Полунощница (дух): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:55, 9 май 2020

Полунощница (Мара, маруха, мора или Марена) е митологично същество в славянската митология, описано в народната демонология като висок на ръст зъл женски дух с вид на млада жена с разпусната коса и раздърпана дреха или на старица в чисто бяла дреха^[1], посестрима на полудницата. Броди по „разпътно време“ – от полунощ до зори – когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с караконджулите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.

Народопсихологични измерения

Ранна категоризация

Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира и нормира философското познание за света. Създаването на „типични“ представители на „доброто“ или „злото“ е опит за ранно и крайно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на едно ограничено познание на физическия свят (който за прародителите е бил страховит, непознат и неумолим).

Хипотезите за палеоконтакт

За съществуването на някакво реално същество, дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ с такива измерения, няма никакви конкретни доказателства, макар че автори и изследователи като Ерих фон Деникен твърдят в псевдонаучни теории^[2]^[3], че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени, които са оставили материални доказателства в много местни култури. В този смисъл демоните се възприемат като космонавти, а метлите на вещиците – като транспортьори. Днешните възгледи по отношение на митологичните същества са, че по-скоро такива същества се отнасят към архетипни образи, в случая на вещицата – самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, може би и стерилна, заобиколена от котки или други животни за компания, която се препитава с маргинални или забранени изкуства.

Символични елементи

В описанието на полунощницата присъстват няколко показателни символични елементи: цвят на дрехата, възраст, пол, коса, време на денонощието и кръстопът. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество – дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на полунощницата; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славянските женски плитки; неопределеността на възрастта – за едни младата жена е по-опасна, за други старицата. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на благодатната природа на жената-майка – даващата живот с това страшно създание, въвлечено в „противоестествени магии“ и животопогубващи среднощни, тайни ритуали. За древните славяни е било общоприето свързването на доброто със светлината. Слънцето е символ на Даждбог, а силите на доброто са свързани с белия цвят и светлината (оттам и изразите – „бял ден да не видиш!“, „бели пари за черни дни,“ „черно ми е пред очите“ и т.н.). В този смисъл, нещата които са на страната на доброто са по пладне, съпътствани от светлината и явността; така антиподът на белия ден е нощта, на светлината-тъмнината, а техен „агент“ е полунощницата.

Практична стойност

Колкото и странно да звучи, тези образи имат практична стойност и тя е предпазна. Полунощниците са били пътепоказателите „Край на настилката! Внимание!“ В легендите полунощниците нападали хора отлъчили се от правия път на морала и нормата. Освен морално-етичните предписания съществува и още по-практично – на хората се е препоръчвало да пътуват през деня, за да не попаднат на крайпътни ями, разбойници, вълчи глутници или пропасти. Славяните с основание избягвали нощта, когато хищниците излизали на лов. За да се драматизира предписанието „Не пътувайте нощем“, вместо мечки, лъвове или вълци се изобретил друг далеч по-страшен образ – на злонамерената жена(!), която освен очертанията сигурно в ума на предупреждаваните е съхранила човешката изобретателност.

Източници

↑ Иванов ВВ, Топоров, ВН Статья из энциклопедии "Мифы народов мира" в 2-х томах, Москва, 1982.
↑ Lieb, Michael. Children of Ezekiel: Aliens, Ufos, the Crisis of Race, and the Advent of End Time. Duke University Press, 1998. ISBN 0-8223-2268-4. с. 250.
↑ Cithara. St. Bonaventure University, 1961. с. 12.

Библиография

Aрнаудов М., Студии вьрху българските обреди и легенди, т. 1 – 2, София, 1971 – 72;
Aрнаудов М., Очерци по българския фолклор, т. 1 – 2, София, 1968 – 69;
(Безлай) Bezlaj F., Nekaj besedi o slovenski mitologiji v zadnjih desetih letih, „Slovenski etnograf“, 1951, letnik 3 – 4;
(Кулишич) Кулишиh Ш., Петровиh П. Ж., Пантелиh Н., Српски митолошки речник, Београд, 1970;
Маринов Д., Народна вѣра и религиозни народни обичаи, София, 1914 ("Сборникъ за народни умотворения и народописъ", кн. 28).
(Меричи) Мериhи Б., Митолошки елементи у српскохрватским народним песмама, "Анали филолошког факултета", 1964, кн. 4;
(Чайканович) Чajкановиh В., Студиjе из религиjе и фолклора, Београд, 1924 ("Српски етнографски зборник", кн. 31);
(Шнеевайс) Schneeweis E., Serbokroatische Volkskunde, Bd 1 – Volksglaube und Volksbrauch, 2 Aufl., B., 1961;

[1] Иванов ВВ, Топоров, ВН Статья из энциклопедии "Мифы народов мира" в 2-х томах, Москва, 1982.

