Направо към съдържанието

Прелом

Прелом
България
43.0761° с. ш. 24.8444° и. д.
Прелом
Област Ловеч
43.0761° с. ш. 24.8444° и. д.
Прелом
Общи данни
Население56 души[1] (15 март 2024 г.)
4,23 души/km²
Землище13,297 km²
Надм. височина520 m
Пощ. код5545
Тел. код06910
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ58150
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Ловеч
Страцимир Петков
(ИТН, БВ; 2023)

Прело̀м е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

Селото се намира в Северна България в Ловешка община. Наблизо са селата Дъбрава (старият Горен Бивол) и Малиново (старият Турски Острец). Наблизо е и язовир „Крапец“.

Най-старото име на селото е Долен (Долни) Бивол. След това е прекръстено на Васильово – на името на местен човек, който дарява пари за селото. Името Прелом селото получава след Девети септември 1944 г. Някога селото е било със смесено българско и турско (най-вероятно помохамеданчено) население, но след освободителната руско-турска война, турските семейства се оттеглят с отстъпващата турска войска и по-късно в Прелом се заселват само българи. Въпреки това и до днес в местния говор се срещат турски думи.

По време на зараждането на антифашиската съпротива в Ловешко 1941 – 1944 г. Христо Кърпачев избира селото за една от основните бази.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 81 100,00
Българи 81 100,00
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00

Броят на жителите (към 2013 г.) е около 30. В селото е унищожен всякакъв поминък и с това интереса и възможността на хората да се заселват там. Около 1986 г. е имало цех за сушене на сини сливи, отглеждали са се до около четиристотин телета, предназначени за клане, имало е големи сливови масиви и малинови насаждения.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • На няколко километра от село Прелом се намира язовир „Крапец“ – идеално място за страстни риболовци и отмора.
  • Цанко Винчев-Брошурката, партизански ятак
  • Елена Илчева Винчева, партизанска ятачка (4 март 1889-26 октомври 1982)
  • Стефан Маршала, партизански ятак
  • Мария Стефанова Георгиева, партизанска ятачка (14 март 1927-27 януари 2000)
  • Рада Стоянова Грозева, партизанска ятачка (5 април 1912-?)
  • Илия Ганчев, поет и художник. Завършил е българска филология в Софийския университет. Дългогодишен преподавател е по български език и литература в Троян. Има издадени 14 книги с поезия. Първата му книга е „До оня бряг“ 1991 г. Като художник има осем самостоятелни изложби. Рисува предимно пейзажи. Те илюстрират и част от книгите му. Понастоящем живее в Троян.
  • Димитър Радоев Грозев, пръв директор на днешния „Колеж по туризъм“ (Варна), р. 1929 г.
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)