Мария Салвиати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Салвиати
италианска благородничка
Мария Салвиати, портрет от Понтормо, ок. 1543
Лични данни
Родена
Починала
12 декември 1543 г. (44 г.)
Вила ди Кастело при Флоренция
Погребана вБазилика Сан Лоренцо (Флоренция)
Семейство
ДинастияСалвиати по рождение
Медичи по брак
БащаЯкопо Салвиати
МайкаЛукреция де Медичи
БракДжовани дале Банде Нере
ПотомциКозимо I де Медичи
Герб
Мария Салвиати в Общомедия

Мария Рòмола Салвиàти (на италиански: Maria Romola Salviati; * 17 юли 1499 във Флоренция, Флорентинска република; + 12 декември 1543 във Вила ди Кастело, пак там) е флорентинска благородничка от фамилията Салвиати – едно от най-влиятелните във Флорентинската република, майка на Козимо I – първият велик херцог на Тоскана от Медичите.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Tя е дъщеря на Якопо Салвиати (1461 – 1533), търговец, политик и посланик, и съпругата му Лукреция Мария Ромола ди Лоренцо де Медичи (1470 – 1553). Нейни дядо и баба по бащина линия са Джовани Салвиати и Елена (или Мадалена) Гонди Буонделмонти, а по майчина – Лоренцо Великолепни, банкер, де факто владетел на Флорентинската република, и Клариса Орсини.

Има шест братя и четири сестри:

Някои членове на семейство Салвиати са замесени в заговора на Паци срещу семейство Медичи. Бракът на родителите на Мария, напротив, трябва да консолидира съюзническите отношения между двата дома.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Понтормо, Мария Салвиати с Джулия де Медичи, ок. 1537 г.

Мария Салвиати се омъжва през юни 1516 г. за братовчед си, известният кондотиер Джовани дале Банде Нере от фамилията Медичи, син на Джовани де Медичи ил Пополано и Катерина Сфорца. Техният брак обединява два клона на дома на Медичите: страничен клон, чрез съпруга, и основен клон, чрез съпругата.[2] Джовани, който губи баща си в ранна детска възраст, е възпитан в семейството на Мария.

През по-голямата част от съвместния си живот двойката живее отделно, тъй като Джовани почти винаги участва във войни. Мария ражда единствения им син, който е наречен Козимо. Тя е много разстроена от раздялата със съпруга си, както се вижда от тяхната кореспонденция. Джовани рядко отговаря на писмата на жена си и не се интересува много от семейните въпроси. Дори раждането на наследник не променя поведението му. Мария, напротив, често пише на съпруга си за това как синът им расте. Тя сама поема всички грижи за материалното благополучие на семейството. Джовани управлява лошо доходите от малък свой имот. Повечето пари са похарчени за лични нужди. По-малко от година след сватбата Мария трябва да продаде най-скъпото си бижу, за да покрие разходите на съпруга си. Тя многократно трябва да се обръща към роднини с молба за материална помощ.[3] През ноември 1523 г., по молба на съпруга си, Мария се обръща за материална подкрепа към новия папа Климент VII, неин братовчед. Вместо пари тя получава само неясни обещания от него. Но тя успява да представи сина си Козимо на Светия престол. След смъртта на Джовани на 30 ноември 1526 г., Мария, опитвайки се да гарантира безопасността на Козимо, го изпраща във Венецианската република под надзора на наставник, Пиерфранческо Ричо. През май 1527 г. тя самата идва при сина си във Венеция.[4]

Нейният съпруг е тежко ранен на 14 февруари 1525 г. в битката при Павия и умира на 30 ноември 1526 г. от раните си в битката при Говерноло против херцог Шарл III дьо Бурбон. Мария става вдовица на 27 години. Въпреки исканията на роднините си тя отказва да се омъжи повторно. През септември 1533 г., по молба на Климент VII, тя придружава своята роднина Катерина де Медичи в Марсилия, за да се срещне тя със съпруга си принц Анри дьо Валоа, бъдещият крал на Франция под името Анри II.

След създаването на Флорентинското херцогство под управлението на Дом Медичи нейният син Козимо пристига в двора на херцог Алесандро де Медичи. Приблизително по същото време Мария успява да получи част от наследството, което ѝ се полага като представителка на фамилията Медичи.[5] В двора във Флоренция Козимо заема незначителни длъжности. Неговите брачни планове по това време са скромни. Джулия Варано, Мадалена Сансеверино и ЕЛизабета Фуичардини са считани за възможни негови съпруги.[6]

През 1537 г., след убийството на херцог Алесандро де Медичи, основният клон на Медичите изчезва. Херцогът оставя само незаконни наследници, чиято легитимност е поставена под съмнение от жителите на Флоренция. Започнаха да се разглеждат предложения за възможно връщане към републиканска форма на управление или дори присъединяване към Испанското кралство, когато синът на Джовани и Мария, младият Козимо де Медичи, е обявен за нов владетел. Той става първият Велик херцог на Тоскана под името Козимо I. В много отношения избирането му за херцог на Флоренция е улеснено от добрата воля на флорентинците към майка му, чието поведение в годините преди това събитие печели нейното всеобщо уважение.[7] В книгата „История на Флоренция“ хуманистът Бенедето Варки оставя своето свидетелство за Мария като „благоразумна жена с примерен живот“.[8]

