Потребител беседа:Mpb eu

Започване на нова нишка

Добре дошъл/дошла

Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия!

Това е твоята лична беседа, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.

Не се колебай да прегледаш помощните страници за редактирането, както и наръчника на уикипедианеца. Можеш също да прелистиш често задаваните въпроси или няколкото препоръки и да изпробваш как работи системата в пясъчника. За да научиш повече за картинките в Уикипедия, започни оттук. Винаги можеш да разбереш какво се случва в момента чрез страницата Последни промени. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на страницата за разговори.

В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците. За краткост на първо време можеш да погледнеш Уикипищова.

Поздрави, Спирибеседка 19:03, 11 ноември 2007 (UTC)

Предварителен преглед

Моля изпробвай за какво служи бутона до „Съхраниние“ и го използвай по-често. Всяко действително съхранение хаби сървърни ресурси и прави историята на редакциите непрегледна. Прочети и У:РЕЗ. --Поздрави, Петър Петров 10:01, 16 ноември 2007 (UTC)

Съжалявам, че ще и аз ще ти го повторя, дано не прозвучи като натякване, но все пак... Преди да натиснеш бутона за Съхраняване, моля те използвай първо Предварителния преглед. Това е изключително удобно както за теб (ще можеш да отразяваш по няколко малки редакции като една по-съществена), така и за следващите редактори след теб, които по-бързо преглеждат историята на статията. Не на последно място, при по-големи статии това се отразява и в по-икономичното използване на ресурсите на Уикипедия. --Спири 12:54, 12 април 2008 (UTC)

Преди да натиснеш бутона за Съхраняване, моля те използвай първо Предварителния преглед. Това е изключително удобно както за теб (ще можеш да отразяваш по няколко малки редакции като една по-съществена), така и за следващите редактори след теб, които по-бързо преглеждат историята на статията. Не на последно място, при по-големи статии това се отразява и в по-икономичното използване на ресурсите на Уикипедия. --Спири 20:03, 12 април 2008 (UTC)

Поморавие

Здравей! Имам въпроси към тебе на Беседа:Поморавие. Поздрав, --Simin 23:43, 12 април 2008 (UTC)

След като има спор и оспорване на данни, е добре да аргументираш промените си, за да не бъдеш сметнат за вандал.--Simin 01:50, 13 април 2008 (UTC)

30 вътрешни препратки как ти звучи ? старогръцки някои може ли да чете изобщо,я си вижте страницата има 2 нелицинзирани снимки ,да съобщя ли на protobulgarians как им използвате снимките ,без да имате разрешение и какви глупости сте написали. Всъшност Ип адресите ви да не са в македония и турция,че сте нарпавили страница близнак на комунизмоландия (македония).

Картинка:BGbyTscherkasky.jpg

Хубаво ще е да въведеш правилен лиценз и задължителната информация към картинката. --Chech Explorer 12:52, 19 май 2008 (UTC)

Авторски права

Хм, известно ли ти е, че Уикипедия не толерира копирането от външни сайтове и нарушаването на авторските права? Боя се, че в статията Горочевци‎ откривам много голямо количество копирано съдържание, например от този сайт http://tranholiday.hit.bg/ и те моля да спреш веднага. Обърни внимание на това, че всички приноси към Уикипедия се публикуват при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ и Условията за ползване. Ако желаеш, започни да преразказваш текста, в противен случай до няколко дни ще го премахна.

Spiritia, посочи какво точно не е нов или пререзкезен текст преди да заплашвш с триене, може и да си, а може и да не се права, затова бъди конкретна конкретно кой текст или част от текст и от къде конретно е дублирано, тогава може и трябва да се вземат мерки било да се преработи било да се трие. Другото си е чиста цензура и вандализъм и не ти отиват. — Предният неподписан коментар е направен от Mpb eu (приноси • беседа)

Здравей. Хубаво е, че допускаш, че може и да не съм, но може и да съм права. Боя се, че имам неприятния навик често да се оказвам права, защото се старая аргументите ми да предшестват изказванията. Конкретно за Горочевци, видях тази твоя редакция, съдържаща голямо количество дословно копирано съдържание от http://tranholiday.hit.bg/Kultura.htm . Откривам копирано например от http://strezi.hit.bg/info.html (за жилищата в Трънско); тази страница е създадена на 06 Октомври 2006 г. 19:29:24, а към този момент статията ни е изглеждала така, изводът оставям на теб. По моите преценки има и още, но не разполагам с толкова време да прегледам всичките отделни редакции в историята. Възможно е и да не си поставил ти всички нарушения, понеже приноси имат и други редактори, но фактите са, че ти си основният редактор и че твоя вчерашна редакция съдържаше копиран текст. Моля, не го възприемай като обвинение, това е често допускана грешка при по-неопитните редактори. Много ще се радвам ако проявиш необходимото разбиране и желание да я поправиш.

Между другото, съветвам те да се подписваш след съобщенията си в беседите. Това става чрез две тирета и четири вълнички (--~~~~), които при съхраняване на редакцията сървърът превръща в препратка към потребителската ти страница и датата + часа на редакцията. Можеш да използваш и бутончето с подписче -- предпоследното на първата лента с бутони, когато отвориш страницата в режим редактиране.

Поздрави, →Spiritia 14:29, 24 май 2008 (UTC)

Мерси за новия коментар, приемам го напълно, но имай предвид, че когато се пише за едни и същи и то известни факти е много вероятно това да звучи доста еднакво, а материала е не е кратък и ако нещо в него конкретно те дразни не възразявам да го перифразираш, но фактите трябва да се изложат ясно, изчерпателно, но и с възможната сбитост. Това, че и други пишат по темата, да не говорим че не е ясно кой от къде заимства, не само в интернет, но дори в научни публикации! Моето предложение е ако не ти се занимава с текста просто след статията добави препратки към други сайтове или печатни публикации, доколкото последните ги има, които по сходен начин, но по-подробно третитат различни аспекти на въпроса, това ми се струва най-рационално. Погледни текста като цяло, макар да има сходства с посочените от теб, той е съвсем различен и не е някакъв прост сбор по метода copy-paste. Пак повтарям, независимо че и други са писали в тази статия, че когато се пише за едни и същи и то известни факти е много вероятно това да звучи доста еднакво и ако нещо в него конкретно те дразни не възразявам да го перифразираш. Честит празник! --Mpb eu 15:06, 24 май 2008 (UTC)

Моля, нека водим разговора на едно място - тук - където е започнал, за да не се разкъсва между много беседи.

Съгласна съм за фактите - фактите като такива не подлежат на защита с авторско право... но... изказът, с който са поднесени - да. Затова помолих за изложение със свои думи.

Съгласна съм и за това, че много от материалите в интернет се повтарят на много места, и видиш ли!, навсякъде са с различни автори, но © Всички права запазени. Че не просто се заимства, а откровено се краде ми е ясно, но когато мога да докажа, че нещо се е появило в Уикипедия след като вече е било публикувано на външен сайт, мен вече не ме интересува кой му е оригиналният автор, защото очевидно не е този, който го е поставил и материалът не е под свободния лиценз GFDL, под който се публикува Уикипедия.

Най-сетне, благодаря че така щедро ми предлагаш да перифразирам, но статията е ОГРОМНА, нарушенията в нея не съм ги вкарала аз, и в такива ситуации ако на мен остане аз просто трия и евентуално добавям като външни препратки страниците, от където е копирано. Затова и се обърнах към теб — виждам, че редактираш усилено по тази статия, със сигурност по-добре от мен знаеш откъде си копирал информацията, и вероятно си заинтересован тя да изглежда добре и да е съобразена с правилата на Уикипедия. Затова разчитам да предприемеш съответните мерки и да внимаваш и в бъдеще. →Spiritia 15:31, 24 май 2008 (UTC)

Скъпа твръдя, че дори да виждаш сходства, което както се разбрахме не може да се избегне при излагане на едни и същи факти, нарушения няма. Информацията не вкарвана с copy-paste и това е очевидно! Сама виждаш, че материяла е многостранен и обемен, а както точно отбелязваш дори в науката (!), а камо ли межата може да се установи как друг е стигнал, в някъкв частен негов си проблем, до същия извод и можеби е ползувал същите извори и думи, това си е негова работа. Да не би той да е правил сам научни и сериозни краеведски изследвания? Че това си е труд за дисертация, не за интернет публикация. Пък и аз не претендирам за © Всички права запазени, напротив. А като упрекваш посочвай конкретно: таза и тази фраза е доказано на този и този, само той може да я употреби и има © Всички права запазени, дори да го направиш не звучи ли малко абсурдно, ако всеки си запази по някой или по няколко израза никой нищо на български няма да може да напише. Пак казвам Информацията не вкарвана с copy-paste и това е очевидно! Ако нещо не те удовлетворява посочвай конкретно: таза и тази фраза е доказано на този и този, само той може да я употреби и, като ти не желаеш, аз ще я редектирам само мир да има. Бъди здрава! --Mpb eu 16:32, 24 май 2008 (UTC)

Ако не възразяваш, подписите следват репликите, а не ги предшестват.