[2] Lieb, Michael. Children of Ezekiel: Aliens, Ufos, the Crisis of Race, and the Advent of End Time. Duke University Press, 1998. ISBN 0-8223-2268-4. с. 250.

[3] Cithara. St. Bonaventure University, 1961. с. 12.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Полунощница''' (Мара, мapyxа, мора или Марена) е митологично същество в [[славянска митология|славянската митология]], описано в народната [[демон]]ология като висок на ръст зъл женски [[Дух (призрак)|дух]] с вид на ''млада жена'' с разпусната коса и раздърпана дреха ''или'' на старица в чисто бяла дреха<ref>[http://krotov.info/history/09/3/ivanovv.html Иванов ВВ, Топоров, ВН ''Статья из энциклопедии "Мифы наpодов миpа"'' в 2-х томах, Москва, 1982.]</ref>, посестрима на [[полудница]]та. Броди по „разпътно време“ — от полунощ до зори — когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с [[караконджул]]ите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.
+'''Полунощница''' (Мара, маруха, мора или Марена) е митологично същество в [[славянска митология|славянската митология]], описано в народната [[демон]]ология като висок на ръст зъл женски [[Дух (призрак)|дух]] с вид на ''млада жена'' с разпусната коса и раздърпана дреха ''или'' на старица в чисто бяла дреха<ref>[http://krotov.info/history/09/3/ivanovv.html Иванов ВВ, Топоров, ВН ''Статья из энциклопедии "Мифы народов мира"'' в 2-х томах, Москва, 1982.]</ref>, посестрима на [[полудница]]та. Броди по „разпътно време“ – от полунощ до зори – когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с [[караконджул]]ите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.
 == Народопсихологични измерения ==
 === Ранна категоризация ===
-Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира и нормира философското ''познание'' за света. Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно и крайно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на едно ''ограничено познание на физическия свят'' (който за прародителите е бил страховит, непознат и неумолим).
+Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира и нормира философското ''познание'' за света. Създаването на „типични“ представители на „доброто“ или „злото“ е опит за ранно и крайно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на едно ''ограничено познание на физическия свят'' (който за прародителите е бил страховит, непознат и неумолим).
 === Хипотезите за палеоконтакт ===
-За съществуването на ''някакво реално същество'', дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ с такива измерения, няма ''никакви конкретни доказателства'', макар че автори и изследователи като [[Ерих фон Деникен]] твърдят в псевдонаучни теории<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjcyNjsxNA==&sql=MjcyNjs1MA== Деникен и теорията за палеоконтакта]
+За съществуването на ''някакво реално същество'', дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ с такива измерения, няма ''никакви конкретни доказателства'', макар че автори и изследователи като [[Ерих фон Деникен]] твърдят в псевдонаучни теории<ref>{{cite book |last=Lieb |first=Michael |title=Children of Ezekiel: Aliens, Ufos, the Crisis of Race, and the Advent of End Time |year=1998 |publisher=Duke University Press |isbn=0-8223-2268-4 |pages=250 }}</ref><ref>{{cite book |title=Cithara |year=1961 |publisher=St. Bonaventure University |pages=12 }}</ref>, че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени, които са оставили материални доказателства в много местни култури. В този смисъл демоните се възприемат като космонавти, а метлите на вещиците – като транспортьори. Днешните възгледи по отношение на митологичните същества са, че по-скоро такива същества се отнасят към [[архетип]]ни образи, в случая на '''[[вещица]]та''' – самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, може би и стерилна, заобиколена от котки или други животни за компания, която се препитава с маргинални или забранени изкуства.
-</ref><ref>{{cite book |last=Lieb |first=Michael |title=Children of Ezekiel: Aliens, Ufos, the Crisis of Race, and the Advent of End Time |year=1998 |publisher=Duke University Press |isbn=0-8223-2268-4 |pages=250 }}</ref><ref>{{cite book |title=Cithara |year=1961 |publisher=St. Bonaventure University |pages=12 }}</ref>, че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени, които са оставили материални доказателства в много местни култури. В този смисъл демоните се възприемат като космонавти, а метлите на вещиците – като транспортьори. Днешните възгледи по отношение на митологичните същества са, че по-скоро такива същества се отнасят към [[архетип]]ни образи, в случая на '''[[вещица]]та''' – самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, може би и стерилна, заобиколена от котки или други животни за компания, която се препитава с маргинални или забранени изкуства.
 === Символични елементи ===
