбардия-Венеция, и на Мария Елизабета Савойска-Каринян (* 1800, † 1856), сестра на краля на Сардиния Карл Алберт. Има шестима братя и една сестра:

  • Мария Каролина (* 1821, † 1844)
  • Леополд Лудвиг (* 1823 † 1898), генерал и адмирал, бездетен и неженен
  • Ернест Карл (* 1824 † 1899), висш военен, морганатичен съпруг на Лаура Скублич де Велике е Бесеньо
  • Сигизмунд Леополд (* 1826 † 1891), военен
  • Райнер Фердинанд (* 1827 † 1913), генерал, премиер на Австрийската империя, съпруг на Мария Каролина Хабсбург-Тешен
  • Хайнрих Антон (* 1828 † 1891), фелдмаршал, съпруг на певицата Леополдин Хофман
  • Максимилиан Карл (* 1830 † 1839).

Карл Алберт Савойски е неин чичо по майчина линия, а по-късно и неин свекър, а бъдещата и свекърва е принцеса Мария Тереза Хабсбург-Тосканска, която е и нейна първа братовчедка по бащина линия. Техният син Виктор Емануил II е неин първи братовчед и впоследствие – съпруг. Тя е правнучка на френската кралица Мария Антоанета.

Кралска вила в Монца

Мария Аделхайд прекарва детството си между Милано и Монца, където прекарва дълги периоди в любимата си кралска вила. Именно тя предава любовта към тази резиденция на съпруга и децата си. Всъщност Виктор Емануил я предлага на най-големия им син Умберто като подарък за сватбата му с братовчедка му Маргарита.[1]

Сватбата с Виктор Емануил

През август 1840 г. Мария Аделхайд се среща с бъдещия си съпруг, тогавашния Виктор Емануил Савойски, в парка на замъка Ракониджи, като част от среща, организирана за уреждане на съюз между принца и една от неговите братовчедки.

На 12 април 1842 г. тя се омъжва за своя братовчед, бъдещ крал на Италия, в Ловен павилион „Ступиниджи“, донасяйки 200 000 флорина като зестра. След абдикацията на тъста си тя става кралица на Сардиния през 1849 г.

Съпругът ѝ, който я нарича Сузи или Сюзет и макар да ѝ засвидетелства уважение, ѝ изневерява многократно, особено с Роза Верчелана, бъдещата му втора съпруга. Кралицата се посвещава на образованието на децата си, на шиене, на религиозни практики и на благочестиви дела. Продължителните бременности обаче подкопавават здравето ѝ. За да се възстанови, прекарва известно време край морето, в Хотел „Кроче ди Малта“ в град Специя.

След като става кралица на Сардиния през 1849 г., в съгласие със своята свекърва Мария Тереза, полага усилия да смекчи антиклерикалната политика на правителството на Сардиния.

Последни години и смърт

[редактиране | редактиране на кода]

В периода преди ранната си смърт на 32 години започва да губи първо косата си, а след това и зъбите си. Чувства се зле през цялото време, постоянно има температура, почти не може да стои на крака. Лицето ѝ, станало бледо и изтощено, е покрито с преждевременни бръчки, а гласът ѝ е дрезгав. Незаинтересована от обкръжението си, спира да се облича и обикаля по халат и ролки.

Умира в резултат на гастроентерит, който се проявява на 16 януари 1855 г., докато е в каретата си на връщане в двореца след погребението на свекърва си Мария Тереза Австрийска-Тосканска,[2] починала на 12 януари. Кралицата се възстановява от осмата си и много измъчена бременност с Карл Алберт, когото ражда на 8 януари (детето умира на 17 май).[3] Съпругът ѝ, прикован към леглото ѝ, държи ръката ѝ докрай.

Погребението ѝ е отслужено в църквата „Сан Лоренцо“, непосредствено до входа на Кралския дворец в Торино. Погребана е в базиликата Суперга. С дълбоко религиозна и практикуваща душа, тя е запомнена с голям паметник от бял мрамор от Карара, дело на Винченцо Вела, който я изобразява коленичила до свекърва си Мария Тереза в Светилището на Консолата в Торино.


∞ 12 април 1842 в Ловния павлион „Ступиниджи“ за първия си братовчед принц Виктор Емануил (* 14 март 1820, Торино; † 9 януари 1878, Рим), бъдещ крал на Сардиния и на Италия, син на краля на Сардиния Карл Алберт и на Мария Тереза Австрийска-Тосканска, от когото има шест сина и две дъщери:


Културно наследство

[редактиране | редактиране на кода]

През 1895 г. Рахитическият институт в Торино, по-късно болница, по поречието на река Дора Рипария, е посветен на паметта ѝ.[4]

  1. Margherita di Savoia. La sua vita e le sue case. Alzani. ISBN 978-88-8170-606-8.
  2. Giorgio Cazzanti, Ajmone Presidente, pubblicato da Lulu.com, 2007, pag. 56
  3. Pier Francesco Gasparetto, Vittorio Emanuele II, editore Rusconi, 1994, pag. 92
  4. La Stampa - Lunedì 24 Giugno 1895 // Посетен на 2023-7-10.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Adelaide d'Asburgo-Lorena в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​