Мисля, че бях напълно ясна с всичко казано по-горе, но все пак, нека обобщя, за да няма недоразумения: буквалното копиране, каквото си направил ти, не се толерира в Уикипедия. При положение, че ти посочвам точна разликова препратка, съдържаща не просто факти или отделни фрази, а големи парчета свързан текст, взети дума по дума от точна външна препратка, да продължаваш да ми твърдиш, че няма copy-paste е просто нахално. Моля те, спри.

Още нещо: би ли бил така откровен да ми кажеш наистина ли ти лично си правил следните картинки: Image:Kr1.jpg, Image:Kr2.jpg, Image:Кр3.jpg, Image:Kr4.jpg, Image:Kr5.jpg, понеже аз сериозно се съмнявам това да е така. Особено ме съмнява въздушната фотография Image:Kr4.jpg. Ако наистина ти си авторът, ще те помоля в близките дни да качиш идентични на тези картинки с по-висока резолюция и да ме информираш. Благодаря, бъди здрав и ти. →Spiritia 17:16, 24 май 2008 (UTC)

--Mpb eu 17:53, 24 май 2008 (UTC)

Не си интересна аз ти пиша като на човек "Ако нещо не те удовлетворява посочвай конкретно: таза и тази фраза е доказано на този и този, само той може да я употреби и, като ти не желаеш, аз ще я редектирам само мир да има.", а ти все едни и същи общи приказки си повтаряш "бях напълно ясна". А снимки и в Крапец, и в Горочевци, и в Сакарци, и в Рила, и на Вихрен, и на Жрелото, и на Побитите камъни и Чудните скали, и на Плиска, Мадара и Царевец, и в Белоградчик и Видин, и в Златоград, и в Балчик и Калиакра, и в Непал в Катманду, Патан и Читван, и във Варанаси, Агра, Каджурахо, Делхи и Джайпур, и в Забранения град, на Великата стена и в Ксиян, и Кайро и Тунис, и в Лоднон, в Ундзър, Солзбъри и Стоунхендж, и в Москва и Петербург, и в Малага, Гранада, Алхамбра, Мадрид, Валенсия, Толедо и Аликанте, и на остров Капри, Неапол, Рим, Венеция, Пиза, и в Хюстън и Ню Йорк и на сума други места все съм правил лично аз, като съм ходил там, даже имам и от парапланер снимани, и вместо да ми благодариш, че за някои от тях се отказвам от авторски права и ги предоставям безплатно и, че си правя труда нещо да има за разни забутани, но интересни селца за които никой не иска да пише, но много мераклии да цензурират, ти ме оскърбяваш с упреци, ама не щеш да помогнеш да стане на твойто, ако искаш мога и да ти пратя целите албуми за някои снимки, само престани да се държиш назидателно и не ме обиждай сякаш съм някъкав непочтен профан!

Ооо, не съм те обиждала, не ми вменявай такива неща. (Както не съм те наричала и „скъпи“, нали? ) По принцип не третирам неправомерното качване на изображения/текстове като непочтеност, а — както още в началото казах — често допускана грешка. Непрекъснато се занимавам с такива случаи, дори нещо като наръчник съм съставила (със специална част за картинки). И когато видя снимки с размери на thumbnail-чета от онлайн галерии, качени от потребител с доста изтрити картинки в Общомедия, с локално качени под грешни Self-лицензи и с доказано копивио в статиите си, някакси ... не е трудно да се усъмня, нали? Затова помолих за по-високи резолюции, но ако не качиш — здраве да е. Поне вследствие на пламенната ти реч отърваха номинация за изтриване.

Иначе, да, благодаря ти, че споделяш безплатно и свободно личните си снимки. Всички го правим. Но особено за забутаните селца ми е драго да разбера, понеже поне в това отношение си приличаме.

Смятам да не ти ангажирам вниманието повече, уморително е, а и сигурно имаш доста работа по статията за Горочевци. Не съм поглеждала другите ти приноси по статии, но предполагам, че с тях всичко е наред! Приятна вечер, →Spiritia 19:03, 24 май 2008 (UTC)

Снимка

Здрасти. Снимката на Калчев си я взел от [1] и няма как да е с {{PD-self}} лиценз. Ако искаш можеш да им пишеш и да ги питаш имат ли правата върху снимката и дали могат да я пуснат под свободен лиценз. Аз навремето му писах на Кацоров и той се съгласи да качим снимката със счупения нос на Аграс в Техово, но се съмнявам, че притежават правата върху тая снимка, така че за съжаление ще трябва да минем без илюстрация.--Мико 07:10, 12 юни 2008 (UTC)

--Mpb eu 17:32, 14 юни 2008 (UTC) ПРИЯТЕЛЮ,Снимката на Калчев както виждаш снимката е от много стар вестник и едвали някой днес може да има права върху нея, а е и обработена във възможната степен от мен, не е редно лицето на този голям българин да е неизвестно, нямам против да качиш друга снимка или рисунка, но образ трябва да има.

Фотографът ако е жив или неговите наследници 70 години след смъртта му имат права върху снимката. За съжаление, ако няма свободна снимка, няма да имаме и илюстрация. Но виж една статия за Охрана може да се напише, още повече че има en:Ohrana.--Мико 19:10, 14 юни 2008 (UTC)

Mpb_eu: Може и да не е върха на портрета, но авторските права върху него са си мои, щото аз съм го рисувал, а да видим сега кой ще може да скрие лика на този достоен Българин! Жалко, че и него като Мара Бунева ще запомним от една ескизна скица, но може пък някой утвърден художник да ги увоковечи. Дотогава това е.

Шаблон "редактирам" в Субоноша

Този шаблон:

{{редактирам}}

се използва, за да се заяви пред всички в Уики, че се работи по статията. Аз го сложих, но ти продължи да редактираш. Ако съм нарушил твоите редакции трябваше да ми каже, за да го махна! Поздрави, --Mort • de • fides 17:06, 25 юли 2008 (UTC)

Mpb eu 17:10, 25 юли 2008 (UTC) :) Няма проблем. Мерси за помощтта. Ако можеш виж как се пише на турски името на селото.

Радвам се, че не си засегнат, това е добре, защото често в Уики стават спорове. А за турското наименование: нямам представа, ще питам Джунейт, той знае турски. --Mort • de • fides 17:12, 25 юли 2008 (UTC) П.П.: Само един съвет - слагай подписа след това, което пишеш - така се прави, изглежда по-добре, когато е отзад.

Хехе, Морт, ама ето ти и на теб един съвет. И ти се подписвай след като слагаш П.П. Целта не е да "изглежда по-добре", а да се знае къде свършва репликата на един и започва на друг (особено когато не се спазват отстъпи!) →Спири 19:31, 25 юли 2008 (UTC)

Mpb eu 19:38, 25 юли 2008 (UTC) Турското изписване на Субашкьой го открих, вижте ако искате да няма някоя правописна грешка.

