Мехмед III: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ненужен интервал преди запетая; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{незавършена}}
{{незавършена}}
{{Личност|султан
⚫
{{Монарх
| вложки =
|име=Мехмед III
⚫
{{Личност/Монарх
|изображение за личността = Mehmed III.jpg
| категория = султан
|описание на изображението =
| период = 1595 – 1603
|описание=Султан на Османската империя
⚫
| предшественик = [[Мурад III]]
|управление=[[1595]]-[[1603]]
⚫
| наследник = [[Ахмед I]]
|роден=[[26 май]] [[1566]]
}} }}
|починал=[[22 декември]] [[1603]] на 37
⚫
'''Мехмед III''' е 13-ият султан на [[Османската империя]]. Погубва 19-те си братя<ref>Donald Quataert, The Ottoman Empire, 1700 – 1922, p. 90. Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-63328-1</ref><ref>John Patrick Kinross, Ottoman Centuries, p. 288. William Morrow & Co., 1977, ISBN 0-688-03093-9</ref><ref>Hamit Bozarslan, Histoire de la Turquie, de l'Empire à nos jours, Tallandier (2015), p.51 – 53, ISBN 979-10-210-1040-6</ref>. Загубва [[Молдова]], [[Трансилвания]] и [[Влашко]]. Известен е с прякора „Казана“.
⚫
|предшественик=[[Мурад III]]
|потомци=[[Ахмед I]]
⚫
|наследник=[[Ахмед I]]
|съпруга=[[Хандан Султан]]
|баща=[[Мурад III]]
|майка=[[Сафийе Султан]]
}}
⚫
'''Мехмед III''' е 13-ият султан на [[Османската империя]]. Погубва 19-те си братя<ref>Donald Quataert, The Ottoman Empire, 1700-1922, p. 90. Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-63328-1</ref><ref>John Patrick Kinross, Ottoman Centuries, p. 288. William Morrow & Co., 1977, ISBN 0-688-03093-9</ref><ref>Hamit Bozarslan, Histoire de la Turquie, de l'Empire à nos jours, Tallandier (2015), p.51-53, ISBN 979-10-210-1040-6</ref>. Загубва [[Молдова]], [[Трансилвания]] и [[Влашко]]. Известен е с прякора „Казана“.


== Биография ==
== Биография ==
Възкачва се на престола през 1595 г. и веднага екзекутира 19 от братята си, страхувайки се от заговор от тяхна страна. Точно този страх е причината да въведе вредния обичай принцове да не участват в управлението, докато бащата е жив, както е правено до този момент, като нарежда да бъдат заключвани в харема, в помещения „кafes“ („клетка“)<ref>Jean-Michel Sallmann, Géopolitique du XVIe siècle (1490-1618), (Nouvelle histoire des relations internationales, t. 1), Paris, Le Seuil, "Points histoire", 2003 p. 92</ref>.
Възкачва се на престола през 1595 г. и веднага екзекутира 19 от братята си, страхувайки се от заговор от тяхна страна. Точно този страх е причината да въведе вредния обичай принцове да не участват в управлението, докато бащата е жив, както е правено до този момент, като нарежда да бъдат заключвани в харема, в помещения „kafes“ („клетка“)<ref>Jean-Michel Sallmann, Géopolitique du XVIe siècle (1490 – 1618), (Nouvelle histoire des relations internationales, t. 1), Paris, Le Seuil, „Points histoire“, 2003 p. 92</ref>.


В началото на царуването на Мехмед III е арестуван в Цариград руският посланик Данило Ислениев, който след това изчезва без следа.
В началото на царуването на Мехмед III е арестуван в Цариград руският посланик Данило Ислениев, който след това изчезва без следа.
Ред 29: Ред 22:


След неговата смърт го наследява синът му [[Ахмед I]].
След неговата смърт го наследява синът му [[Ахмед I]].

== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />

Версия от 12:36, 3 април 2020

Мехмед III
محمد ثالث
османски султан
Роден
Починал
ПогребанИстанбул, Турция
Религияислям
Управление
Период1595 – 1603
ПредшественикМурад III
НаследникАхмед I
Семейство
РодОсманска династия
БащаМурад III
МайкаСафийе Султан
Братя/сестриАйше Султан
ПартньорХандан Султан
Уикипедия:Инкубатор/Статии/Халиме Султан
ДецаАхмед I
Мустафа I
Подпис
Мехмед III в Общомедия

Мехмед III е 13-ият султан на Османската империя. Погубва 19-те си братя[1][2][3]. Загубва Молдова, Трансилвания и Влашко. Известен е с прякора „Казана“.

Биография

Възкачва се на престола през 1595 г. и веднага екзекутира 19 от братята си, страхувайки се от заговор от тяхна страна. Точно този страх е причината да въведе вредния обичай принцове да не участват в управлението, докато бащата е жив, както е правено до този момент, като нарежда да бъдат заключвани в харема, в помещения „kafes“ („клетка“)[4].

В началото на царуването на Мехмед III е арестуван в Цариград руският посланик Данило Ислениев, който след това изчезва без следа.

Успехите на австрийците по река Дунав предизвикват в Константинопол въстания сред народа и еничарите. По настояване на Великия везир и шейх-ул-Ислам, Мехмед III през 1596 г. се отправя с армията си към Унгария, печели битката при Kерестец, но не се възползва от това и се връща в Константинопол към своя живот.

В азиатските райони завладени от персите има въстания, в които се намесват и персите. Вътрешното управление се разстройва, а също така и управлението на войските. С управлението на Мехмед III започва упадъкът на Османската империя.

Въпреки че Мехмед III е бил развратен, покварен и кръвожаден (особено в преследването си към християните), той е обичал литературата и поезията, с които се е занимавал сам.

След неговата смърт го наследява синът му Ахмед I.

Източници

  1. ↑ Donald Quataert, The Ottoman Empire, 1700 – 1922, p. 90. Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-63328-1
  2. ↑ John Patrick Kinross, Ottoman Centuries, p. 288. William Morrow & Co., 1977, ISBN 0-688-03093-9
  3. ↑ Hamit Bozarslan, Histoire de la Turquie, de l'Empire à nos jours, Tallandier (2015), p.51 – 53, ISBN 979-10-210-1040-6
  4. ↑ Jean-Michel Sallmann, Géopolitique du XVIe siècle (1490 – 1618), (Nouvelle histoire des relations internationales, t. 1), Paris, Le Seuil, „Points histoire“, 2003 p. 92

Шаблон:Османска империя-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мехмед_III&oldid=10037624“.