Салчо Василев
| Салчо Василев | |
| деец на БКП | |
| Роден |
1886 г.
|
|---|---|
| Починал |
село Лъджене (дн. село Антон, Софийско), Царство България |
Салчо Петров Василев е деец на БКП, роден в бедно семейство в град Копривщица и отрано започва да работи като прислужник в един железарски магазин в Пловдив. Поради недостиг на средства не успява да получи диплом за прогимназиално образование. Негови единствени другари са тези от местния партиен клуб, в който се включва. Там Салчо е подпомогнат и наставляван, като завършва с отличие дърводелско училище. Благодарение на своята прилежност в учението получава стипендия и отива да учи висше образование в Чехословакия.[1]
В обкръжението на Костадин Доганов, Яко Доросиев, Рашко Брайков и Антон Иванов се развива като партиен член и заради личните си качества е избран за партиен секретар на копривщенската организация. По това време работи като учител в дърводелското училище до закриването му, след което отива в град Етрополе. Не след дълго заради комунистическата си дейност е уволнен и се завръща в Копривщица.[1]
Партийна организация на Българската комунистическа партия в Копривщица е създадена през пролетта на 1919 година. В началото ѝ те са петнадесет души, а за една година се удвояват. Организацията има и собствен партиен клуб. На 1 май 1920 г. тя организира в града за първи път честването на 1 май като Ден на труда и на международната работническа солидарност. В проявата участват местни комунисти, земеделци и безпартийни. Слово произнася Салчо Василев. Той през 1922 г., като дърводелски работник, е включен като делегат от България на конгреса на професионалните съюзи на дърводелските работници на ІІІ конгрес на Комунистическия интернационал в Москва, заедно с участвалите Георги Димитров и Васил Коларов. Съпругата му е учителка в гимназията, която е и сестра на Яко Доросиев, и винаги му служи за опора.[2]
През 1916 г. се създават първите нелегални бойни групи. Стайко Филипов (Байото) и Пенчо Калканов са едни от участниците.[3] В навечерието на Септемврийското въстание Салчо Василев е арестуван и откаран в околийския полицейски участък в Пирдоп заедно с Нешо Тумангелов. След излизането си се отправя към София, където продължава партийните си прояви. За тази си дейност е арестуван, подложен на побой и интерниран в Копривщица.[1]
По нареждане на околийския началник по пътя към родното си място на 15 юли 1925 г. е разстрелян от полицаите под известния предлог за „опит за бягство“ в района на „Лъженския мост“, близо до днешния язовир „Душанци“.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Построен е паметник, за да напомня за убитите преди 9 септември 1944 г. Салчо Василев, анархистите Нешо Шабанов и Георги Мандулов. Намира се на около 15 км от Копривщица, близо до „Лъженския мост“, в района на яз. „Душанци“. Изработен е от каменоделеца Атанас (Танчо) Юруков през 1956 г. Изпълнен е от куполообразна гранитна морена.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 41 – 42
- ↑ Duma.bg. Тази кръв напира и шуми... Посетен на 9 април 2022
- ↑ Bgconv.com. Средна гора. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Гара Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.