Боянски майстор

Здравей. Ще те помоля да смекчиш категоричните твърдения за това кой е Боянският майстор. Изобщо не е доказано, че надписът гласи точно Вълкан, че той е Василий и че е именно Боянският майстор. Източници като блог. бг и нюз. бг са абсолютно несериозни в статия за старобългарско изкуство. Ако искаш, картинките, които остават извън текста можеш да организираш в галерия. Поздрави.--Kandi 06:57, 26 юли 2008 (UTC)

Доказано е и то не от кой да е, а от проф. д-р Казимир Попконстантинов и доц. Зарко Ждраков които изследваха доколкото знам по задача на НИМ откритото от Проф. Григорий Григоров и Владимир Цветков с екипа изрършващ консервационните работи в Бояна, намериха записа в "Боянския поменник" и споменатите икони, съмненията просто не издържаха и резултатите бяха официално оповестени от ст. н.с. І-ва ст. д-р и.н. Божидар Димитров в качеството му на директор на НИМ. Това цяла България го чу и видя пролетта по БНТ от устата на проф. д-р Казимир Попконстантинов и други научни работници го потвърдиха, пбликациите цитират именно исказвания и интервюта с тях, засега, доколкото знам, никой от тях не се кани да пише монография за такъв лаконичен и ясен факт.Mpb eu 07:31, 26 юли 2008 (UTC)

Не е "лаконичен и ясен факт" а много важно откритие за историята на българското изкуство и за него монографии и студии няма как да не бъдат написани. Ако статията остане с тези голословни твърдения ще сложа искане за източници. Поздрави.--Kandi 07:45, 26 юли 2008 (UTC)

Блокиране

Блокирах Ви за 1 ден за редакторска война в статията Субашкьой и неприемливо поведение по беседата й. В Общомедия Ви блокирах за системното качване под фалшив Self лиценз на изображения и опитите да "прецакате системата" с промените на размерите на файловете и въвеждане на проформа описания на файловете. Гледам, че и локално сте ни отворили много работа... Моля, осмислете приносите и държанието си. →Спири 11:58, 26 юли 2008 (UTC)

Вие май изобщо не сте си взел бележка от предното блокиране, или поне не изглежда от коментари като този, и изобщо цялото ви поведение по Беседа:Субоноша. Ако съм пропуснала да ви кажа предния път, ще ви го кажа сега: когато потребителите рецидивират, блокиранията им имат лошия навик да растат по срок. Считайте го за предупреждение да се върнете веднага към цивилизования тон на общуване. →Спири 18:38, 2 август 2008 (UTC)

Копирано от моята беседа, за да не се разкъсва разговорът. →Спири 18:58, 2 август 2008 (UTC)

Защо не погледнете дейността на т.н. Mico и не вземете мерки. Поведението му, което се разпростира върху необозрим брой страници, е крайно тенденциозно и граничи с вандализъм, днешният случай е показателен - изтрит бе шаблона "редактирам" няма и час откакто го сложих като пръв редактор на статията за Субоноша , въведения текст би изтрит и подменен с "правилното" според него съдържание. Вземете мерки! Mpb eu 18:50, 2 август 2008 (UTC)

За шаблон:редактирам имам предвид да му пиша, но все още проверявам какви са практиките в други уикипедии. Имате право да протестирате за махнатия шаблон, ако наистина сте работил по статията и ви е причинил Уикипедия:Конфликт на редакции. Но вие за себе си и своето поведение мислете повече. Статиите полека лека се оправят, а простащините по беседите остават. →Спири 18:58, 2 август 2008 (UTC)

Уважаеми, за разлика от публикацийте в някои медии и другата ми работа, аз нито пари нито популярност от писането тук печеля, но много държа истината и различните, особено новите, гледни точки да са ясно предствени.

Споменатите Мико, смея дя мисля, че не става въпрос за едно лице, обективно се държат на границата на вандалството. Посочих ви днешния случай и многобройните небалнсирани намеси във огромен брой страници с цел налагане "правилното" мнение със заличаване на ясни факти и афиширане на подбрани други такива. Простащина е когато някой се счита за ефрейтор с мнение по-меродавно от това на известни учени - професори и доктори на науките.

Очаквам смислена реакция.Mpb eu 19:18, 2 август 2008 (UTC)

Хайде направете нещо →Спири. Текста за Субоноша и за Субашкьой заедно със препратките пак бе изтрит, независимо, че съвсем коректно в него са включени всички тези. Ако някой иска добави друга научна гледна точка да я добави, а не да заличава вписаната.

Текста за Субоноша в момента представен крайно тенденциозно и звучи така като, че ли едва ли не всичко е фалшификация и село в което е роден зорафа всъщност няма, а не зложево ясно защитено научно мнение на сериозни български учени публично разпространено в СМИ. Изтрит е портрета на Десислава, Най-недопустимо е поставен шаблон за липса на източници, след като многократно се заличават посочените източници и препратките към тях.

Текста за Субашкьой отново е понастоящем звучи крайно тенденциозно - четем само пропагандно обширни извадки от статистики посочващи, че там са живели гърци, цигани и турци което никой не отрича, още по-вече, че това вече веднаж е посочено, в началото, но многократно се заличават пасажите посочващи неоспоримия факт, че селото заедно с областта два пъти след 1915 и след 1941г. е българско, заличени е и шеблона "български топоними" Mpb eu 20:08, 2 август 2008 (UTC)

Блокиране - 2

Блокиран сте за 2 седмици за тормоз над уикипедианци във, а както стана ясно, и извън Уикипедия. →Спири 14:35, 3 август 2008 (UTC)

Добронамерен призив за размисъл

Привет, Mpb eu. Бих искала да Ви обърна внимание на няколко неща. Преди всичко - някои основни принципи от Уикипедия:Уикиетикет са:

• Прилагайте презумпцията за добронамереност. Досега Уикипедия е работела забележително добре въз основа на политиката на почти пълна свобода на редактиране. Хората идват тук да сътрудничат и да пишат добри статии.
• Бъдете вежливи.
• Не лепвайте етикети и не отправяйте никакви лични нападки към хората. Коментирайте аргументите или естеството на редакциите, а не хората. (...) Това прави трудно продуктивното обсъждане на статиите.

Прегледах дискусионните страници на Субашкьой и Субоноша и това което, струва ми се, е в основата на ескалиралия съвсем ненужно конфликт е напълно обоснованото искане за посочване на научни публикации, потвърждаващи твърденията, които предлагате да бъдат отразени в статията. Убедена съм, че при представянето на такива, никой не би възразил срещу включването на така потвърдена информация. Крайно неуместни са личните нападки и обвинения към редактор, който може би не споделя Вашата гледна точка, но обсъжда конструктивно спорните въпроси, като обосновава своята позиция (цитирайки съответните източници) и отправя конкретни предложения (изисквайки, предвид естеството на темата, по-благонадеждни източници от публикации в медиите) за подобряването на статията до приемлив за всички вид. Целта на Уикипедия е именно да се представи максимално неутрално и пълноценно информация, основана на коректно цитирани, благонадеждни източници. Искането на благонадеждни източници и премахването на твърдения без такива е в съответствие с принципите на Уикипедия, докато личните нападки определено не са приемливи. Съветът ми е - допълнете статиите, цитирайки научни публикации (предполагам, че за човек, който се интересува от темата, не е проблем да потърси такива) и така бихте могли да допринесете за пълноценното представяне на информацията, без да влизате в неползотворни конфликти.

Също така, когато имате заявка към администратор, би следвало да я отправите на страницата Уикипедия:Заявки към администраторите и да формулирате конкретно искането си, а не да се проявявате като трол в личната беседа на администратор, който нееднократно е бил отзивчив към исканията и въпросите Ви. Какви точно са отговорностите и задълженията на администраторите е описано тук. Надявам се, че след като се запознаете с У:А, ще разберете защо са неуместни изявления като „Или да считам това, че унищожихте страница осведомяваща за църквата на православните българи днес в гръцка Македония за отговора Ви, моля изяснете се!“ или „Очаквам, като администратор да направите нещо, и да ме уведомите какво сте предприели.“ Всеки тук участва доброволно и опитите за упражняване на натиск, както и взискателният тон са също неуместни, още повече предвид факта, че още предишния ден администраторът е взел отношение по въпросите, с които сте обърнали към него.

Гореизброените и някои други Ваши прояви в, както и такива извън Уикипедия определено са в разрез с добронамереността, която следва да е водещ принцип на редакторите в Уикипедия (а по личното ми мнение – и изобщо в отношенията между хората, които работят съвместно :). Мисля, че ако се опитате да прецените обективно събитията, станали повод за повторното Ви блокиране (въпреки своевременния съвет/предупреждение за такава санкция) сам ще осъзнаете, че определени Ваши действия са били непремерени и санкцията е основателна..

Нека блокирането Ви не дава повод за нови отрицателни емоции, невъздържани коментари и неконструктивни действия – приемете го като предоставена Ви възможност да се дистанцирате за известно време от „горещата точка“, за да можете да обмислите спокойно ситуацията. Надявам се, че в бъдеще ще покажете своите добри намерения (каквито, вярвам, имате) спрямо Уикипедия и нейните редактори и няма да има други поводи за ограничителни стъпки спрямо Вас.

