Созопол (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Созопол.
Созопол (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Бургас |
Площ | 480.07 km² |
Население | 14 826 души |
Адм. център | Созопол |
Брой селища | 12 |
Сайт | sozopol.bg |
Управление | |
Кмет | Тихомир Янакиев (БСП – Обединена левица; 2019) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Созопол (община) в Общомедия |
Община Созопол се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в източната част на област Бургас. С площта си от 480,067 km2 заема 8-о място сред общини на областта, което съставлява 6,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Бургас;
- на северозапад – община Камено;
- на запад – община Средец;
- на югозапад – община Малко Търново;
- на юг – община Приморско;
- на изток и североизток – Черно море.
Релеф, води, природни и исторически забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е преобладаващо хълмист и ниско планински. Цялата община попада в най-северните разклонения на планината Странджа. Цялата югозападна част от територията ѝ се заема от северните склонове на странджански рид Босна с най-висока точка връх Босна (454 m), разположен в най-южната част на общината. На североизток се простират северните разклонения на Медни рид с връх Бакарлъка (376 m) и югоизточните склонове на ниския рид Росен баир с връх Голия баир (267 m). По долините на реките Факийска и Изворска има малки долинни разширения, най-големи от които са около селата Зидарово и Крушевец. Между Медни рид на югозапад и черноморското крайбрежие също има обширни равнинни участъци, удобни за селскостопанска дейност.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Цялата територия на общината попада в пределите на Черноморския водосборен басейн. Основните реки са: Факийска (долното течение) с десния си приток Даръдере и Изворска (горното течение), вливащи се в язовир Мандра, които отводняват цялата югозападна половина на общината. В южната ѝ част попада цялото горно течение на река Ропотамо и горното течение на левия ѝ приток Росенска река.
Природни и исторически забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Община Созопол е изключително богата на природни и исторически забележителности:
- в град Созопол и землището му – архитектурно-исторически резерват Стария град Созопол (обявен през 1965 г.); археологически музей (от 1978 г.); архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула“; некрополи на античната Аполония Понтика; средновековен християнски комплекс; природен и археологически резерват остров Свети Иван (от 1993 г.); резерват „Пясъчна лилия“ (от 1962 г., на юг от града, в местността Каваците); защитена местност „Колокита“ (Коренята, от 1970 г., на 2 km югоизточно от града); природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците“ (на около 3 km южно от града).
- в землището на село Вършило – останки от тракийска, римска и антична крепост „Калето“ (на запад от селото); защитена местност „Тясна река“ (120 ха, югоизточно от селото, по долината на река Даръдере).
- в землището на село Габър – защитена местност „Раков дол“ (от 1995 г., югозападно от селото, по долината на Факийска река); защитена местност „Старият соват“ (от 1994 г., на около 4 km северно от селото).
- в землището на село Зидарово – останки от средновековна крепост „Калето“; природна забележителност „Водениците“ (от 1995 г., на север от селото).
- в землището на село Индже войвода – архитектурен ансамбъл от 62 стари къщи, обявени за паметници на културата; пещерата „Липата“ (с дълбочина 41 m); защитена местност „Казаков вир“ (от 2003 г.).
- в землището на село Крушевец – останки от средновековна крепост „Калето“ (на около 2 km северозападно от селото);
- в землището на село Равадиново – останки от тракийска и антична крепост „Калето“ (на 5 km южно от селото); природна забележителност „Пясъчни дюни в местността Алепу“ (12 ха, от 1984 г.); защитена местност „Бакарлъка“ (на запад от селото); природна забележителност „Блато Алепу“ (от 1986 г.).
- в землището на село Росен – останки от късноантична и средновековна крепост „Кримна“ (на връх Бакърлъка, най-високата точка на Медни рид).
