Галешово: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| отток = |
| отток = |
||
| начало-място = [[Горуша]] |
| начало-място = [[Горуша]] |
||
| начало-гео-ширина = 40. |
| начало-гео-ширина = 40.310168 |
||
| начало-гео-дължина = 21. |
| начало-гео-дължина = 21.080629 |
||
| начало-височина = |
| начало-височина = |
||
| устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] |
| устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
== Описание == |
== Описание == |
||
Реката извира от [[Одре]] |
Реката извира югозападно от Големо [[Одре]]. Според Георги Христов главният извор е на самото плато на Одре и се казва Глава вода<ref>{{Хрупищко|13}}</ref> или Рупата.<ref name="Водопис 259"/> Реката първоначално тече на север, след това завива на североизток и тече през областта [[Костенария]], покрай селата [[Вичища (дем Хрупища)|Вичища]] (Ники), [[Лудово]] (Крия Нера), [[Старичани]] (Лакомата), [[Госно]] (Лаханокипи) и се влива в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) като неин десен приток.<ref>{{Citation |title=www.grevena.gr |url=http://www.grevena.gr/perivallon/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=51&Itemid=167 |access-date=2009-04-03 |archivedate=2009-04-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090403055246/http://www.grevena.gr/perivallon/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=51&Itemid=167 }}</ref> |
||
[[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] пише за реката: |
[[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] пише за реката: |
Версия от 16:44, 31 март 2021
- Тази статия е за реката в Гърция. За селото в България вижте Голешово.
Галешово Στραβοπόταμος | |
Мост на Голешево по пътя за Долени | |
Местоположение в Костурско – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Гърция |
Начало | |
Място | Горуша |
Координати | |
Устие | |
Място | Бистрица |
Координати |
Галешово[1] или Голешово или Голешовска река[2] или Галешова река[3] (на гръцки: Στραβοπόταμος, Ставропотамос) е река в Егейска Македония, Гърция.
Етимология
Етимологията на името е от *Галеш- от гал, „черен“ и -еш. Сравними са местните имена Бѐлеш, Жъ̀лтеш, също и румънските топоними Galeș и Galeșu. Галесово е по гръцкия извор на Галеш-.[3] В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича реката Голесинос (Γολέσινος) или Голесовон (Γολέσοβον).[4]
Описание
Реката извира югозападно от Големо Одре. Според Георги Христов главният извор е на самото плато на Одре и се казва Глава вода[5] или Рупата.[3] Реката първоначално тече на север, след това завива на североизток и тече през областта Костенария, покрай селата Вичища (Ники), Лудово (Крия Нера), Старичани (Лакомата), Госно (Лаханокипи) и се влива в Бистрица (Алиакмонас) като неин десен приток.[6]
Георги Христов пише за реката:
„ | Басейнът на р. Галешово лежи почти изцяло по югоизточните склонове на Горуша и по северозападните на Одре планина и техните клонове. Коритото ѝ отначалото стеснено по горното ѝ течение все повече и повече се разширява и се обръща около селата Старичени и Госно на красива и плодородна долина, из която дълбоко тече. Интересна е р. Галешово по своите почти правилни криволичения, каквито е принудена да прави поради високите ѝ брегове от изворите дори до устието ѝ. Гледана от птичи полет нейното корито наподобява формата на движеща се огромна змия, с обърната към югоизток глава, бългаща водите си в р. Бистрица, недалеч от гр. Хрупища.[7] | “ |
Водосборен басейн
→ ляв приток, ← десен приток
- ← Боаз
- → Вичищка река
- ← Зулища
- → Ливади
- ← Селища
- → Соища
- → Бавина
- → Бодацина
- → Осман бей
Бележки
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 21.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 5.
- ↑ а б в Заимов, Йордан. Български водопис : Географско описание, строеж и произход на имената. Т. 1 А - Й. Велико Търново, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Център по българска ономастика „Проф. Николай Ковачев“, Фабер, 2012. ISBN 978-954-400-622-8. с. 259.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 13.
- ↑ www.grevena.gr, архив на оригинала от 3 април 2009, https://web.archive.org/web/20090403055246/http://www.grevena.gr/perivallon/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=51&Itemid=167, посетен на 3 април 2009
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 21.
|