Очаквам смислена реакция. Поздрави. --Maymay 21:19, 3 август 2008 (UTC)

P.S. И още едно предложение – в Категория:Архитектура за редица термини все още няма статии или има мъничета - струва ми се, че ако имате желание, бихте могли да допринесете качествено с познанията се в тази област. --Maymay 21:19, 3 август 2008 (UTC)

За Андон Калчев

Преместено от личната страница на потребителя, където е било сложено по грешка. →Спири 13:33, 8 ноември 2009 (UTC)

Здравейте. Информацията, която сте написали за Андон Калчев от къде я имате, сигурен ли сте, че е вярна. Аз знам някой неща за Андон Калчев и бих искал да ги обсъдим, за да редактираме и допълним профила. — Предният неподписан коментар е направен от Vasil k (приноси • беседа) 22:09, 7 ноември 2009 (UTC)

Предупреждение

Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете въведението, ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции като тези, които направихте в статията Беломорски флот, се смятат за вандализъм и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно без повече предупреждения да не бъдете допускан да редактирате Уикипедия. Моля престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря.--Алиса Селезньова 16:24, 6 декември 2010 (UTC)

Здравей, съжалявам че на поставих шаблон за редактиране, но това е ясно и от незавършения текс на статиятя. Може ли да ми помогнеш като ми обясниш защо не работят препратките като напиша къде бъркам нещо?

--Mpb eu 17:04, 6 декември 2010 (UTC)

Здравейте, предупреждението поставих, защото необосновано и без нужните корекции премахнахте шаблони за обработка. Колкото до вашия въпрос, забравили сте в раздел Източници да сложите <references/> - това е довършителният шаблон, който е нужен, за да се появят реферираните източници.--Алиса Селезньова 17:40, 6 декември 2010 (UTC)

Сега остана и беседата да погледнете --Peterdx 17:49, 6 декември 2010 (UTC)

Много, много благодаря, толкова се ядосвах, че не става, но статията е голяма и догато я направя ..... още веднаж МЕРСИ ! и моля ако имаш възможност помагай в редакциите, че там за разлика от географията, историята и културологията !хич не съм силен! --Mpb eu 18:00, 6 декември 2010 (UTC)

Първа световна война.

Относно последните Ви редакции в ст. Първа световна война, смятам, че са по-подходящи за ст. България в Първата световна война. Отделно от това, съвсем скоро ще направя сериозна редукция на текста в ст. Български беломорски флот. --Peterdx 18:28, 8 декември 2010 (UTC)

Предупреждавам Ви, че скоро Вашите редакции в ст. Първа световна война ще бъдат премахнати, така че по-добре ги пренасочете към гореуказаната статия. Благодаря, --Peterdx 18:35, 8 декември 2010 (UTC)

Приятелю лъжа е, че румънците и гърците са разбили армията ни в 1916 както стоеше в коригираният запис! --Mpb eu 19:06, 8 декември 2010 (UTC)

Редакции

Моля, престанете да заменяте секция В Гърция със секция Съвременна епоха. Това е установена структура, да не говорим, че е по-точна.--Алиса Селезньова 22:34, 8 декември 2010 (UTC)

Уважаема колега, моля не претендирайте налагане на заглавие което е абсолютна неистина защото точното в това време тези градове са били и български общински центрове - исторически факт ! --Mpb eu 22:47, 8 декември 2010 (UTC)

Но администартивно са вече в Гърция. Затова и секцията е озаглавена така.--Алиса Селезньова 22:48, 8 декември 2010 (UTC)

Секцията е за История и исторически не е истина, че са били само гръцки, в началото където му е мястото достатъчно ясно е посочено, че днес са в гръцка теритария, да се пище това за историята през ХХв. е лъжа! --Mpb eu 22:54, 8 декември 2010 (UTC)

Така, нещо не се разбираме. В раздел история повечето егейски населени места са разделени по принадлежност към различна страна за достатъчно дълъг период от време, че да има информация, запълваща тази секция. В тези случаи това са Османската империя и Гърция и съответно такива са и секциите. Административно първо принадлежат към Османската империя, а след това към Гърция. Началото си е начало, там е резюмирана някаква част от информацията, както се прави за всички населени места.--Алиса Селезньова 22:58, 8 декември 2010 (UTC)

Уважаема като е история да спазваме историческите епохи - античност, средновековие, съвременност други науката не признава, не може да се пише заглавие "в гърция" когато на няколко пъти даден град е "бил в България" и дори нейн околийски център, другото е напълно некоректно. --Mpb eu 23:03, 8 декември 2010 (UTC)

Административно е бил в Гърция, временно управление и присъствие на български части не го правят "в България". И както казах, не ги разделяме единствено по епохи, защото няма информация за епохите твърде често, а тематично всяка секция е озаглавена според текста - т.е. ако става въпрос за период, в който градът административно е в Гърция, значи секцията трябва да се казва В Гърция.--Алиса Селезньова 23:07, 8 декември 2010 (UTC)

Как ще е бил само гръцки, като е околийски център на България, да се твърди, че затова няма информация е невежество или теденциозна пропаганда. --Mpb eu 23:10, 8 декември 2010 (UTC)

Къде видяхте да казвам, че е бил само гръцки? В секция В Гърция градът е предимно част от територията на Гърция, за обособяване на друга секция няма информация. Кое не разбрахте? Името на секцията според текста.--Алиса Селезньова 23:21, 8 декември 2010 (UTC)

Името на секцията в раздел История е според епохата, другото е фактологически невярно и не е неутрално. --Mpb eu 23:26, 8 декември 2010 (UTC)

Тъкмо обратното - фактологическо вярно е, че след 1913 тези населени места са част от територията на Гърция и да се премълчава този факт е смешно. Отделно имайте предвид, че тази ви редакция прилича на суров машинен превод и съответно не може да остане - да не говорим, че няма една правилно написана дума. Ще ви помоля като редактирате, да не оставяте да се чисти след вас. В този смисъл не е лошо да погледнете Беседа:Български беломорски флот. Там мисля, че има няколко забележки към статията.--Алиса Селезньова 09:55, 9 декември 2010 (UTC)

Реплики и източници

Моля, не променяйте съществено репликите си (като например да дописвате абзаци), след като на тях им е вече отговорено - така се подменя същността на разговора. Също така искания за източници се премахват, след като се добавят благонадеждни източници за конкретните твърдения - иначе се смята за вандализъм.--Алиса Селезньова 19:24, 13 януари 2011 (UTC)

==Нямам против това мнение, но промяната е на написан от мен самия текст с цел да го съобразя с вашите препоръки, считам, че имам това право, в края на крайщата смисълът на дискусията е текста който ще остане, това е същественото. Що се касае за източника токъв може да е самата присъда с нейната формулировка не за фактическа, а за "морална" вина. По тази логика може да обесят дори Шопенхауер и Ницше като "морално" виновни за нацизма.

Искам да обясня и още нещо. Моля не заменяйте думата "плен" с арест. В правно и военно отношение това са съвсем различни понятия. Чуждо военно лице може да бъде взето в плен, след което следва да бъде задържано в лагер или друго допустимо масто, да бъде интернирано или дори освободено. За разлика от това една от допустимите мярки към него в положението му на пленник е ареста, т. е. за да бъде поставено под арест съответното военно лице, какъвто е Калчев, първо трябва да бъде пленнено. Ареста е вид режим налаган на пленника, а не акта на пленяването му.

Относно источника за издевателствата върху пленника вече посочих, че това е било публична гавра пред цялото насалине на три града което знам от очевидец.

