Муртино
| Муртино Муртино | |
| — село — | |
_(1).JPG) „Свети Георги“, 1870 г. | |
  Муртино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 196 m |
| Население | 1740 души (2021) |
| Пощенски код | 2432 |
| МПС код | SR |
| Муртино в Общомедия | |
Муртино (на македонска литературна норма: Муртино) е село в община Струмица на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Струмишкото поле, източно от град Струмица.
История
[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Муртино (Mourtino) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 560 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и 208 българи протестанти. Там функционират православно и протестантско българско училище.[3]
В селото има комитет на ВМОК. По думите на Михаил Думбалаков:
| „ | Муртиновци са така непреклонни и така предани на върховистите. | “ |
Революционният комитет, разпуснат след Хуриета в 1908 година, е възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и върховистите Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов.[4]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Илия Богоев от Струмица е български кмет на Муртино от 1 септември 1941 година до 13 март 1942 година. След това кмет е Христо П. Костурлиев от Струмица (23 май 1942 - 9 септември 1944).[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 2209 жители.[8]
Според данните от преброяването през 2021 г. Муртино има 1740 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1653 |
| албанци | 2 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 84 |
Муртино има основно училище „Маршал Тито“ и футболен клуб „Младост“.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Муртино
Атанас Йовев (1867 - 1924), войвода на ВМОРО- Васил Влахов (около 1863 – ?), участник в църковната и училищна борба, деец на ВМОРО[11]
- Илия Стоянов (около 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, I отделение, 3-та рота на 3-та солунска дружина[12]
- Други
Борис Трайковски (1956 – 2004), политик от Северна Македония[13]- Зоран Заев (р. 1974), политик от Северна Македония
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт за Муртино Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106 – 107. (на френски)
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 68 – 69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 169.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Муртино Архив на оригинала от 2007-09-06 в Wayback Machine..
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 80-81.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 671.
- ↑ Агенция БГНЕС, 01.10.2017, Църквата „Свети Георги“ в Муртино.
| |||||||||||||||||||