- в землището на град Черноморец – останки от крепост на нос Акра (на около 2 km северозападно от града); останки от крепост „Таласкара“ (на п-ов Червенка, на около 2 km югоизточно от града); природна забележителност „нос Червенка“ (2 ха, от 1973 г.); праисторическо селище в къмпинг „Градина“.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
Атия | 856 | - | Росен (от 1957 г. до 1997 г.), в з-щето на гр. Черноморец | Присад | 114 | 17,180 | Ахлатлии (до 1934 г.) |
Вършило | 112 | 46,493 | Кърхарман (до 1934 г.), Харман (от 1934 г. до 1951 г.) | Равадиново | 644 | 27,250 | |
Габър | 275 | 45,407 | Джемерен (до 1934 г.), Чемерен (от 1934 г. до 1951 г.) | Равна гора | 662 | 28,430 | |
Зидарово | 1122 | 60,290 | Дюргерлии (до 1934 г.), Дюлгери (от 1934 г. до 1951 г.) | Росен | 1424 | 38,386 | Мехмеч кьой (до 1934 г.) |
Индже войвода | 185 | 91,301 | Урум кьой (до 1934 г.) | Созопол | 4317 | 41,829 | |
Крушевец | 840 | 52,940 | Кайряк кьой (до 1934 г.) | Черноморец | 2059 | 30,561 | Свети Никола (до 1951 г.) |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Равадиново за с. Равадиново;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дюргерлии на с. Дюлгери;
- – преименува с. Урум кьой на с. Индже войвода;
- – преименува с. Кайряк кьой на с. Крушевец;
- – преименува с. Янъч дере на с. Раков дол;
- – преименува с. Мехмеч кьой на с. Росен;
- – преименува с. Кър харман на с. Харман;
- – преименува с. Джемерен на с. Чемерен;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ахлатлии на с. Присад;
- МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Равна гора за с. Равна гора;
- указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Харман на с. Вършило;
- – преименува с. Чемерен на с. Габър;
- – преименува с. Дюлгери на с. Зидарово;
- – преименува с. Свети Никола на с. Черноморец;
- Указ № 292/обн. 30.07.1957 г. – признава н.м. Атия за мин.с. Росен;
- Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Раков дол и присъединява землището му към с. Габър;
- Указ № 258/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя селата Ново Паничарево и Ясна поляна и техните землища от община Созопол и ги присъединява към община Приморско;
- Указ № 402/обн. ДВ бр. 86/23.09.1997 г. – преименува и признава мин.с. Росен за с. Атия;
- Указ № 127/обн. 24.04.2002 г. – отделя с. Веселие и неговото землище от община Созопол и го присъединява към община Приморско;
- Реш. МС № 926/обн. ДВ бр.98/11.12.2009 г. – признава с. Черноморец за гр. Черноморец;
- Указ № 121/обн. ДВ бр.38/21.05.2010 г. – отделя с. Извор и землището му от община Созопол и го присъединява към община Бургас.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Население на община Созопол през годините, според данни на НСИ:[1]
Година | Население |
2010 | 15 311 |
2011 | 12 657 |
2012 | 12 603 |
2013 | 12 634 |
2014 | 12 678 |
2015 | 12 804 |
2016 | 12 738 |
2017 | 12 937 |
2018 | 13 005 |
2019 | 12 979 |
2020 | 13 859 |
2021 | 13 982 |
2022 | 11 969 |
2023 | 12 560 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
[редактиране | редактиране на кода]Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:[1]
Година | Численост | Година | Средно на 1000 души (в ‰) | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Живородени | Починали | Прираст | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст | ||
2008 | 162 | 249 | -87 | 2008 | 10.4 | 15.9 | -5.6 |
2009 | 157 | 246 | -89 | 2009 | 10.0 | 15.8 | -5.7 |
2010 | 145 | 214 | -69 | 2010 | 9.5 | 14.0 | -4.5 |
2011 | 128 | 213 | -85 | 2011 | 10.1 | 16.8 | -6.7 |
2012 | 120 | 211 | -91 | 2012 | 9.5 | 16.7 | -7.2 |
2013 | 116 | 205 | -89 | 2013 | 9.2 | 16.2 | -7.0 |
2014 | 107 | 245 | -138 | 2014 | 8.4 | 19.3 | -10.9 |
2015 | 119 | 233 | -114 | 2015 | 9.3 | 18.2 | -8.9 |
2016 | 118 | 207 | -89 | 2016 | 9.3 | 16.3 | -7.0 |
2017 | 133 | 230 | -97 | 2017 | 10.3 | 17.8 | -7.5 |
2018 | 121 | 221 | -100 | 2018 | 9.3 | 17.0 | -7.7 |
2019 | 111 | 241 | -130 | 2019 | 8.6 | 18.6 | -10.0 |
2020 | 106 | 253 | -147 | 2020 | 7.7 | 18.3 | -10.6 |
2021 | 108 | 302 | -194 | 2021 | 7.7 | 21.6 | -13.9 |
2022 | 90 | 280 | -190 | 2022 | 7.5 | 23.4 | -15.9 |