С уважение ==Mpb eu 19:57, 13 януари 2011 (UTC)

И за публичните действия ни трябват източници, иначе е оригинално изследване. А когато искате да допълните репликата си, направете го след отговорите на предишната си реплика. Иначе наистина не става ясно кой отговор към кой текст е.--Алиса Селезньова 20:03, 13 януари 2011 (UTC)

Само да допълня, че отстъпът в репликите става с две точки, а не с тирета. Поздрави, --Алиса Селезньова 20:03, 13 януари 2011 (UTC)

Ще се стремя да се съобразявам с този код. До скоро. --Mpb eu 20:08, 13 януари 2011 (UTC)

Беседи

Ако обичате, използвайте беседите на статиите. Постоянно връщане няма да убеди никого. В случая Беседа:Велика България (политическа концепция).--Алиса Селезньова 11:06, 19 януари 2011 (UTC)

Моля прочетете какво пише в текста на страницата за "землището" и в текста на страницата за "политическата концепсия" - това са две абсолютно резлични статии. Бъдете любезна да не ги триете с автоматично връщане(!), ако искате да помогнете иможе да се добавят връзки, форматиране и др. ==Mpb eu 11:11, 19 януари 2011 (UTC)

Прочетох ги. Отделно има и други възражения на гореспоменатата беседа.--Алиса Селезньова 11:14, 19 януари 2011 (UTC)

Предупреждение

Моля, запознайте се с У:ПТВ, което сте склонен да нарушавате.--Алиса Селезньова 11:15, 19 януари 2011 (UTC)

Деркос

Здравей! Информацията за Деркос копирана ли е? Ако е, статията трябва да бъде преработена или изтрита. И друго да спомена - ако не ти е проблем, пробвай малко повече с бутон „Предварителен преглед“ преди да съхраниш редакциите си. --Vodnokon4e 13:57, 19 януари 2011 (UTC)

Здравей!

Стията не е пълна, представени са само някой известни исторически факти. хубаво е да се даде и още информация, В турските сайтове пише главно за езерото от което Цариград черпи вода, ако знаеш нещо....? ==Mpb eu 14:09, 19 януари 2011 (UTC)

Села в Румъния

89.253.182.236/89.253.134.231/95.87.215.48

Здравей, от селата, за които си писал последно нито едно нямаше верен меп. Проверявай ги по-добре за в бъдеще. Ще те помоля и да поставяш категории напр. Категория:Села в Румъния. Поздрави --Nadina 13:14, 23 януари 2011 (UTC)

Моля за извинение,

разбира се, че ще ги поставям в категории, какво да проверя за да бъдат с верен "меп"? ==Mpb eu 15:00, 23 януари 2011 (UTC)

Следваш препратката и виждаш дали се отнася за съответното селище. Два от твоите грешни меп-ове сочеха към пояснителни страници, т.е. има няколко села с това име, а една беше с тотално грешно изписване, но статията се намира лесно с търсене в Румънската Уикипедия --Nadina 15:18, 23 януари 2011 (UTC)

Благодаря, може би защото някой в другите статии беше посочил Кара"п"ан вместо Караман кьой.

Можете да слагате и шаблона - ето го [2] Касапкьой в съседство е Сараюрт (Михай Витязу), също така и категориите за окръзите. --Мико 15:43, 23 януари 2011 (UTC)

В румънската това село Sinoe e ro:Sinoie, Constanța Има разлика от една буква --Nadina 15:46, 23 януари 2011 (UTC)

O.K. грешката е моя, ще се старая да се допуска :) ==Mpb eu 15:50, 23 януари 2011 (UTC)

Блокиране

Часовник

Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от 2 седмици в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради Лични нападки и тормоз над потребители. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

--Алиса Селезньова 14:23, 30 януари 2011 (UTC)

Имайте предвид, че това ви е трети блок заради неприемливо поведение. По принцип блокът расте с всяко следващо провинение, но се надявам да използвате двете седмици (колкото предния си блок), за да се успокоите и да се откажете от личните нападки и квалификацията на други потребители. Подобно поведение не се толерира.--Алиса Селезньова 14:23, 30 януари 2011 (UTC)

Кланета над българи

Здравей! Смятам, че като изключим доста детайли, идеята ти за подобна статия е добра. В Беседа:Кланета над българи посочвам един от важните детайли. Той е - практически липсата на източници на много места. Защото източник без страница е на практика непроверим. Все едно го няма. Моля, имай го предвид.Akeckarov 13:53, 7 март 2011 (UTC)

1. О. К. обаче информацията е много и често източник като "релация" за Чипровското въстание например е практически недостъпен, но посочените фактите са цитирани многократно и са общоизвестни. Проверка може да се направи и като се сравни с други смислени публикации в мрежата и печата по темата. В крайна сметка и това е много обемно проучване и принос някой да опише подробно лителатура, източнци и линкове защото изложеното е проверяемо, все пак нямам възможнаст да свърша всичко сам, дори тук още не съм дал още Карнегиевата анкета, Милетич, Добрич и т.н. Mpb eu 14:21, 7 март 2011 (UTC)===

Косинец

По повод Косинец - слагайте, моля ви източниците, които ползвате. --Мико 16:57, 7 март 2011 (UTC)

1. Нападението е описано в статията за Дельо Марковски и в Деjци на ВМОРО и се споменава в писмо на Д.Ик.Калапотакис до Вардас Mpb eu 17:13, 7 март 2011 (UTC)====

Най-вероятно си е истина всичко, но нито едно от тези неща не е източник - знаете как се поставят източници, не сте нов тука. Може да погледнете в спомените на Дельо. --Мико 17:36, 7 март 2011 (UTC)

`

Петко войвода‎;

Здравей. би ли погледнал тук:>Беседа:Петко войвода‎. Поздрав--Vammpi 10:04, 24 март 2011 (UTC)

Преместване на статии

Виж Уикипедия:Преместване и пренасочване за нормалния начин за преместване на статии. Благодаря. --Спас Колев 13:12, 26 март 2011 (UTC)

Куберова България

Здравейте! Като гледам как в една статия правите за един ден почти 20 промени, се питам дали не може да ги окрупните. Т.е. първо да подготвите каквото е нужно и после да го поставите на два-три пъти. Така ще е по-лесно да се следят промените, които правите, пък и рубриката "Последни промени", която ползват много потребители, няма да се задръства с данни за една статия. Разбира се, това да е проблемът. Със здраве, Maleshkov 16:26, 27 март 2011 (UTC)

О.К. ще опитамMpb eu 16:34, 27 март 2011 (UTC)

Вторият бутон отдолу в режим Редактиране (между бутоните „Съхраняване“ и „Показване на промените“) се нарича „Предварителен преглед“. Използването му е много полезно и позволява да се види какво си направил преди да съхраниш промените. --Peterdx 16:53, 27 март 2011 (UTC)

Сабиниан

Моля, оставете засега нещата така! Поне докато не бъдат дадени източници в подкрепа на твърденията Ви. И, моля, дайте източници, които недвусмислено да подкрепят твърдението, че Сабиниан Велики или т. нар. Българският войвода на Воден от 480г. е българин. --Peterdx 04:19, 28 март 2011 (UTC)

1. Източниците са посочени в текста Йоан Антиохийски и Енодий, ако смятате за необходимо изведете ги като референция.Mpb eu 04:23, 28 март 2011 (UTC)

Моите тълкувания и забележки:

1. Значи през 479 г. Сабиниан става magister militum на Илирия, а през следващата година (489) Зенон се съюзява с хуните и българите... При положение, че „българинът“ Сабиниан е издигнат на толкова висок пост, защо е нужно после Зенон да се съюзява с българите? „Той назначил за пълководец“ ... Сабиниан Велики, което би могло да означава, че съюзните войски също са под негово (възможно е макар и формално) командване. Оттук и Енодий: „Български войвода“ (дали пише точно войвода?!) в смисъл „командващ българите“.
2. Може би имате предвид, че Сабиниан е от български произход. Не е невъзможно, разбира се, но това го прави византийски пълководец, по произход българин, а не Едески (Воденски) български войвода. Най-малкото романизиран българин, все пак синовете му се казват Флавий Сабиниан и Флавий Мошиан. Оттук следва и:
3. За да бъде Български войвода, трябва да съществува независимо българско държавно образувание по тези земи. Тогава съществувало ли е такова?

Това го копирам и на беседата към прилежащата статия --Peterdx 06:43, 28 март 2011 (UTC)

1. За едното си напълно прав, за другото помое мнение не. Не е нужно да има независимо българско държавно образувание за да има Български' войвода - справка хайдушките войвади, но в случая и по мое мнение използването на термина "войвода" е неуместно, просто така вече бе записано в статията за остготите. Мисля, че по адекватно би било "областен военноначелник на Македония и Илирик", какъвто е той. също го копирам и на беседата към прилежащата статия

Mpb eu 07:28, 29 март 2011 (UTC)

Да продължим разговора там тогава, за да има още мнения --Peterdx 08:40, 29 март 2011 (UTC)

1. Най-добре е така. Че е българин изтоник са посочените летописци и по-специално Енодий и не може да го игнорирамеMpb eu 08:54, 29 март 2011 (UTC)

Хм, явно не е копирано, та: Хайдушките войводи са български (макар, че България в момента не съществува като държава), тъй като са наследници на населението, населявало държавата (двете държави) България и част от тях са ангажирани в борбите за национално освобождение на България. А тези българи от времето на Сабиниан са разглеждани все още като мигриращи племена, търсещи място за заселване. Държава България съществува някъде далеч на изток, но тя не е ангажирана с тях, нито пък те с нея. --Peterdx 08:51, 29 март 2011 (UTC)

Споделям, че използването на термина "войвода" е неуместно адекватно би било да се замени с "областен военноначелник на Македония и Илирик", какъвто е той.Mpb eu 08:56, 29 март 2011 (UTC)

Титлата си е дадена: Magister militum (Магистър Милитум). Въпросът е, че каквато и да е титлата дали ще е цар или воевода, той не е български, а византийски. Може да е от български произход, но пак е византийски. Бакуриани не е грузински/арменски пълководец, а византийски; Юстин I не е нито македонски, нито тракийски император, а византийски; Артавазд не е арменски, а византийски император, Максимин Трак не е готски или тракийски, а римски император и т. н. --Peterdx 09:08, 29 март 2011 (UTC)

Така е, глупаво е да се пише "войвода",което е свавянска титла, той видно е: 1-во източно римски висш военен началник на Илирик и Македония и 2-ро собствен началник на съюзните български войски, затова смятам, че е най-точно "областен военноначелник на Македония и Илирик и на българите"Mpb eu 09:19, 29 март 2011 (UTC)

Да, това е и моето мнение и благодарение на теб, статията за Сабиниан Магн, както е всъщност името му, ще бъде обогатена. Но точно сега не ми се занимава. --Peterdx 09:37, 29 март 2011 (UTC)

GW

Бих искал да Ви попитам дали правите поне малко предварително проучване преди да напишете една статия или я карате по спомени и нещо чуто-недочуто? Повод за този ми въпрос е Вашата статията Герхард Вейгел. Та кой е Герхард Вейгел? Ами няма такъв човек в историята на бомбардировките на София през ВСВ. Съществува Герхард Венгел, командир на І./JG 5 (1-ва група от Изтребителна ескадра 5). Първо реших, че е печатна грешка, но не: и в заглавието, и в целия текст е Герхард Вейгел. И в този ред на мисли: той не е преместен от частта си, а цялата част (І./JG) е прехвърлена от Плоещ на Враждебна. Любопитно е как командира ще остави частта си, за да се бие другаде. Да не говорим за другите „енциклопедични“ писания от типа на половин дюймова картечница (половин дюйм е дълга, широка или що?) — в България първо мерките са по СИ и второ, приетото изписване е 12.7-мм картечница, от което се подразбира, че иде реч за калибър. И картечниците на Б-17 са 13, а не 9; и 7.9 т бомбов товар този самолет може да носи само на къси разстояния — в нашия случай той е бил около 4 т. Освен бомбардировачите във въздуха се намират и 100 американски изтребителя. „Орляците“ са съставна единица във Въздушните на Н. В. войски, а не в Луфтвафе. Вярно е, че на този ден излитат и се сражават и българските пилоти (които между другото постигат повече успехи от немските си колеги), но от текста се остава с погрешно впечатление. И да не говорим за енциклопедичния стил на статията, по-подходящ за рубрика в седмичен вестник (а думи като „Кьониксберг“ и „бомбандировка“ ще ги причисля към техническите грешки).

Надявам се сега разбирате защо внимателно следя редакциите Ви. Нищо лично, но моля за повече прецизност. Проверявайте, претегляйте и сравнявайте информацията. Опитваме се да направим Укипедия достоверен и уважаван източник на информация, но съгласете се, това няма как да стане с такива статии — освен, че ще предизвикат присмех, те могат да отблъснат евентуалните нови ползватели и редактори. --Peterdx 02:21, 29 март 2011 (UTC)

П. П. Ще Ви помоля да дадете източник за рождената дата и място на Г. Венгел, за да бъдат нещата както трябва. --Peterdx 02:32, 29 март 2011 (UTC)

1. Приемам Критиката Mpb eu 07:14, 29 март 2011 (UTC)

Моля, да не бъда разбиран погрешно! И наистина моля за източник на рождената дата на Венгел, тъй като аз не успях да открия. --Peterdx 07:27, 29 март 2011 (UTC)

1. Напротив, благодаря. Левски е писал - да си кажем грешките за за върви напред работата, ние не сме по-големи от него, а е много добре когато и друг помага с реален принос в текст и данни, както ти в случая, все пак това е колективна работа, не е по силите на един да знае и да запише всичко.Mpb eu

Чудесно, радвам се че се разбираме . А наистина имаме ли източник за Венгел? И защо не ползваш двоеточие в началото на реда при беседа, така е по-удобно за всички? --Peterdx 07:38, 29 март 2011 (UTC)

Изтоници - Ст. Стоянов, Ние бранехме тебе София, С 1986г.; Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, С 2004, стр. 104 -105 и др.; Росен Петров, "Нека говорят", bTV 27.3.2011г.

Къде точно пише, че загива 4 дни преди навърши 29 години? А категориите, които поставяш са ненужни: те се съдържат в поставените вече категории. --Peterdx 08:00, 29 март 2011 (UTC)

Е колко да са дните? Знаем кого е роден. Нали всички можем да смятамеMpb eu 08:02, 29 март 2011 (UTC)

Ясно бе, човек Ухилен съм. Кажи къде го пише, за да оправим статията. --Peterdx 08:03, 29 март 2011 (UTC)

Mpb eu 08:23, 29 март 2011 (UTC) Виж сега, тук нещата са ясни и Петров го потвърди в национален ефир, а той глупости не говори. Дай да се напише нещо повече и за бомбардировките на Добрич -22.06.1941, Стара Загора 13.09.1942, 1943-44 Велес Ниш и Скопие (тогава те са в дъжавните ни граници и затова са атакуванимногократно), Пловдив - 17.и 20. 04.1944, Ввелико Търново - 11.06.1944., Шабла 13.06.1944., Алфатар- 24. и 28. с.м., Сопот 26. с.м., Русе 29.см. и 3 юли, Лом 15, 28 юли и 18 август, дори села като Ружинци и много други в Мизия и Тракия и Чепеларе и Сърница в Родопите са бомбардирани.

Петров хубаво го е казал в ефир (и нямам причини да не му вярвам), но за да присъства тук е необходимо някъде да го има черно на бяло. Що се отнася до бомбардировките... Ще пиша някой ден за Кюстендилската 1941, тъй като имам източник, за другите засега нямам, но смятам да ровя. --Peterdx 08:29, 29 март 2011 (UTC)

Паметници на Васил Левски

Предлагам ти секцията за паметниците да я изнесеш като самостоятелна статия и да я оформиш, защото в този вид изглежда просто непрегледно и тромаво. В самата статия за Левски може да напишеш 4-5 реда за паметниците и да си има препратка към основна статия за тях. Така печелим всички. --Дан 07:31, 13 април 2011 (UTC)

1. Възможно е, но тогава трябва да се пише цяла статия която да посочва за всеки паметник поне автора, материала, вида и точните дати и места на поставяне, редно е да ги има и снимани, което ме си вижда засега непосилно.Mpb eu 08:32, 13 април 2011 (UTC)

И да и не, има достатъчно много страници, които всъщност представляват списъци. Може да се допълва информация само за тези за които има налична, а за другите с времето може да се допълва. Предлагам го, защото такъв голям списък не е желателен в основна статия или трябва да бъде окастрен. Хубаво е, че имаш желанието да бъде изчерпателно, но и да не е към този момент няма да бъде фатално за статията. --Дан 11:21, 13 април 2011 (UTC)

1. Мисля, че е възможно най-изчерпателен и точен, именно това е важно и полезно за ползуващите го посетители.Отстранени са непълноти и грешки (например в посоченото при преброяването на паметниците на Левски злополучният мемориал до Буново фигурира 2 пъти, а селото на Ахмед Доган e посочено вместо едноименното му Пчеларово в община Черноочене, смесва се Твърдица в България с тази в Молдова, за някой изобилства второстепена информация, а други само са отбелязани, трети още не са били създадени или са пропуснати. Някой ден може да се напише и цялостна "основна" статия "Паметта за Васил Левски" със селищата и всички обекти носещи името му, паметниците му, художествени творби, научни изследвания и т.н.Mpb eu 16:17, 13 април 2011 (UTC)

