Катя Попова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 3x тире, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor)
добавки
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Катя Попова
| категория = музикант
| описание = българска оперна певица
| описание = българска певица
| роден-място = [[Плевен]], [[България]]
| роден-място = [[Плевен]], [[България]]
| починал-място = [[Братислава]], [[Словакия]]
| починал-място = [[Братислава]], [[Чехословакия]]
| вложки =
{{Личност/Музикант
| категория = музикант
| глас = [[Сопран]]
| направление = [[Опера]]
| период-на-активност = 1947 – 1966 г.
| известни творби = Маргарита във „[[Фауст (опера)|Фауст]]“<br>Наташа във „[[Война и мир (опера)|Война и мир]]“
}} }}


'''Катя Асенова Попова''' е [[България|българска]] [[опера|оперна]] [[певица]] ([[сопран]]).
}}
'''Катя Асенова Попова''' е българска [[оперно пеене|оперна певица]] ([[сопран]]).


== Биография ==
През 1947 година завършва пеене в [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия – София]], в класа на [[Мара Цибулка]]. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното и&#768; поведение имат [[Асен Димитров]] и [[Катя Спиридонова]].
Родена е на 21 януари 1924 година в [[Плевен]] в семейство с музисални интереси, по-малката ѝ сестра [[Диана Попова]] също е певица и работи в [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Софийската оперета]].<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 117 – 125 | isbn = 9789543214334}}</ref> От ранна възраст свири на пиано и участва в училищни [[Оперета|оперети]], а през 1947 година завършва пеене в [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия – София]], в класа на [[Мара Цибулка]].<ref name="абаджиев"/> Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното и&#768; поведение имат [[Асен Димитров]] и [[Катя Спиридонова]].


Попова дебютира в [[Национална опера и балет|Софийската опера]] на [[3 ноември]] [[1947]] г. в ролята на Есмералда в [[опера]]та „Продадена невеста“ от [[Бедржих Сметана]]. През 1955 – 56 година прави специализация в [[Болшой театър]]. Изпълнява с успех централни партии в опери на [[Шарл Гуно]], [[Джакомо Пучини]], [[Жул Масне]], [[Пьотър Чайковски]] в Болшой театър, Гранд опера, [[Опера комик]] в [[Париж]], в оперните театри в [[Белград]], [[Нови Сад]], [[Скопие]], [[Прага]], [[Виена]], [[Атина]], [[Ленинград]], [[Киев]], [[Одеса]], [[Свердловск]], [[Харков]] и др.
Попова дебютира в [[Национална опера и балет|Софийската опера]] на 3 ноември 1947 година в малката роля на Есмералда в [[Продадена невеста]] от [[Бедржих Сметана]], а малко по-късно изнася и първия си самостоятелен концерт.<ref name="абаджиев"/> През 1955 – 1956 година прави специализация в [[Болшой театър]] в [[Москва]], където работи с вокалния педагог [[Сергей Мигай]] и режисьора [[Борис Покровски]].<ref name="абаджиев"/> Престоя си в [[Съветски съюз|Съветския съюз]] завършва с голямо турне в цялата страна.<ref name="абаджиев"/>


Катя Попова изпълнява с успех централни партии в опери на [[Шарл Гуно]], [[Джакомо Пучини]], [[Жул Масне]], [[Пьотър Чайковски]] в Болшой театър, Гранд опера, [[Опера комик]] в [[Париж]], в оперните театри в [[Белград]], [[Нови Сад]], [[Скопие]], [[Прага]], [[Виена]], [[Атина]], [[Ленинград]], [[Киев]], [[Одеса]], [[Свердловск]], [[Харков]] и др.
Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „[[Червено знаме на труда]]“ и „Народна република България“ – III степен (1959). През същата година е удостоена и с [[Димитровска награда]] – I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.


Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „[[Червено знаме на труда]]“ и „Народна република България“ – III степен (1959). През същата година е удостоена и с [[Димитровска награда]] – I степен за ролите си на Наташа във „[[Война и мир (опера)|Война и мир]]“ и Маргарита във „Фауст“.
Катя Попова умира на [[24 ноември]] [[1966]] г. в катастрофа със самолет [[Ил-18]] по време на [[Полет LZ101 на ТАБСО]].


През 1957 година Попова за пръв път пее в „[[Опера комик]]“, а през 1959 година – и в „[[Гран опера]]“, като през този период работи редовно в [[Париж]], участва в концерти и оперни постановки в различни градове на Европа, както и в [[Япония]]. Заместник-председател е на казионния [[Съюз на българските музикални и танцови дейци]] и съдейства активно за създаването на фестивала „[[Софийски музикални седмици]]“, [[Плевенски симфоничен оркестър|Плевенския симфоничен оркестър]] и [[Плевенска опера|Плевенската опера]]. Последното ѝ представление е в ролята на Мими в „[[Бохеми]]“ на [[Джакомо Пучини]] в премиера на нова постановка на Софийската опера на 20 ноември 1966 година.<ref name="абаджиев"/>
== Източници ==

* {{ЕБМК}}
Катя Попова умира на 24 ноември 1966 година при [[Братислава]] в самолетната катастрофа на [[Полет LZ101 на ТАБСО]], пътуващ от София за [[Прага]].

== Бележки ==
<references/>


{{СОРТКАТ:Попова, Катя}}
{{СОРТКАТ:Попова, Катя}}

Версия от 07:33, 11 юни 2016

Катя Попова
българска певица
Родена
Катя Асенова Попова
Починала
24 ноември 1966 г. (42 г.)

Учила вНационална музикална академия
Музикална кариера
Инструментивокал
ГласСопран
НаправлениеОпера
Активност1947 – 1966 г.
Известни творбиМаргарита във „Фауст
Наташа във „Война и мир
Катя Попова в Общомедия

Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).

Биография

Родена е на 21 януари 1924 година в Плевен в семейство с музисални интереси, по-малката ѝ сестра Диана Попова също е певица и работи в Софийската оперета.[1] От ранна възраст свири на пиано и участва в училищни оперети, а през 1947 година завършва пеене в Държавната музикална академия – София, в класа на Мара Цибулка.[1] Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното ѝ поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.

Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 година в малката роля на Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, а малко по-късно изнася и първия си самостоятелен концерт.[1] През 1955 – 1956 година прави специализация в Болшой театър в Москва, където работи с вокалния педагог Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски.[1] Престоя си в Съветския съюз завършва с голямо турне в цялата страна.[1]

Катя Попова изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера комик в Париж, в оперните театри в Белград, Нови Сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.

Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ – III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда – I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.

През 1957 година Попова за пръв път пее в „Опера комик“, а през 1959 година – и в „Гран опера“, като през този период работи редовно в Париж, участва в концерти и оперни постановки в различни градове на Европа, както и в Япония. Заместник-председател е на казионния Съюз на българските музикални и танцови дейци и съдейства активно за създаването на фестивала „Софийски музикални седмици“, Плевенския симфоничен оркестър и Плевенската опера. Последното ѝ представление е в ролята на Мими в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в премиера на нова постановка на Софийската опера на 20 ноември 1966 година.[1]

Катя Попова умира на 24 ноември 1966 година при Братислава в самолетната катастрофа на Полет LZ101 на ТАБСО, пътуващ от София за Прага.

Бележки

  1. а б в г д е Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 117 – 125.