Петър Панчевски: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| починал-дата=[[17 ноември]] [[1982]] |
| починал-дата=[[17 ноември]] [[1982]] |
||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
| починал-място=[[София]], [[България]] |
||
| още= |
|||
{{Депутат-България|1н=1|2н=1|3н=1}} |
{{Депутат-България|1н=1|2н=1|3н=1}} |
||
}} |
}} |
Версия от 18:01, 11 юни 2011
Петър Панчевски | |
български и съветски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“ |
Народен представител в: I НС II НС III НС |
Петър Павлов Панчевски е български офицер, армейски генерал. Единственият българин с генералско звание в Червената армия, генерал-майор от инженерните войски (1945)
Биография
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.
От 1925 г. е в СССР. Тук е известен под името Пьотр Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939) и във Втората световна война. Началник на инженерните войски на XXIV- а Съветска армия.
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.
Петър Панчевски е народен представител (1950-1961). Посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден със Званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой на Народна република България“ (1972)
Умира на 17 ноември 1982 г. в гр. София.
Източници
Агенция Фокус от 25 януари 2006 г.
Георги Дамянов | → | министър на народната отбрана (27 май 1950 – 9 юни 1958) | → | Иван Михайлов |
|