Змиегущер: Разлика между версии
м Робот Промяна: no:Scheltopusik |
|||
Ред 39: | Ред 39: | ||
* Змиегущерът на http://www.herpetology.hit.bg |
* Змиегущерът на http://www.herpetology.hit.bg |
||
** [http://www.herpetologyphoto2.hit.bg/Ph_Ps_apodus.htm Снимки] |
** [http://www.herpetologyphoto2.hit.bg/Ph_Ps_apodus.htm Снимки] |
||
** [http://www.fotobiota.com/page4.php?sec=gal&t_id=26&g_id=97&maincat=1 Снимки на змиегущер.] |
|||
** [http://www.herpetology.hit.bg/UTM_docs/distr_p_apodus.htm Разпространение в България] |
** [http://www.herpetology.hit.bg/UTM_docs/distr_p_apodus.htm Разпространение в България] |
||
Версия от 10:51, 14 септември 2007
Шаблон:Таксо картинка2 Шаблон:Таксо класификация начало Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксо класификация край Шаблон:Таксо научно наименование
Змиегущерът (Ophisaurus apodus; наричан също жълтокоремен гущер и жълтокоремник) е вид гущер, достигащ на дължина до 150 cm. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа.
На външен вид змиегущерът прилича на змия. Краката са труднозабележими - задните достигат дължина от няколко милиметра. Главата му не е отделена от тялото и е почти толкова висока, колкото и широка. За разлика от змиите има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. Цветът му е кафяв, по-светъл по корема и главата. Малките са светлосиви, с по-тъмни ивици, и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40 cm. Кожата има пръстеновидни гънки, които му придават вид на гигантски земен червей.
Разпространение
Змиегущерът е се среща в южните и крайбрежни части на Балканския полуостров, Крим, областта между Черно и Каспийско море и в Азия до Киргизстан на изток и Северна Сирия и Северен Ирак - на югозапад.
В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната - Източните Родопи, долината на Тунджа, Сакар и Странджа и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до Шабла на север. Изолирани находища има в долината на река Русенски Лом. В миналото е наблюдаван и в Петричко-Саданската котловина, но днес се смята за изчезнал оттам. Змиегущерите в България са от подвида O. a. thracius.
Змиегущерът предпочита скалисти терени, обрасли с храсти и треви. През лятото се крие в по-сенчести места, като гори или дерета.
Поведение
Змиегущерът се храни главно с охлюви и едри насекоми, по-рядко с дребни гущери и гризачи и малки на гнездящи по земята птици. Понякога негова плячка стават дори малки змийчета. Размножава се, като снася яйца.
Макар че е по-бърз от повечето змии и гущери, при опасност змиегущерът не бяга, а се опитва да се прикрие, поради което е лесно да бъде заловен. При това той никога не хапе, а само върти бронираната си опашка, която е покрита с твърди рогови ръбести люспи.
Източници
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Scheltopusik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Вижте още
- Слепок - другият вид от семейството, срещащ се и в България
Външни препратки
|