Временно руско управление: Разлика между версии
м без интервал; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Временно руско управление в България''' |
'''Временно руско управление в България''', съкратено '''ВРУ''', е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. на завзетите от [[Русия|руските]] войски територии в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] и непосредствено след нея. |
||
Подписаният [[Санстефански мирен договор]] определя срока на ВРУ на 2 години след договора. Сключеният по-късно многостранен [[Берлински договор]] ограничава продължителността на следвоенното ВРУ до 9 месеца след подписването на договора.<ref name="БДИ">{{cite book |year= 1987 |title= Българските държавни институции 1879 – 1986 |publisher= ДИ „Д-р Петър Берон“ |location= София |pages= 54 – 55}}</ref><ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148</ref> |
|||
По същото време в тогавашна Западна България ([[Босилеград]]ско, [[Цариброд]]ско и районите на [[Кула (град)|Кула]], [[Враца]], [[Берковица]], [[Сливница]] и [[Трън]]) тези функции са изпълнявани от сръбската войска. За целия период на Временното руско управление в България в тези области администрацията е сръбска. |
|||
В тогавашните западни български земи (районите на [[Босилеград]], [[Цариброд]], но и на [[Кула (град)|Кула]], [[Берковица]], [[Враца]], [[Сливница]], [[Трън]]), завзети от сръбски войски, тези функции по пълномощия от Русия са изпълнявани от сръбска власт. |
|||
== Временно руско управление == |
|||
⚫ | |||
=== По време на Руско-турската война (1877 – 1878) === |
|||
⚫ | |||
== История == |
|||
Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). |
Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Ръководният му орган, наименуван '''Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи''', е прикрепен към командването на Действащата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руският императорския комисар [[Владимир Черкаски]], а след неговата смърт (на 3 март 1878 г.) застава княз [[Александър Дондуков-Корсаков]].<ref name="БДИ"/> Седалището на комисаря първоначално е в [[Пловдив]] (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това е преместено в [[София]]. |
||
Задачите на управлението са: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия. В освободените градове са създадени български административни учреждения. Създават се градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията. |
Задачите на управлението са: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия. В освободените градове са създадени български административни учреждения. Създават се градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията. |
||
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които [[Марин Дринов]], [[Марко Балабанов]], [[Димитър Греков]], [[Тодор Бурмов]], [[Васил Караконовски]], [[Киряк Цанков]], [[Илия Цанов]], [[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]], [[Константин Кесяков]], [[Иван Кишелски]], [[Петър Оджаков]] и [[Димитър Карамфилович]].<ref name="БДИ"/> |
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които [[Марин Дринов]], [[Марко Балабанов]], [[Димитър Греков]], [[Тодор Бурмов]], [[Васил Караконовски]], [[Киряк Цанков]], [[Илия Цанов]], [[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]], [[Константин Кесяков]], [[Иван Кишелски]], [[Петър Оджаков]] и [[Димитър Карамфилович]].<ref name="БДИ"/> |
||
⚫ | |||
=== По силата на Берлинския договор === |
|||
[[Файл:ВременныеправилаБолгария.jpg|150px|ляво|мини|Временни правила по пощенската част]] |
[[Файл:ВременныеправилаБолгария.jpg|150px|ляво|мини|Временни правила по пощенската част]] |
||
⚫ | |||
Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления и пощенското дело. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 години, основана е [[Българската народна банка]], а за официален език е определен българският. |
Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления и пощенското дело. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 години, основана е [[Българската народна банка]], а за официален език е определен българският. |
||
Временното руско управление свиква [[Учредително събрание|Учредителното събрание]], което приема [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. През април 1879 г. свиква [[I Велико народно събрание|Първото |
Временното руско управление свиква [[Учредително събрание|Учредителното събрание]], което приема [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. През април 1879 г. свиква [[I Велико народно събрание|Първото велико народно събрание]], което избира [[Александър I Батенберг]] за български княз. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Файл:Plovdiv-Headquaters-Interim-Russian-Government-1878-plaque.jpg|мини| |
