Симеоновград (община)

Община Симеоновград
42.033, 25.833
	Община Симеоновград
Общи данни
Област	Хасково
Площ	222.94 km²
Население	8 762 души
Адм. център	Симеоновград
Брой селища	9
Сайт	simeonovgrad.bg
Управление
Кмет	Милена Рангелова ; (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (7); БСП за България (2); БЪДЕЩЕ ЗА РОДИНАТА (2); ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ (1); БЪЛГАРСКА ПРОГРЕСИВНА ЛИНИЯ (ЛЕВИЦАТА!, БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД, ДВИЖЕНИЕ БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ) (1);
	Община Симеоновград в Общомедия

Община Симеоновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на област Хасково. С площта си от 222,941 km² заема 10-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 4,03% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на юг – община Харманли;
на югозапад – община Хасково;
на запад – община Димитровград;
на северозапад – община Опан, област Стара Загора;
на север – община Гълъбово, област Стара Загора;

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, крайните югоизточни части на Горнотракийската низина и крайните северозападни разклонения на планината Сакар.

Източните части на общината се заемат от крайните северозападни разклонения на планината Сакар, като на около 3 km югоизточно от село Тянево височината ѝ достига до 271,2 m.

В северните и северозападни райони на общината се простират крайните югоизточни, хълмисти части на Горнотракийската низина. Югоизточно от Симеоновград, в коритото на река Марица, на границата с община Харманли се намира най-ниската точка на община Симеоновград – 74 m н.в.

В югозападния район на общината се заема от най-североизточните части на Хасковската хълмиста област. На 3 km югозападно от село Константиново, на границата с община Хасково се намира най-високата точка на община Симеоновград – 312 m н.в.

Води

През средата на общината, до град Симеоновград на изток, а след него – на юг, на протежение от около 14 – 15 km протича част от средното течение на река Марица. Тук тя получава отляво големия си приток река Сазлийка, която протича през община Симеоновград с най-долното си течение на протежение от около 10 km покрай селата Пясъчево, Калугерово и Навъсен. Преди вливането си в Марица отляво в нея се влива Главанска река (28 km). Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 m н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 m, община Гълъбово). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица. Площта на водосборния ѝ басейн е 81 km², което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Водите ѝ се използват за напояване: язовири „Чаирдере“, „Ташлъдере“ (на левия ѝ приток Ташлъдере) и „Дряново“.

Населени места

Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Дряново	102	23,283		Свирково	386	30,575	Дюдюкчелии
Калугерово	235	11,713	Мусаче теке	Симеоновград	6027	77,159	Сеймен, Марица
Константиново	229	20,346	Юренджик	Троян	175	16,850	Смавлии
Навъсен	181	14,667	Сурут	Тянево	296	21,321	Садъ кьой, Симеоново
Пясъчево	69	7,027	Кум кьой	ОБЩО	7700	222,941	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

приказ № 40/обн. 20.04.1884 г. – преименува с. Садъ кьой с. Симеоново;
Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Юнюз бюкю с. Йорданово;

– преименува с. Мусаче теке с. Калугерово;

– преименува с. Юренджик (Малко Юренджи) с. Константиново;

– преименува с. Сурут (Сорут) с. Навъсен;

– преименува с. Кум кьой с. Пясъчево;

– преименува с. Дюдюкчелии с. Свирково;

– преименува с. ЮСмавлии с. Троян;

между 1910 и 1920 г. – преименувано е гар.с. Гара Търново-Сеймен на гар.с. Гара Златен дол без административен акт;

– преименувано е с. Търново (Тръново) на с. Златен дол без административен акт;

Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава с. Сеймен за гр. Сеймен и го преименува на гр. Симеоновград;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гар.с. Гара Златен дол гар.с. Гара Злати дол;

– преименува с. Златен дол с. Злати дол;

МЗ № 2917/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Злати дол и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Злати дол;
МЗ № 3389-ІІ/обн. 22.10.1947 г. – обединява гр. Симеоновград и гар.с. Гара Злати дол в едно ново населено място – гр. Марица;
Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – заличава с. Йорданово и го присъединява като квартал на гр. Марица;

– преименува с. Симеоново с. Тянево;

Указ № 2521/обн. 20.11.1981 г. – възстановява старото име на гр. Марица на гр. Симеоновград.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	13 277
1946	14 593
1956	13 949
1965	14 476
1975	13 921
1985	12 868
1992	11 949
2001	10 638
2011	8755
2021	7700

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	8755	6194	51	1480	13	47	970	100.00	70,74	0,58	16,90	0,14	0,53	11,07
Симеоновград	6712	4651	49	1392	12	37	571	Симеоновград	69,29	0,73	20,73	0,17	0,55	8,50
Дряново	164	152		8	0	4	0	Дряново	92,68		4,87	0,00	2,43	0,00
Калугерово	300	261	0	8	0	0	31	Калугерово	87,00	0,00	2,66	0,00	0,00	10,33
Константиново	255	243		7		0	2	Константиново	95,29		2,74		0,00	0,78
Навъсен	261	259	0				0	Навъсен	99,23	0,00				0,00
Пясъчево	115	108	0		0	4	3	Пясъчево	93,91	0,00		0,00	3,47	2,72
Свирково	408	244	0	0			163	Свирково	59,80	0,00	0,00			39,95
Троян	243	152	0	0	0	0	91	Троян	62,55	0,00	0,00	0,00	0,00	37,44
Тянево	297	124	0	64	0	0	109	Тянево	41,75	0,00	21,54	0,00	0,00	36,70

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 27,8 km.

В югозападната част на общината, по долината на река Марица, на протежение от 14,3 km – участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
През средата на общината, от север на юг, на протежение от 13,5 km – последният участък от трасето на жп линията Нова Загора – Симеоновград.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 46,9 km:

последният участък от 5,2 km от Републикански път III-503 (от km 24,3 до km 29,5);
участък от 21,4 km от Републикански път III-554 (от km 45,2 до km 64,6);
последният участък от 4,7 km от Републикански път III-663 (от km 51,3 до km 56,0);
последният участък от 7,8 km от Републикански път III-7604 (от km 6,6 до km 14,4);
последният участък от 7,8 km от Републикански път III-8007 (от km 16,9 до km 24,7).

Топографска карта

Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Симеоновград
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.

[2] Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)

[pop-stat.mashke.org-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)

[1]

[2]

[3]