Българи в Румъния: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:38, 13 юли 2008

Българите в Румъния (Шаблон:Lang-ro) живеят и в трите основни историко-географски области на страната, като произхода и историческата им съдба са доста различни.

Банатски българи

Основна статия: Банатски българи

Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.

Влашки българи

Българите във Влашко (Мунтения и Олтения), традиционно са наричани "сърби" (sârbi). Всички "сърби" в южната част на Румъния фактически са етнически българи^[1]. Основната част от тях нямат възможност да ползват образование или богослужение на майчин език и по тази причина са подложени на силен процес на асимилация. Въпреки, че преброяванията сочат, че там живеят само няколко хиляди българи, реалният им брой може да достига към 100 000 души, но поради липса на национално самосъзнание те се самообявяват най-често за "румънци". Това са българи, наследници на бежанците от османското иго през 15–19 век. През първата половина на 20 век към тях са се присъединили и българите, заселили се в страната по социални или икономически причини.

Добруджански българи

Основна статия: Добруджанци

Българите в Северна Добруджа са местно автохтонно население на областта. Повечето от тях напускат Румъния през 1940 г. заради обмена на население между България и Румъния, наложен с Крайовската спогодба. Днес в областта живеят малък брой българи. Това е обаче най-старата българска общност в днешна Румъния, заселила се по тези места още през 7 век.

Трансилвански българи

Основна статия: Шкеи

Българите обитават Трансилвания още от времето на хан Крум. С течение на времето обаче са асимилирани, запазвайки името шкеи, както и някой български традиции и обичаи^[2].

Бесарабски българи

Основна статия: Бесарабски българи

В периода 1856-1878 г., между 1918 и 1940 и 1941-1944 г. Бесарабия е част от румънската държава. В Областта живеят 194 662 българи, емигрирали в региона през първата половина на 19 век. Днес тази територия принадлежи на Република Молдова и Украйна. Техен културен духовен център е град Болград.

Политика

Файл:Nasa-glas.jpg

Вестникът на СББ “Наша глас” (Náša glás)

Най-старата организация на българите в Румъния е била създадена още в 1892 г. от братята Евлоги и Христо Георгиеви^[3] Българите в Румъния са обединени в няколко организации^[4]:

Българска културна асоциация в Румъния
Съюз на българите в Банат в Румъния (СББ)
Българско павликянско дружество в Румъния, гр. Арад
Общност „Братство” на българите в Румъния
Сдружение на българите в Румъния „Св. св. Кирил и Методий”

В периода 1990-1996 г., представител на българското малцинство в Камарата на депутатите на румънския парламент е председателят на СББР Карол Иванчов. На изборите през 1996 г. мястото е спечелено от представителя на "Братство" Флорин Симион. През 2000 г. представител на българското малцинство в парламента е Петру Мирчов от СББ, а през 2004 г. – Николае Миркович ^[5] също от СББ.

Личности

Бележки и източници

↑ Вестник "Адевърул" за с. Сърби, Влашко

↑ Йон Мушля, Шкеите от Чергъу и техния фолклор, Клуж, 1928 (Ion Muşlea, Şcheii de la Cergău şi folclorul lor, Cluj 1928)

↑ Вестник Дума

↑ В сайта на АБЧ

↑ На сайта на румънския парламент

Външни връзки

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Българите в [[Северна Добруджа]] са местно автохтонно население на областта. Повечето от тях напускат [[Румъния]] през [[1940]] г. заради обмена на население между България и Румъния, наложен с [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]]. Днес в областта живеят малък брой българи. Това е обаче най-старата българска общност в днешна Румъния, заселила се по тези места още през [[7 век]].
-== Транасилвански българи ==
+== Трансилвански българи ==
 {{Основна|Шкеи}}