Долно Мелничани: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м {{lang-mk|*}}
Ред 22: Ред 22:
В [[19 век]] Долно Мелничани е [[българи|българско]] село в [[Река (област)|Реканска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Долно Мелниче'' е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 164 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.</ref>
В [[19 век]] Долно Мелничани е [[българи|българско]] село в [[Река (област)|Реканска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Долно Мелниче'' е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 164 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.</ref>


Според статистиката на [[Васил Кънчов]] в [[1900]] Долно Мелничани има 250 жители българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_42.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Долно Мелничани има 250 жители българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_42.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>


Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в [[1905]] година в Долно Мелничани има 280 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.184-185.</ref>
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Долно Мелничани има 280 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.184-185.</ref>


Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>

Версия от 12:29, 18 февруари 2009

Шаблон:Селище в РМ инфо Долно Мелничани (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в Община Център Жупа, разположено в областта Горни Дебър в северните склонове на планината Стогово.

История

В 19 век Долно Мелничани е българско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Долно Мелниче е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 164 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Долно Мелничани има 250 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Мелничани има 280 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители македонци.[4]

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.184-185.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови