Горна Крушица: Разлика между версии
| Ред 19: | Ред 19: | ||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] пет души от Горна и [[Долна Крушица]] са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.</ref> |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] пет души от Горна и [[Долна Крушица]] са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.</ref> |
||
През [[1950|50-те]] години на [[20 век]] селото се премества от старото си местоположение в [[Малешевска планина|Малешевската планина]] на около 4 км на изток в долината на [[Струма]]. |
|||
| ⚫ | В 1999 година е построен храмът „[[Свети Димитър (Горна Крушица)|Свети Димитър]]“.<ref name="Община Струмяни">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.strumyani.org/subsection-128-hramove.html | заглавие=Храмове |достъп_дата =18 декември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Община Струмяни |цитат= |език= }}</ref> |
||
| ⚫ | В [[1999]] година е построен храмът „[[Свети Димитър (Горна Крушица)|Свети Димитър]]“.<ref name="Община Струмяни">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.strumyani.org/subsection-128-hramove.html | заглавие=Храмове |достъп_дата =18 декември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Община Струмяни |цитат= |език= }}</ref> |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
Версия от 11:41, 9 януари 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Крушица.
| Горна Крушица | |
  Горна Крушица  Горна Крушица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 51 души[1] (15 март 2024 г.) 2,61 души/km² |
| Землище | 19 644 km² |
| Надм. височина | 540 m |
| Пощ. код | 2827 |
| Тел. код | 074341 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 16273 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
Го̀рна Кру̀шица е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, област Благоевград.
География
Село Горна Крушица се намира в долината на Струма, на около 1 км западно от реката, в подножието на Малешевската планина. На север от селото е Сливница, а на юг — Каменица. Чрез асфалтиран, но силно изронен път Горна Крушица е свързана с град Кресна и село Струмяни, което е общинският център. На сегашното си място Горна Крушица е построена през 1958 – 1962 г. Преди това селото се е намирало на около 7 км западно от сегашното селище в Малешевската планина.
История
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Крушица (Krouchitsa) е посочено като село с 26 домакинства и 80 българи.[2]
Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година село Горна Крушица е населявано от 120 жители, всички българи християни.[3] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото (Gorna-Krouchiza) се състои от 176 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война пет души от Горна и Долна Крушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
През 50-те години на 20 век селото се премества от старото си местоположение в Малешевската планина на около 4 км на изток в долината на Струма.
В 1999 година е построен храмът „Свети Димитър“.[6]
Личности
- Родени в Горна Крушица
Миладин Тренчев, български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец, роден в Долна или Горна Крушица- Христо Тренчев, македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев, роден в Долна или Горна Крушица[7]
- Други
- Миладин Миладинов, български революционер, действал в района на Горна Крушица след Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[8][9]
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.
- ↑ Храмове // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 733.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том 1, Редакция „Енциклопедия“, Благоевград, 1995, стр. 218.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 103.
| |||||||||||