2023 | 103 | 203 | -100 | 2023 | 8.2 | 16.2 | -8.0 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 12 610 | 8889 | 523 | 1678 | 88 | 24 | 1408 | 100.00 | 70.49 | 4.14 | 13.30 | 0.69 | 0.19 | 11.16 |
Созопол | 4317 | 3566 | 18 | 44 | 680 | Созопол | 82.60 | 0.41 | 1.01 | 15.75 | ||||
Черноморец | 2059 | 1851 | 19 | 16 | 28 | 5 | 140 | Черноморец | 89.89 | 0.92 | 0.77 | 1.35 | 0.24 | 6.79 |
Росен | 1424 | 927 | 3 | 449 | 33 | Росен | 65.09 | 0.21 | 31.53 | 2.31 | ||||
Зидарово | 1122 | 749 | 164 | 203 | 0 | 5 | 1 | Зидарово | 66.75 | 14.61 | 18.09 | 0.00 | 0.44 | 0.08 |
Атия | 856 | 504 | 5 | 341 | Атия | 58.87 | 0.58 | 39.83 | ||||||
Крушевец | 840 | 391 | 139 | 307 | 1 | Крушевец | 46.54 | 16.54 | 36.54 | 0.11 | ||||
Равна гора | 662 | 145 | 174 | 307 | 0 | 0 | 36 | Равна гора | 21.90 | 26.28 | 46.37 | 0.00 | 0.00 | 5.43 |
Равадиново | 644 | 383 | 0 | 250 | 4 | 0 | 7 | Равадиново | 59.47 | 0.00 | 38.81 | 0.62 | 0.00 | 1.08 |
Габър | 275 | 134 | 0 | 140 | 0 | 0 | 1 | Габър | 48.72 | 0.00 | 50.90 | 0.00 | 0.00 | 0.36 |
Индже войвода | 185 | 18 | 0 | 165 | Индже войвода | 9.72 | 0.00 | 89.18 | ||||||
Присад | 114 | 111 | 1 | Присад | 97.36 | 0.87 | ||||||||
Вършило | 112 | 110 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Вършило | 98.21 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.78 |
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Общински съвет
[редактиране | редактиране на кода]Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[3][4][5][6]
Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 |
---|---|---|---|---|
Избирателна активност по време на изборите | 55,94 % | 75,87 % | 71,16 % | 75,08 % |
Общ брой места | 17 | 17 | 17 | 17 |
ГЕРБ | 2 | 11 | 11 | |
Българска социалистическа партия | 4 | 2 | 3 | 4 |
Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ | 3 | 1 | ||
Национален фронт за спасение на България | 1 | |||
Коалиция „ФАР“ (Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз „Радикали“, Движение „Нашият град“) |
5 | |||
Коалиция „Бъдеще за община Созопол“ (ВМРО – Българско национално движение, Земеделски народен съюз, Българска социалдемокрация, Национално движение „Симеон Втори“, Демократи за силна България) |
3 | |||
Коалиция „Селото“ (Либерален алианс, Обединение „Достойна България“) | 2 | |||
Атака | 1 | |||
Коалиция „Промяна“ (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Родина) | 1 | |||
Зелена партия | 1 | |||
Съюз на свободните демократи | 7 | |||
Съюз на демократичните сили | 2 | |||
Партия на зелените | 1 | |||
Българска социалдемокрация | 1 | |||
Коалиция „Напред Созопол“ | 1 | |||
Коалиция „ВМРО – Българско национално движение и политическо движение „Социалдемократи““ |
1 |
Награди за Община Созопол
[редактиране | редактиране на кода]- Победител в категория „Туризъм, култура, фестивали и традиции“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Панайот Рейзи за развитието на общината като атрактивна туристическа дестинация с множество инициативи в различни посоки.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 102.1 km:
- участък от 25,4 km от Републикански път I-9 (от km 256,5 до km 281,9);
- участък от 22,8 km от Републикански път II-99 (от km 6,5 до km 29,3);
- началният участък от 15,5 km от Републикански път III-907 (от km 0 до km 15,5);
- началният участък от 19,1 km от Републикански път III-908 (от km 0 до km 19,1);
- началният участък от 9,5 km от Републикански път III-992 (от km 0 до km 9,5);
- участък от 6,9 km от Републикански път III-7908 (от km 9 до km 15,9);
- началният участък от 2,9 km от Републикански път III-9009 (от km 0 до km 2,9).
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 29 юни 2015.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 16 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Созопол“ // results.cik.bg. Посетен на 16 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Созопол“ // results.cik.bg. Посетен на 16 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Созопол“ // results.cik.bg. Посетен на 16 септември 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Созопол
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|