Направо към съдържанието

Созопол (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Созопол)
Вижте пояснителната страница за други значения на Созопол.

Созопол (община)
      
Общи данни
ОбластБургас
Площ480.07 km²
Население14 826 души
Адм. центърСозопол
Брой селища12
Сайтsozopol.bg
Управление
КметТихомир Янакиев
(БСП – Обединена левица; 2019)
Общ. съвет17 съветници
Созопол (община) в Общомедия
Топографска карта на община Созопол.

Община Созопол се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в източната част на област Бургас. С площта си от 480,067 km2 заема 8-о място сред общини на областта, което съставлява 6,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е преобладаващо хълмист и ниско планински. Цялата община попада в най-северните разклонения на планината Странджа. Цялата югозападна част от територията ѝ се заема от северните склонове на странджански рид Босна с най-висока точка връх Босна (454 m), разположен в най-южната част на общината. На североизток се простират северните разклонения на Медни рид с връх Бакарлъка (376 m) и югоизточните склонове на ниския рид Росен баир с връх Голия баир (267 m). По долините на реките Факийска и Изворска има малки долинни разширения, най-големи от които са около селата Зидарово и Крушевец. Между Медни рид на югозапад и черноморското крайбрежие също има обширни равнинни участъци, удобни за селскостопанска дейност.

Цялата територия на общината попада в пределите на Черноморския водосборен басейн. Основните реки са: Факийска (долното течение) с десния си приток Даръдере и Изворска (горното течение), вливащи се в язовир Мандра, които отводняват цялата югозападна половина на общината. В южната ѝ част попада цялото горно течение на река Ропотамо и горното течение на левия ѝ приток Росенска река.

Природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Община Созопол е изключително богата на природни и исторически забележителности:

  • в град Созопол и землището му – архитектурно-исторически резерват Стария град Созопол (обявен през 1965 г.); археологически музей (от 1978 г.); архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула“; некрополи на античната Аполония Понтика; средновековен християнски комплекс; природен и археологически резерват остров Свети Иван (от 1993 г.); резерват „Пясъчна лилия“ (от 1962 г., на юг от града, в местността Каваците); защитена местност „Колокита“ (Коренята, от 1970 г., на 2 km югоизточно от града); природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците“ (на около 3 km южно от града).
  • в землището на село Вършило – останки от тракийска, римска и антична крепост „Калето“ (на запад от селото); защитена местност „Тясна река“ (120 ха, югоизточно от селото, по долината на река Даръдере).
  • в землището на село Габър – защитена местност „Раков дол“ (от 1995 г., югозападно от селото, по долината на Факийска река); защитена местност „Старият соват“ (от 1994 г., на около 4 km северно от селото).
  • в землището на село Зидарово – останки от средновековна крепост „Калето“; природна забележителност „Водениците“ (от 1995 г., на север от селото).
  • в землището на село Индже войвода – архитектурен ансамбъл от 62 стари къщи, обявени за паметници на културата; пещерата „Липата“ (с дълбочина 41 m); защитена местност „Казаков вир“ (от 2003 г.).
  • в землището на село Крушевец – останки от средновековна крепост „Калето“ (на около 2 km северозападно от селото);
  • в землището на село Равадиново – останки от тракийска и антична крепост „Калето“ (на 5 km южно от селото); природна забележителност „Пясъчни дюни в местността Алепу“ (12 ха, от 1984 г.); защитена местност „Бакарлъка“ (на запад от селото); природна забележителност „Блато Алепу“ (от 1986 г.).
  • в землището на село Росен – останки от късноантична и средновековна крепост „Кримна“ (на връх Бакърлъка, най-високата точка на Медни рид).
  • в землището на град Черноморец – останки от крепост на нос Акра (на около 2 km северозападно от града); останки от крепост „Таласкара“ (на п-ов Червенка, на около 2 km югоизточно от града); природна забележителност „нос Червенка“ (2 ха, от 1973 г.); праисторическо селище в къмпинг „Градина“.
Изглед към село Атия от Черно море през 2007 г.
Изглед към град Созопол през 2015 г.
Изглед към град Черноморец през 2013 г.

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Атия 856 - Росен (от 1957 г. до 1997 г.), в з-щето на гр. Черноморец Присад 114 17,180 Ахлатлии (до 1934 г.)
Вършило 112 46,493 Кърхарман (до 1934 г.), Харман (от 1934 г. до 1951 г.) Равадиново 644 27,250
Габър 275 45,407 Джемерен (до 1934 г.), Чемерен (от 1934 г. до 1951 г.) Равна гора 662 28,430
Зидарово 1122 60,290 Дюргерлии (до 1934 г.), Дюлгери (от 1934 г. до 1951 г.) Росен 1424 38,386 Мехмеч кьой (до 1934 г.)
Индже войвода 185 91,301 Урум кьой (до 1934 г.) Созопол 4317 41,829
Крушевец 840 52,940 Кайряк кьой (до 1934 г.) Черноморец 2059 30,561 Свети Никола (до 1951 г.)