След като се жени сина си през 1539 г. за Елеонора ди Толедо и въпреки добрите отношения със снаха си, Мария се отдалечава от двора, посвещавайки се на грижите за внуците. Последните години от живота си, отчасти поради нарастващи здравословни проблеми, тя прекарва в частни апартаменти в Палацо Векио и провинциалната резиденция на Медичите във Вила дел Кастело. Тя умира на 12 декември 1543 г. на 44-годишна възраст и е погребана до съпруга ѝ в Параклисите на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция. На 16 декември същата година, в памет на починалата, Бенедето Варки произнася епитафия пред Флорентинската академия, което по това време е знак на голямо уважение към една жена.[9]

През 1857 г. останките на Мария са ексхумирани заедно с тези на други членове на семейство Медичи. Според изследователските записи „Останките, почти разложени по лицето, бяха добре запазени в други части... Главата на починалата, покрита с воал, лежеше върху две тухли ... Дрехите върху останките изглеждаха като монашески такива, тоест ушити са от черен плат, но покрити с инкрустация, от която са запазени фрагменти…“[10]

Джовани дале Банде Нере, съпруг
Козимо I де Медичи, син

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ юни 1516 г. за братовчед си, известният кондотиер Лудовико ди Джовани де Медичи, известен като Джовани дале Банде Нере ( * 6 април 1498, Форли; † 30 ноември 1526, Мантуа), син на Джовани де Медичи ил Пополано и Катерина Сфорца, от когото има един син:

Мария Салвиати в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Оцелели са два портрета на Мария Салвиати от Понтормо, единият от които е в галерия Уфици във Флоренция. Изобразява я с книга в ръка. Друг портрет, в Музея на изкуствата „Уолтърс“ в Балтимор, показва Мария с детето си. Това вероятно е първият от двойните портрети, станали популярни сред семейство Медичи. И на двата портрета Мария е облечена в черно. Така че по време на създаването им тя вече е вдовица. Времето на създаване на портрета в Уфици обхваща периода от 1537 до 1543 г.[11][12]

Портретът, който я показва с малко дете, е поръчан от сина ѝ Козимо I след 1537 г., когато той вече е на власт. През 1940 г. историкът на изкуството Едуард С. Кинг предполага, че детето, изобразено на картината, е самият Козимо като дете. Въпреки това, през 1955 г. историкът на изкуството Герберт Койтнер открива запис от 1612 г., направен по време на инвентаризация на имуществото на Рикардо Рикарди, който първоначално е притежавал картината. В него се твърди, че портретът на Понтормо изобразява Мария Салвиати с момиче, неизвестно по име. През 2006 г. изкуствоведът Габриел Лангдън идентифицира образа на момичето като Джулия де Медичи, незаконната дъщеря на убития херцог Алесандро де Медичи, която Козимо I приема в семейството след трагичната смърт на баща ѝ. През 2011 г. изкуствоведът Майке Фогт-Люерсен предполага, че детето на картината е Бия де Медичи, незаконната дъщеря на Козимо I. В момента повечето историци на изкуството клонят към версията на Габриел Лангдън и наричат картината „първото изображение на момиче от африкански произход в европейското изкуство“.[13][14] Има и портрет на Мария от Джорджо Вазари.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Salviati, Maria, Еnciclopedia on line treccani.it. Посетено на 8 май 2023 г.
  • Francesco Martelli - Salviati, Maria, в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 90 (2017). Посетено на 8 май 2023 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Marcel Brion: Die Medici. Eine Florentiner Familie. Heyne, München 1991, ISBN 3-453-55023-4.
  • Franco Cesati: Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0.
  • James Cleugh: Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie. Bechtermünz Verlag im Weltbild Verlag, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4 (Lizenzausgabe).
  • Klaus Schelle: Die Sforza. Bauern, Condottieri, Herzöge. Geschichte einer Renaissancefamilie. Seewald, Stuttgart 1980, ISBN 3-512-00577-2.
  • Marcello Vannucci, Le donne di casa Medici, Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006 ISBN 88-541-0526-0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Martelli F. Salviati, Maria // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XC (2017). Посетен на 2019-12-03. (на италиански)
  2. Martelli F. Salviati, Maria // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XC (2017). Посетен на 2019-12-03. (на италиански)
  3. Martelli F. Salviati, Maria // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XC (2017). Посетен на 2019-12-03. (на италиански)
  4. Martelli F. Salviati, Maria // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XC (2017). Посетен на 2019-12-03. (на италиански)
  5. Martelli F. Salviati, Maria // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XC (2017). Посетен на 2019-12-03. (на италиански)
  6. Martelli F. Salviati, Maria // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XC (2017). Посетен на 2019-12-03. (на италиански)
  7. Martelli F. Salviati, Maria // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XC (2017). Посетен на 2019-12-03. (на италиански)
  8. Tomas N. Commemorating a mortal godness: Maria Salviati de’ Medici and the cultural politics of duke Cosimo I // www.academia.edu. Academia. Посетен на 2019-12-03. (на английски)
  9. Martelli F. Salviati, Maria // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XC (2017). Посетен на 2019-12-03. (на италиански)
  10. Lippi D. Illacrimate sepolture. Curiosità e ricerca scientifica nella storia delle riesumazioni dei Medici. — P. 44.
  11. Portrait of Maria Salviati // www.wga.hu. Web Gallery of Art. Посетен на 2019-12-03. (на английски)
  12. Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I. — P. 47—48. — ISBN 978-0-80-203825-8.
  13. Шаблон:Статья
  14. Шаблон:Iw, Gates H. L., Dalton K. C. C. From the «Age of Discovery» to the Age of Abolition: artists of the Renaissance and Baroque. — Vol. III. — P. 358. — ISBN 978-0-67-405261-1.
  15. Martelli F. Salviati, Maria // www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XC (2017). Посетен на 2019-12-03. (на италиански)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сальвиати, Мария“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​