Предварителен преглед

Извинявай, че се бъркам, но има ли някаква специална причина да правиш толкова много последователни дребни редакции на едно и също място (например [3])? Възможно ли е да използваш Предварителен преглед и да правиш по няколко наведнъж, защото историите на статиите стават много неудобни за използване? Благодаря. --Спас Колев 19:45, 2 май 2011 (UTC)

Това му е казвано на потребителя и преди 4, и преди 3 години... Може би трябва по-често. :) Спири ♬♩♬ 19:51, 2 май 2011 (UTC)

Здравей! Нужно ли е да се слагат във „Вижте също“ всички статии, които имат някаква връзка? По принцип е за нещо, което допълва или има пряка връзка със статията - например в Балканска война, във „Вижте също“ са само Междусъюзническа война и Първа световна война, тъй като имат пряка следствена връзка, но не и за всички войни на Балканите или всички войни на българите, гърците и т.н. Надявам се, че не те затрудних с това с равнение.--Vodnokon4e 17:44, 3 май 2011 (UTC)

Вижте, помолих Ви за нещо. Виждам, че и други потребители са връщали редакциите Ви във „Вижте също“ като прекалено много, без конкретна връзка и ненужно товарещи раздела и статията. Отговор не ми дадохте. Ще считам, че желаете да пишете по Ваш, определен начин, който обаче за съжаление се разминава с правилата на Уикипедия и мнението на други уикипедианци. Тъй като не проявявате и желание за отговор, не ми оставяте много възможности.--Vodnokon4e 04:36, 4 май 2011 (UTC)

Десетки промени

Здравей! Присъединявам се към молбата на Малешков, Спас Колев и други по-горе да не затрупваш една и съща статия само за няколко дни с десетки промени. Примерите са много, но в статията Албания прилича на игра. Akeckarov 15:12, 4 май 2011 (UTC)

Аз също! И все още очаквам някои отговори на беседата на Балкански турци. --Peterdx 15:20, 4 май 2011 (UTC)

Здравей! Извинявайте, винаги когато е възможно Ше се старая да изпълня желанието Ви Mpb eu

Благодаря много за изразената готовност! Ако се замислиш, коректността към останалите редактори и към словото, понякога може да е по-полезна за каузата, която очевидно защитаваш, от гръмките слова и моногословно добавяне на неаргументирани твърдения.Akeckarov 17:41, 4 май 2011 (UTC)

Извинявай, но това прилича на подигравка. Колко човека още ще трябва да те помолят за нещо!? Само днес и само до този час в статията Субашкьой имаш над 20 промени. Каква е целта? Ако мислиш, че така ще замажеш някакви спорни промени, не разчитай много. Точно, когато прекаляваваш, другите редактори са по-внимателни и мотивирани да проследят в детайли абсолютно всяко твое действие.Akeckarov 08:38, 5 май 2011 (UTC)

Правопис

Моля, помислете за качеството на това, което пишете. Пълният член и запетайките са съществена част от граматиката на нашия език и замърсяването на Уикипедия и на Интернет с неграмотност може да се разглежда като антибългарски акт. При това извършен от поклонник на Божката Димитров.--193.200.14.179 12:22, 5 май 2011 (UTC)

Мистификации

Здравей! Преди време имах продължителен дебат с един потребител, който си позволяваше да посочва некоректно източниците. Това включваше и непосочването на страници. Тъй като при подобни случаи твърденията са непроверими (особено за съмняващите се), както и поради факта, че се правеше поледователно, окачествих това като мистификация и поисках дори блокиране. Моля те, нека не започваме това отново. Бележките без страници са невалидни, те не посочват благонадежден и проверим източник.Simin 20:23, 5 май 2011 (UTC)

Молба

И аз мисля, че е добре да помислиш за правописа - запетайки, пълен/кратък член и т.н. Не е добре да се замърсява Уикипедия с неграмотност.--Simin 13:04, 15 май 2011 (UTC)

И аз така мисля, само че работа има много, а време малко, в печантните ми публикации, пунктуацията и т.н. се коригират от редакторите в издателството, нали и тук има рерактори .... иначе съм нaпълно съгласен и приемам критиката. Mpb eu

Прав си, че работата е много, но разликата с печатните издания е, че те не излизат преди корекциите. Ако погледнем това, което сме сътворили в У, ще видим, че повечето от грешките ни си стоят и си чакат редактор. Ако ние сами не сме внимателни в това, което пишем, няма как да очакваме учениците, които ползват У или другите читатели, да се научат да спазват правописа... В някои други У като хърватската, например, са заплашвали да изтрият мои редакции само заради лош правопис. Струвало ми се е пракалено, но донякъде ги разбирам. Поздрав,--Simin 15:16, 15 май 2011 (UTC)

гербове на български владетели

Здрасти оценям ентусиазмът ти да сложиш илюстрации, но повечето от посочените "гербове" са абсурдни. При положение че нямаме исторически данни не можем да използваме нищо такова. Първо ІУІ знакът, никой си няма на идея какво точно означава, камо ли пък да го отъждествяваш със символ на Дуло, второ конската опашка е нещо което е недоказуемо дали въобще се е използвало като символ на държавата или е било нещо друго. Кръста на Борис и PX знакът сложен на Симеон също е абсурдно, това са църковни символи, не държавен/владетелски герб. "Гербът" на Самуил се оказа просто инкрустация на дреха, не може да се твърди че е герб (и аз преди бях направил същата грешка). Блазонът на Иван Асен ІІ може да се използва само за него и не е 100% сигурно отново тъй като е от по-нов източник. Гербът в гребовника на Лорд Маршал може да се използва само за владетеля в годината на гребовника. Останалите гербове са доста по-нови и не може да се използват току така --Скроч б. п. 10:00, 18 май 2011 (UTC)

Съгласен съм принципно с мнението ти, но не си прав в накорко пункта

!. Въпросът за символът на българите преди и след покръстването отдевна е изяснен по безспорен начин:

"Отговори на папа Николай до българите":
"33- Вие заявявате че когато сте влизали в сражение, досега обикновенно сте носили като военно знаме конска опашка, и искате да узнаете какво трябва да носите вместо нея. Какво друго освен знака на светия кръст."

Още за това, че кръста е приет от Борис І за символ спосочва и:

"Чудото на св. Георги с българина"
Аз съм от новопокръстения български народ, когото бог просвети със свето кръщение през тия години чрез своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръстния знак победи ....

т.н. "Старобългарски разказ за покръстването":
"Българският княз, ..., изпрати молба в Константин град да дойдат архиереи оттам и да го покръстят. Като видяха това българите, които не бяха покръстени, въстанаха тогава, за да го убият. Подпомогнат от кръстния знак, той се би и ги победи. Вървеше тогава пред него Кръстът. И така беше."

Да се твърди че след изричното предписание на папата кръстът да е държавен символ, който да замести използваната дотогава конска опашка това не е станало е също толкова безпочвено колкото да се твърди, че кръста на знамената на: Англия, Швейцария, Малта, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, Гърция, Грузия, Доминикана, Поругалия в ХVв. на герба на Сърбия, Гърция, Швейцария, кралскво Италия, кръстът-хризма във Византийската империя и т.н. не са държавени, а църковени символи, впрочем официалният символ на Вселенската патриаршия е черен двуглав на жълт фон, а на Ватикана е папска тиара и кръстосани по диагонал ключове на св. Петър на червен за герба и бял (със странично поле в жълто) за знамето фон, и въобще не е кръст! Mpb eu

Вярно е. Но и все пак има разлика между герб и знаме, конската опашка може да се приеме за бойно знаме, но за герб не. За мене е по-логично личните печати на царете да са по-близки до ементуално гербово изображение. Съгласен съм, че са почнали да използват кръст като символ (най-вероятно на бойните знамена), но освен това че е кръст друга идея си нямаме как изглежда нито като пропорции и вид нито като цветове --Скроч б. п. 14:02, 18 май 2011 (UTC)

Вярно е, но при племенните субекти, не може да се говори за герб какъвто се е развил днес и за разлика между него и знамето, те нямат хералдически късносредновековен герб, а имат тотем, символ който се носи в бой и други важни моменти - за българите до покръстването това е конската опашка.

