Степна усойница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Alexbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: zh:草原蝰
Добавена картинка
Ред 1: Ред 1:
{{Таксо_начало_животно | Степна усойница {{таксо бг}}}}
{{Таксо_начало_животно | Степна усойница {{таксо бг}}}}
<!-- {{Таксо_картинка2 | Vipera berus (Marek Szczepanek).jpg | }} -->
{{Таксо_картинка2 | Vipera ursinii macrops.jpg | }}
{{Таксо_класификация_начало}}
{{Таксо_класификация_начало}}
{{Таксон | царство| [[Животни]] | Animalia }}
{{Таксон | царство| [[Животни]] | Animalia }}

Версия от 17:20, 14 август 2009

Шаблон:Таксо начало животно

   Шаблон:Таксо картинка2
   Шаблон:Таксо класификация начало
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
   Шаблон:Таксо класификация край
   Шаблон:Таксо научно наименование
   Шаблон:Таксо поле

Шаблон:Таксо край

Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), срещаща се в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.

Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.[1] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.[2]

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.[2]

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Бележки

  1. Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
  2. а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.