-В описанието на полунощницата присъстват няколко показателни символични елементи: цвят на дрехата, възраст, пол, коса, време на денонощието и кръстопът. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество – дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на ''конфликта'', многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славянските женски плитки; неопределеността на възрастта – за едни младата жена е по-опасна, за други старицата. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на благодатната природа на жената-майка – ''даващата живот'' с това страшно създание, въвлечено в "противоестествени магии" и ''животопогубващи'' среднощни, тайни ритуали. За древните [[славяни]] е било общоприето свързването на доброто със светлината. Слънцето е символ на [[Даждбог]], а силите на доброто са свързани с белия цвят и светлината (оттам и изразите - "бял ден да не видиш!", "бели пари за черни дни," "черно ми е пред очите" и т.н.). В този смисъл, нещата които са на страната на доброто са по [[пладне]], съпътствани от [[светлина]]та и явността; така антиподът на белия ден е нощта, на светлината-тъмнината, а техен "агент" е полунощницата.
+В описанието на полунощницата присъстват няколко показателни символични елементи: цвят на дрехата, възраст, пол, коса, време на денонощието и кръстопът. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество – дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на ''конфликта'', многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славянските женски плитки; неопределеността на възрастта – за едни младата жена е по-опасна, за други старицата. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на благодатната природа на жената-майка – ''даващата живот'' с това страшно създание, въвлечено в „противоестествени магии“ и ''животопогубващи'' среднощни, тайни ритуали. За древните [[славяни]] е било общоприето свързването на доброто със светлината. Слънцето е символ на [[Даждбог]], а силите на доброто са свързани с белия цвят и светлината (оттам и изразите – „бял ден да не видиш!“, „бели пари за черни дни,“ „черно ми е пред очите“ и т.н.). В този смисъл, нещата които са на страната на доброто са по [[пладне]], съпътствани от [[светлина]]та и явността; така антиподът на белия ден е нощта, на светлината-тъмнината, а техен „агент“ е полунощницата.
 === Практична стойност ===
-Колкото и странно да звучи, тези образи имат практична стойност и тя е предпазна. Полунощниците са били ''пътепоказателите'' "Край на настилката! Внимание!" В легендите полунощниците нападали хора отлъчили се от правия път на морала и нормата. Освен морално-етичните предписания съществува и още по-практично – на хората се е препоръчвало '''да пътуват през деня''', за да не попаднат на крайпътни ями, разбойници, вълчи глутници или пропасти. Славяните с основание избягвали нощта, когато хищниците излизали на лов. За да се драматизира предписанието "Не пътувайте нощем", вместо мечки, лъвове или вълци се изобретил друг далеч по-страшен образ – на злонамерената жена(!), която освен очертанията сигурно в ума на предупреждаваните е съхранила човешката изобретателност.
+Колкото и странно да звучи, тези образи имат практична стойност и тя е предпазна. Полунощниците са били ''пътепоказателите'' „Край на настилката! Внимание!“ В легендите полунощниците нападали хора отлъчили се от правия път на морала и нормата. Освен морално-етичните предписания съществува и още по-практично – на хората се е препоръчвало '''да пътуват през деня''', за да не попаднат на крайпътни ями, разбойници, вълчи глутници или пропасти. Славяните с основание избягвали нощта, когато хищниците излизали на лов. За да се драматизира предписанието „Не пътувайте нощем“, вместо мечки, лъвове или вълци се изобретил друг далеч по-страшен образ – на злонамерената жена(!), която освен очертанията сигурно в ума на предупреждаваните е съхранила човешката изобретателност.
 == Източници ==
 <references />
 == Библиография ==
-* '''Apнаудов М.,''' ''Студии вьрху българските обреди и легенди'', т. 1-2, София, 1971-72;
+* '''Aрнаудов М.,''' ''Студии вьрху българските обреди и легенди'', т. 1 – 2, София, 1971 – 72;
-* '''Apнаудов М.,''' ''Очерци по българския фолклор'', т. 1-2, София, 1968-69;
+* '''Aрнаудов М.,''' ''Очерци по българския фолклор'', т. 1 – 2, София, 1968 – 69;
-* '''(Безлай) Bezlaj F.,''' ''Nekaj besedi o slovenski mitologiji v zadnjih desetih letih'', "Slovenski etnograf", 1951, letnik 3-4;
+* '''(Безлай) Bezlaj F.,''' ''Nekaj besedi o slovenski mitologiji v zadnjih desetih letih'', „Slovenski etnograf“, 1951, letnik 3 – 4;
 * '''(Кулишич) Кулишиh Ш., Петровиh П. Ж., Пантелиh Н.,''' ''Српски митолошки речник'', Београд, 1970;
 * '''Маринов Д.,''' ''Народна вѣра и религиозни народни обичаи'', София, 1914 ("Сборникъ за народни умотворения и народописъ", кн. 28).