Публий Корнелий Лентул Спинтер: Разлика между версии
кирилизиране |
|||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
[[Категория:Римски управители (Кипър)]] |
[[Категория:Римски управители (Кипър)]] |
||
[[Категория:Корнелии]] |
[[Категория:Корнелии]] |
||
[[ca:Publi Corneli Lèntul Espinter (cònsol)]] |
|||
[[de:Publius Cornelius Lentulus Spinther (Konsul 57 v. Chr.)]] |
|||
[[en:Publius Cornelius Lentulus Spinther]] |
|||
[[es:Publio Cornelio Léntulo Espínter]] |
|||
[[fr:Publius Cornelius Lentulus Spinther]] |
|||
[[hu:Publius Cornelius Lentulus Spinther]] |
|||
[[it:Publio Cornelio Lentulo Spintere]] |
|||
[[nl:Publius Cornelius Lentulus Spinther]] |
|||
[[ru:Публий Корнелий Лентул Спинтер (консул 57 года до н. э.)]] |
|||
[[sh:Publije Kornelije Lentul Spinter]] |
|||
[[sv:Publius Cornelius Lentulus Spinther]] |
|||
[[uk:Публій Корнелій Лентул Спінтер (консул 57 року до н. е.)]] |
|||
Версия от 14:46, 24 март 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Корнелий Лентул.
Публий Корнелий Лентул Спинтер (Шаблон:Lang-la) е политик на късната Римска република през 1 век пр.н.е. и е от главните поддръжници на партията на Помпей.
Произлиза от клон Лентул на фамилията Корнелии.
През 63 пр.н.е. е едил и поддържа Цицерон в потушаването на заговора на Катилина. 60 пр.н.е. е претор и с помощта на Юлий Цезар през 59 пр.н.е. става управител на провинция Цизалпийска Галия и 57 пр.н.е. консул.
През 57 пр.н.е. е избран за консул заедно с Квинт Цецилий Метел Непот. Играе важна роля за връщането на Цицерон от изгнание.
От 56 до 53 пр.н.е. Лентул е управител на Киликия и Кипър. Сенатът му дава задача да даде на Птолемей XII обратно египетския трон. В гражданската война 49 пр.н.е. е на страната на Помпей. След загубената битка против Цезар при Фарсала Лентул бяга на Родос. [1]
Лентул Спинтер е женен за Цецилия Метела Целер, дъщеря на Квинт Цецилий Метел Целер. Неговият син Публий Корнелий Лентул Спинтер е политик.
Източници
- ↑ Цицерон, Ad Atticum 11, 13, 1.; Секст Аврелий Виктор, De viris illustribus 78, 9; Юлий Цезар, Bellum Civile 1, 15–23, 3, 102; Плутарх, Pompeius 49; Валерий Максим, 9, 14, 4.