[[Файл:Plovdiv-Headquaters-Interim-Russian-Government-1878-plaque.jpg|мини|120п|Паметна плоча на сградата в Пловдив на ВРУ на България, 1878 г.]] |
||
⚫ | |||
На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора [[Алеко Богориди]], а на 25 юни – в Княжество България на българския княз [[Александър I Батенберг]]. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване. |
На [[19 май]] [[1879]] г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора [[Алеко Богориди]], а на [[25 юни]] с.г. – в Княжество България на българския княз [[Александър I Батенберг]]. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване. |
||
Съгласно Берлинския договор |
Съгласно Берлинския договор разходите по издръжката на Временното руско управление формират [[Окупационен дълг на България към Русия|окупационния дълг]] на Княжество България и Източна Румелия. Дългът е изплатен частично до 1902 година, остатъкът е опростен от Русия след [[Първата световна война]].<ref>{{cite book |last= Аврамов |first= Румен |authorlink= Румен Аврамов |year= 2007 |title= Комуналният капитализъм: Т.I |publisher= Фондация „Българска наука и култура“ / Център за либерални стратегии |location= София |pages= 491 – 492 |isbn= 978-954-90758-7-8}}</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 06:10, 25 юли 2020
Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. на завзетите от руските войски територии в хода на Руско-турската война (1877 – 1878) и непосредствено след нея.
Подписаният Санстефански мирен договор определя срока на ВРУ на 2 години след договора. Сключеният по-късно многостранен Берлински договор ограничава продължителността на следвоенното ВРУ до 9 месеца след подписването на договора.[1][2]
В тогавашните западни български земи (районите на Босилеград, Цариброд, но и на Кула, Берковица, Враца, Сливница, Трън), завзети от сръбски войски, тези функции по пълномощия от Русия са изпълнявани от сръбска власт.
История
Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Ръководният му орган, наименуван Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи, е прикрепен към командването на Действащата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руският императорския комисар Владимир Черкаски, а след неговата смърт (на 3 март 1878 г.) застава княз Александър Дондуков-Корсаков.[1] Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това е преместено в София.
Задачите на управлението са: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия. В освободените градове са създадени български административни учреждения. Създават се градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията.
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Марин Дринов, Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Бурмов, Васил Караконовски, Киряк Цанков, Илия Цанов, Христо Стоянов, Константин Кесяков, Иван Кишелски, Петър Оджаков и Димитър Карамфилович.[1]
Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления и пощенското дело. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 години, основана е Българската народна банка, а за официален език е определен българският.
Временното руско управление свиква Учредителното събрание, което приема Търновската конституция. През април 1879 г. свиква Първото велико народно събрание, което избира Александър I Батенберг за български княз.
Като главна задача на ВРУ съгласно Берлинския договор е определено създаването на васалната държава Княжество България и на автономната османска област Източна Румелия. Администрацията е ръководена от канцеларията на императорския комисар и от Съвет за управление, подпомаган от 7 отдела.
Временното руско управление и Европейската комисия за Източна Румелия устройват също и автономната област Източна Румелия.
На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора Алеко Богориди, а на 25 юни с.г. – в Княжество България на българския княз Александър I Батенберг. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.
Съгласно Берлинския договор разходите по издръжката на Временното руско управление формират окупационния дълг на Княжество България и Източна Румелия. Дългът е изплатен частично до 1902 година, остатъкът е опростен от Русия след Първата световна война.[3]
Източници
- ↑ а б в Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 54 – 55.
- ↑ Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148
- ↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация „Българска наука и култура“ / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491 – 492.
Литература
- Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148 – 150
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I. Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д.с.с. князь В. А. Черкасский. СПб, 1906
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков – Корсаков. СПб, 1906
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. III. Восточная Румелия и Адрианопольский санджак. СПб, 1907