Караконджул: Разлика между версии
Редакция без резюме |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Народна митология. Иваничка Георгиева, издателство Наука и Техника, 1993 |
* Народна митология. Иваничка Георгиева, издателство Наука и Техника, 1993 |
||
{{ |
{{мъниче|митология}} |
||
{{Славянска митология}} |
{{Славянска митология}} |
||
Версия от 13:55, 11 май 2020
Караконджул | |
Караконджул в Общомедия |
Караконджул (още караконджо) е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората. Познато и сред съседните балкански народи. При гърците се нарича καλικάντζαρος („калика̀нтдзарос“) или παγανό („пагано̀“).
Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните „мръсни дни“ (от Бъдни вечер до Йордановден). Поради това месец януари се нарича „караконджов“ месец. В арумънския фолклор също се приема, че силата на караконджулите е от Рождество до Кръщение Господне.[1]
Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничело само нощем (до първи петли), след което изчезвало внезапно.
Според наблюдения само представката е турска: „кара“, което значи „черен“. В много селища в Родопите се казва просто „конджур“. Конджуровите дни са свързани с редица поверия.
Бележки
Източници
- Народна митология. Иваничка Георгиева, издателство Наука и Техника, 1993