Константин Кисимов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| обяснение = български актьор |
| обяснение = български актьор |
||
| рождено име = Константин Василев Кисимов |
| рождено име = Константин Василев Кисимов |
||
| роден-място = [[Велико Търново|Търново]] [[Княжество България]] |
| роден-място = [[Велико Търново|Търново]] {{флагче|България}} [[Княжество България]] |
||
| починал-място = [[Балчик]], [[Народна република България]] |
| починал-място = [[Балчик]], [[Файл: Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] |
||
| друго име = |
| друго име = |
||
| активност = [[1922]] – [[1965]] г. |
| активност = [[1922]] – [[1965]] г. |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на [[16 април]] [[1897]] г. в [[Търново]]. |
|||
⚫ | |||
Учи [[право]] и [[философия]] в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] и се дипломира като [[юрист]] през [[1922]]. Но не става адвокат или съдия, а се отдава на любовта си към театъра и киното и още през 1922 г. започва да учи в театралната школа при [[Народния театър]]. Изпратен на специализация в в [[Сорбона]]та в [[Париж]] откъдето се завръща през 1928 г. |
|||
⚫ | Дебютира с ролята на Сганарел в „Любовта-лекар“ от [[Молиер]] в Театър Студия на [[Исак Даниел]]. След като през [[1924]] г. студията се разформирова, постъпва в Народния театър, където играе до края на живота си. Участва в гастрола на Народния театър в [[Белград]] през [[1936]] г. През [[1937]] г. е част от състава, който участва в турнето в [[САЩ]] и [[Канада]].<ref name="ебт"/> |
||
⚫ | |||
Загива при катастрофа в [[Балчик]] на [[16 август]] [[1965]] г. |
|||
Музикално-драматичният театър във [[Велико Търново]] носи неговото име. |
|||
== Литература == |
|||
* „Константин Кисимов“ (театрален портрет) от Гочо Гочев |
|||
* „Константин Кисимов“ (творчески портрет) от Севелина Гьорова |
|||
* „Спомени за Константин Кисимов“ (1994) от Йордан Петров |
|||
== Награди и отличия == |
== Награди и отличия == |
||
Ред 61: | Ред 76: | ||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
⚫ | |||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|- bgcolor="#CCCCCC" |
|- bgcolor="#CCCCCC" |
Версия от 20:32, 9 януари 2017
Константин Василев Кисимов | |
български актьор | |
Роден | Константин Василев Кисимов |
---|---|
Починал | |
Активност | 1922 – 1965 г. |
Местожителство | София |
Уебсайт |
Константин Кисимов е български театрален и филмов актьор.[1]
Биография
Роден е на 16 април 1897 г. в Търново.
Учи право и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се дипломира като юрист през 1922. Но не става адвокат или съдия, а се отдава на любовта си към театъра и киното и още през 1922 г. започва да учи в театралната школа при Народния театър. Изпратен на специализация в в Сорбоната в Париж откъдето се завръща през 1928 г.
Дебютира с ролята на Сганарел в „Любовта-лекар“ от Молиер в Театър Студия на Исак Даниел. След като през 1924 г. студията се разформирова, постъпва в Народния театър, където играе до края на живота си. Участва в гастрола на Народния театър в Белград през 1936 г. През 1937 г. е част от състава, който участва в турнето в САЩ и Канада.[1]
Освен в театъра, той е рецитатор на българска и руска класическа поезия, участва в радиото, телевизията и киното.[1]
Загива при катастрофа в Балчик на 16 август 1965 г.
Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.
Литература
- „Константин Кисимов“ (театрален портрет) от Гочо Гочев
- „Константин Кисимов“ (творчески портрет) от Севелина Гьорова
- „Спомени за Константин Кисимов“ (1994) от Йордан Петров
Награди и отличия
- Народен артист (1949).
- Димитровска награда за филма Калин Орелът (1950).
- Димитровска награда за ролите на (Аркашка) от пиесата „Лес“ на Островски и на (Арнолд) вот „Училище за жени“ на Молиер (1950).
- „Почетен гражданин на Видин“
Театрални роли
Константин Кисимов играе множество роли на сцената на Народния театър, по-известните са:[1]
- Ило Стърчиопашката в „Гераците“ – Елин Пелин
- Кметът в „Глас народен“ – Георги Караславов
- Деметрий в „Сън в лятна нощ“ – Георги Караславов
- Сициниус в „Кориолан“ – Георги Караславов
- Ланчелото Гобо в „Венецианският търговец“ – Георги Караславов
- Хамлет в „Хамлет“ – Георги Караславов
- Патлен в „Адвокатът Патлен“ – френски народен фарс
- Оргон в „Тартюф“ – Молиер
- Геслер в „Вилхелм Тел“ – Фридрих Шилер
- Андрокъл в „Андрокъл и лъвът“ – Джордж Бърнард Шоу
- Граф Маранцоне в „Херцогинията на Падуа“ – Оскар Уайлд
- Заклинател в „Задушница“ – Адам Мицкевич
- Мича в „Опечелена фамилия“ – Бранислав Нушич
- Владимир Павлович в „Д-р“ – Бранислав Нушич
- Павле Марич в „Покойник“ – Бранислав Нушич
- Добчински в „Ревизор“ – Николай Гогол
- Подкальосин в „Женитба“ – Николай Гогол
- Бабелмандебски в „Сватба“ – Антон Чехов
- Странджата в „Хъшове“ – Иван Вазов
- Мичо Бейзадето в „Под игото“ – Иван Вазов
- Какавидов в „Службогонци“ – Иван Вазов
- Велчо-Свилен в „Свекърва“ – Антон Страшимиров
- Михо в „Зидари“ – Петко Тодоров
- Цар Петър в „Боян Магесникът“ – Кирил Христов
- Владимиров в „Големанов“ – Ст. Л. Костов
- Нестор в „Тъмни души“ – Добри Немиров
- Хаджи Андрея в „Албена“ – Йордан Йовков
- Златил в „Боряна“ – Йордан Йовков
- Арнолд в „Училище за жени“
- Езоп в „Езоп“
Филмография
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1967 | Привързаният балон | слепия | ||
1961 | Вятърната мелница | дядо Бальо | ||
1960 | Хитър Петър | хаджи Костаки | ||
1960 | Стубленските липи | дядо Мишон | ||
1958 | Хайдушка клетва | Йорданчо „Крастата“ | ||
1956 | Точка първа | Бармалей | ||
1955 | Героите на Шипка - (Герои Шипки) | СССР / България | Сюлейман паша | |
1952 | Под игото | Колчо слепеца | ||
1950 | Калин Орелът | дядо Стоян | ||
1947 | Изкупление - (незавършен) | Стоян Хаджигладнев | ||
1936 | Грамада | Цеко | ||
1931 | Безкръстни гробове | Рангел, селянин | ||
1929 | След пожара над Русия | гърбицата |
Външни препратки
- Слово за Константин Кисимов
- Константин Кисимов в Internet Movie Database
- Константин Кисимов в КиноПоиск
- Константин Кисимов в Кино-Театр
- ↑ а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 226 – 227. (на български)