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Равадиново за с. Равадиново;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дюргерлии на с. Дюлгери;
– преименува с. Урум кьой на с. Индже войвода;
– преименува с. Кайряк кьой на с. Крушевец;
– преименува с. Янъч дере на с. Раков дол;
– преименува с. Мехмеч кьой на с. Росен;
– преименува с. Кър харман на с. Харман;
– преименува с. Джемерен на с. Чемерен;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ахлатлии на с. Присад;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Равна гора за с. Равна гора;
  • указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Харман на с. Вършило;
– преименува с. Чемерен на с. Габър;
– преименува с. Дюлгери на с. Зидарово;
– преименува с. Свети Никола на с. Черноморец;
  • Указ № 292/обн. 30.07.1957 г. – признава н.м. Атия за мин.с. Росен;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Раков дол и присъединява землището му към с. Габър;
  • Указ № 258/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя селата Ново Паничарево и Ясна поляна и техните землища от община Созопол и ги присъединява към община Приморско;
  • Указ № 402/обн. ДВ бр. 86/23.09.1997 г. – преименува и признава мин.с. Росен за с. Атия;
  • Указ № 127/обн. 24.04.2002 г. – отделя с. Веселие и неговото землище от община Созопол и го присъединява към община Приморско;
  • Реш. МС № 926/обн. ДВ бр.98/11.12.2009 г. – признава с. Черноморец за гр. Черноморец;
  • Указ № 121/обн. ДВ бр.38/21.05.2010 г. – отделя с. Извор и землището му от община Созопол и го присъединява към община Бургас.

Население на община Созопол през годините, според данни на НСИ:[1]

Година Население
2010 15 311
2011 12 657
2012 12 603
2013 12 634
2014 12 678
2015 12 804
2016 12 738
2017 12 937
2018 13 005
2019 12 979
2020 13 859
2021 13 982
2022 11 969
2023 12 560

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:[1]

Година Численост Година Средно на 1000 души (в ‰)
Живородени Починали Прираст Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2008 162 249 -87 2008 10.4 15.9 -5.6
2009 157 246 -89 2009 10.0 15.8 -5.7
2010 145 214 -69 2010 9.5 14.0 -4.5
2011 128 213 -85 2011 10.1 16.8 -6.7
2012 120 211 -91 2012 9.5 16.7 -7.2
2013 116 205 -89 2013 9.2 16.2 -7.0
2014 107 245 -138 2014 8.4 19.3 -10.9
2015 119 233 -114 2015 9.3 18.2 -8.9
2016 118 207 -89 2016 9.3 16.3 -7.0
2017 133 230 -97 2017 10.3 17.8 -7.5
2018 121 221 -100 2018 9.3 17.0 -7.7
2019 111 241 -130 2019 8.6 18.6 -10.0
2020 106 253 -147 2020 7.7 18.3 -10.6
2021 108 302 -194 2021 7.7 21.6 -13.9
2022 90 280 -190 2022 7.5 23.4 -15.9
2023 103 203 -100 2023 8.2 16.2 -8.0
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 12 610 8889 523 1678 88 24 1408 100.00 70.49 4.14 13.30 0.69 0.19 11.16
Созопол 4317 3566 18 44 680 Созопол 82.60 0.41 1.01 15.75
Черноморец 2059 1851 19 16 28 5 140 Черноморец 89.89 0.92 0.77 1.35 0.24 6.79
Росен 1424 927 3 449 33 Росен 65.09 0.21 31.53 2.31
Зидарово 1122 749 164 203 0 5 1 Зидарово 66.75 14.61 18.09 0.00 0.44 0.08
Атия 856 504 5 341 Атия 58.87 0.58 39.83
Крушевец 840 391 139 307 1 Крушевец 46.54 16.54 36.54 0.11
Равна гора 662 145 174 307 0 0 36 Равна гора 21.90 26.28 46.37 0.00 0.00 5.43
Равадиново 644 383 0 250 4 0 7 Равадиново 59.47 0.00 38.81 0.62 0.00 1.08
Габър 275 134 0 140 0 0 1 Габър 48.72 0.00 50.90 0.00 0.00 0.36
Индже войвода 185 18 0 165 Индже войвода 9.72 0.00 89.18
Присад 114 111 1 Присад 97.36 0.87
Вършило 112 110 0 0 0 0 2 Вършило 98.21 0.00 0.00 0.00 0.00 1.78
Сградата на общинския съвет през 2009 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[3][4][5][6]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 55,94 % 75,87 % 71,16 % 75,08 %
Общ брой места 17 17 17 17
ГЕРБ 2 11 11
Българска социалистическа партия 4 2 3 4
Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ 3 1
Национален фронт за спасение на България 1
Коалиция „ФАР“ (Съюз на свободните демократи,
Български демократичен съюз „Радикали“, Движение „Нашият град“)
5
Коалиция „Бъдеще за община Созопол“ (ВМРО – Българско национално движение,
Земеделски народен съюз, Българска социалдемокрация,
Национално движение „Симеон Втори“, Демократи за силна България)
3
Коалиция „Селото“ (Либерален алианс, Обединение „Достойна България“) 2
Атака 1
Коалиция „Промяна“ (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Родина) 1
Зелена партия 1
Съюз на свободните демократи 7
Съюз на демократичните сили 2
Партия на зелените 1
Българска социалдемокрация 1
Коалиция „Напред Созопол“ 1
Коалиция „ВМРО – Българско национално движение и
политическо движение „Социалдемократи““
1

Награди за Община Созопол

[редактиране | редактиране на кода]
  • Победител в категория „Туризъм, култура, фестивали и традиции“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Панайот Рейзи за развитието на общината като атрактивна туристическа дестинация с множество инициативи в различни посоки.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 102.1 km:

  1. а б Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 29 юни 2015.
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 септември 2018. (на английски)
  3. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 16 септември 2018.
  4. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Созопол“ // results.cik.bg. Посетен на 16 септември 2018.
  5. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Созопол“ // results.cik.bg. Посетен на 16 септември 2018.
  6. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Созопол“ // results.cik.bg. Посетен на 16 септември 2018.