Кръста като символ в нашите земи в тази епоха е ясен, виждаме го в откритите артефакти - торевтика и каменна пластика, и като отчетем, че този образ отговаря и на функцията, той подобно на орлите на легионите и "слънцата" на източните църкви е бил носен ("Вървеше, не се е развявал, тогава пред него Кръстът") като пластичен символ, забележи, че и днес знаменният прът на гръцкият флаг е увенчан с пластичен кръст, образът е ясен - латински кръст,все пак папата го предписва. Mpb eu

Р.S. Уверявям те, че и за остaнaлите има железни аргументи, без да влизам в подробна аргументация само резюме, например:
за Смилец това е образът от пръстена на Теодора Смилец, дъщерята на цар Смилец,
за Комитопулите никой сериозен учен не оспорва наmисаното при нас в Уикипедия "Делян дава пример с папагала, който е хералдически знак на собствения му Самуилов род",
никой не оспорва и гербът с трите лъва върху коронован испански щит на Императора на България (Шишмановци) от Констанцки събор в 1414г. потвърден и практически се повтарящ се в многобройни други изоври, от Мароканския ръкопис от ХІVв. до Якоб Франкварт от 1623 г. дори трансформиран го виждаме в 1766 г. при Каролус Франсискус Палма, (но като се имапредвид, че арабинът рисува по памет знак от кръглите щитове на стражата, а не самия царски щандрт или герб, т.е. вмества го в щита с крайно неприложимата за Европейски герб кръгла форма, а в него нямат никакво място и арабските надписи и орнаменти, но е недопустима липсата на корона, нещо неотменно за суверен, т.е. той може да се атрибутира единствено към Чака),
Типичният кумански герб с бича грлава на куманският род Тертер също е посочен като "Стар герб на България" в кодекс 391 на Баварската държавна библиотека и в не един други източници,
Изключително цанен е посоченият "кралски" герб - 1 коронован лъв в поза рампант на старофренски щит - Лорд Маршал, част І, № 15 в 1295г., е нелогично да се отнася за България точно и само за тази година, все пак в ХІІІ век UK няма посланник в България, пък и да има той едва ли праща на момента докладите си със съответните картинки на гербове, по е-мейла във форин офис в отдел протокол та своевременно да ги сложат в справочника(ако те въобще се често се сменят, защото знаем, че всички барабар с влашките воъводи, се пишат Йоан Асеневци), източника е особено ценен - той е вероятно най-ранния и този композиционен образ е най-масово посочван (26 пъти - 45%, срещу 13 за шишмановия и страцимирския варянт с 3 лъва - 22%, 2 варианта на гръцки кръст на старофренски щит - 3,4%; и 6 с бича глава - 10% и към 11 други) и ползван за български герб от ХІІІ в. през стематографиите и дори днешния ни гербът е основан на него.Mpb eu

През Средновековието България НЯМА гербове поради простата причина, че когато системата на хералдиката се разпространява до нашите земи, ние вече "спим" под юргана на 5 вековното османско владичество. Не всяка гербоподобна емблема, намерена тук-там, е герб! Единственият източник, който 100% доказва за начатие на някаква хералдика по нашите земи, е скицата на анонимния марокански пътешественик. Ние обаче не знаем дали нарисуваното е използвано в качеството му на герб на българския цар, респективно герб на България, или просто е красяло щитовете на стражата му. Що се отнася до гербовете на България в западноевропейските гербовници ние не можем да ги смятаме за 100% източник, че българскит царе са имали такъв. Най-малкото поради факта, че в различните гербовници той е представен под различен блазон. Повечето от тях са от време, когато гербовете са толкова популярни, че средновековните хералдици измислят гербове дори на Ахил, Алкександър Велики, Христос и други личности от Античността. В хералдиката това са така наречените "фантази вапен", т.е фантастични (измислени) гербове. Поради липсата на информация за България по това време, много от западноевропейските хералдици явно са "приписвали" един или друг блазон на българските царе. Това не е означава, че отразяват историческата истина. Те просто са интересен момент за хералдическата наука, нищо повече. Така че не е коректно от научна гледна точка подобни изображения да се смятат за гербове на България. --Пламенъ Цвѣтковъ 07:25, 19 май 2011 (UTC)

В това които пишеш има много истина, но посочените български символи с хералдически характер от тази епоха са исторически безспорно са установени и възприети в науката. Може би е по коректно в таблицата колонката "династичен герб" да се преименува подходящо за да се вижда, че показва утвърденият държавен или царски знак-символ, а не хералдически герб в сървеменният смисъл. Обаче както посочих българската държавна символика е посочена в отговорите на папата, "гербовете" върху пръстени, на щтитовете на войската, в Лорд Маршал 1295г. и т.н. и тя трябва да присъства по някакъв начин, остава да решим как е правилно това да стане. Mpb eu

Последно предупреждение за блокиране в Общомедия

Да не кажете, че не сте предупреден и тук: commons:User talk:Mpb eu#Предупреждение за блокиране. Последно. Спири ··· - - - ··· 11:22, 1 юни 2011 (UTC)

Съюз на българските национални легиони

Здравейте. От много време стои шаблонът {{редактирам}}, по принцип той не е редно да стои повече от няколко часа, използването му цели единствено предотвратяването на конфликт на редакции. Също така, виждам че хвърляте много труд по статията, но сега тя по същество представлява неонацистка пропаганда и ако остане в този вид ще си е директно за кошчето. Така че, моля ви, да обсъдим съдържанието ѝ. −PetaRZ ¬ 21:02, 6 юни 2011 (UTC)

Външни препратки

Здравей! По повод на многобройните ти промени в статията Българи, те моля, да хвърлиш един поглед на Уикипедия:Външни препратки. Ако успеем на базата на правилата, описани в последната статия, да постигнем съгласие, че помениците от външни препратки не са необходими, ще си спестим уточненията по други две теми - дали всичко свързано с културата на българите (в случая народните танци) следва да влезе в рубриката "Външни препратки" на статията за целия народ (а не в статия за народните танци, например) и дали танци на други народи, в които някой вижда нещо познато, трябва да препълват рубриката.--Simin 18:56, 26 юни 2011 (UTC)

Копиране

Моля не копирайте материали с авторски права тук, както направихте със Сачанли - това е причина за блокиране. --Мико 09:56, 6 септември 2011 (UTC)

У:БЖХ

Моля, прочетете много внимателно Уикипедия:Биографии на живи хора. Това по повод подобието на енциклопедична статия за Никола Стоянов - специално наблегнете на разделите "стил на писане" и тези, които се отнасят за източниците.--Алиса Селезньова 11:04, 9 октомври 2011 (UTC)

Местеници

Две неща, които вече съм ви ги казвал. 1. Статии не се местят с копиране, а с бутона преместване. 2. Неохори е на юг от етническата граница към 12 година и нямаме причина да налагаме старото име иначе така ще спрем в Чимово. --Мико 13:42, 13 ноември 2011 (UTC)

Престанете да местите по този касапски начин - така се губи историята на статиите. --Мико 20:06, 13 ноември 2011 (UTC)

Източници

Търсят ви се източници в статиите Битка при Мустафа ачи Азаплар, Кубадинско сражение, Първа конна дивизия. Шаблонното слагане на литература и линкове под текста не върши работа. Следната ми редакция в Битка при Карапелит Кочмар следва да ви покаже, че научна литература без цитирани страници, както и линкове, в които пряко или косвено не става въпрос за конкретния обект на статията, ще биват изтривани. Очаквам от вас малко по-адекватно отношение и зачитане елементарните правила за редактиране в Уикипедия. Ако за вас е важно количеството, за всички останали е важно качеството. --Подпоручикъ 06:32, 21 ноември 2011 (UTC)

Уикипедия като източник

Относно тази ви редакция, моля, имайте предвид, че 1. Уикипедия не се самореферира 2. Името на автора е Александър Кисьов.--Алиса Селезньова 12:06, 24 ноември 2011 (UTC)

Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете въведението, ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции като тези, които направихте в статията България в Първата световна война, се смятат за вандализъм и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно без повече предупреждения да не бъдете допускан да редактирате Уикипедия. Моля престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря.--Алиса Селезньова 12:26, 24 ноември 2011 (UTC)

Престанете да добавяте тескт с цитирани други Уикипедии за източник - това е неприемливо.--Алиса Селезньова 12:52, 24 ноември 2011 (UTC)

Битка при Мустафа ачи Азаплар

Няма смисъл от бележки към заглавието. Какво доказвате с тях? Че е имало такова сражение?--Maleshkov 17:57, 25 ноември 2011 (UTC)