Васка Емануилова: Разлика между версии
м 3-то име |
м Правописни поправки: съвременици; |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]] и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби. |
Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]] и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби. |
||
Емануилова работи с [[гипс]], [[бронз]] и [[теракота]] (печена глина), основно в областта на [[малка пластика|малката пластика]] в жанровете [[голо тяло]], историческа и битова композиция и най-вече [[портрет]]. Създава скулптурни портрети на свои колеги и |
Емануилова работи с [[гипс]], [[бронз]] и [[теракота]] (печена глина), основно в областта на [[малка пластика|малката пластика]] в жанровете [[голо тяло]], историческа и битова композиция и най-вече [[портрет]]. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета [[Николай Хрелков]] (1932), художниците [[Илия Петров]] (1924), [[Георги Машев]] (1928), [[Борис Елисеев]] (1934), [[Васил Стоилов]] (1937), [[Стоян Венев]], [[Иван Ненов]], [[Ненко Балкански]], керамика [[Стефан Димитров]] (1931).<ref name="novinar" /><ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.</ref> Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии. |
||
Освен с [[кавалетно изкуство]], Емануилова се занимава и с изпълнението на [[монументално изкуство|монументални творби]] като увенчаващата композиция на [[Паметник на Съветската армия|Паметника на Съветската армия]] в София, през 1953 година. |
Освен с [[кавалетно изкуство]], Емануилова се занимава и с изпълнението на [[монументално изкуство|монументални творби]] като увенчаващата композиция на [[Паметник на Съветската армия|Паметника на Съветската армия]] в София, през 1953 година. |
||
Версия от 16:19, 8 март 2008
| Васка Емануилова | |
| българска скулпторка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Национална художествена академия |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Игнат Емануилов |
Васка Емануилова Игова е известна българска скулпторка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в българската скулптура.[1][2]
Родена е през 1905 година в село Комщица, Годечко. През 1927 година завършва Държавната художествена академия, където нейни преподаватели са професор Иван Лазаров по скулптура и професор Цено Тодоров по рисуване. През 1939 година провежда тримесечна специализация по скулптура в Париж.
Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на Дружеството на новите художници и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.
Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета Николай Хрелков (1932), художниците Илия Петров (1924), Георги Машев (1928), Борис Елисеев (1934), Васил Стоилов (1937), Стоян Венев, Иван Ненов, Ненко Балкански, керамика Стефан Димитров (1931).[2][3] Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.
Освен с кавалетно изкуство, Емануилова се занимава и с изпълнението на монументални творби като увенчаващата композиция на Паметника на Съветската армия в София, през 1953 година.
През 1961 година е наградена с орден „Червено знаме на труда“.[3]
На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварели и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. “6-ти септември” № 9. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 година е възстановен като галерия „Васка Емануилова” на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.[2][4]
Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.
Източници
- ↑ Васка Емануилова - животът на формата, cult.bg
- ↑ а б в Галерията на Васка Емануилова отново отваря врати, в-к „Новинар“, 21 декември 2006
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
- ↑ Възстановяват музея на Васка Емануилова, в-к „Дума“, 23 август 2006