Иван Селимински

Д-р Иван Селимински
български лекар и общественик
Паметник на Иван Селимински в Сливен
Роден	24 декември 1799 г. Сливен, Османска империя
Починал	21 август 1866 г. Галац, Румъния
Етнос	българи
Д-р Иван Селимински в Общомедия

Д-р Иван Селимински е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар.

Биография

Ранни години

Д-р Иван Селимински (рождено име - Юрдан Георгиев) е роден през 1799 г. в Сливен в семейството на сравнително богат търговец. Начално образование получава в сливенско училище. През 1812 г. семейството му умира от чума. На 14-годишна възраст заедно със свои роднини пътува до Йерусалим (след години Селимински пише, в спомените си за хаджи Петър от Казанлък (помогнал на много български младежи да учат в град Кидония), за хаджи Дамянти Мангалоглу от Сливен и хаджи Неофит от Ямбол и осмива чрез тях хаджилъка като средство за създаване на уважение в обществото).

Селимински завършва гръцката гимназия в град Кидония, Мала Азия. По това време той се формира като революционен демократ и взема дейно участие в тайните революционни организации на гръцкото освободително движение Филики етерия. По пътя от Кидония до Атон и оттам до Пелопонес той се запознава с организациите на гръцкото въоръжено въстание по островите.

В Европа

В Италия той се среща с гръцките емигрантски революционни организации, а също с национално-революционното движение на италианските карбонари, чиито въстания в Пиемонт и Неапол през 1821 – 1822 г. току-що са били потушени. В Пеща той се запознава с унгарското национално революционно движение и с организациите на славянските народи в Австрия (чехи, словаци, хървати, славенци, сърби и др.), а също и с някои от известните тогава учени-слависти. Запознал се и с дейността на „Матица сръбска“.

В град Брашов Селимински взима активно участие в превръщането на града в един от първите организационни центрове на българската емиграция.

Отново в България

Селимински се връща в Сливен през 1825 г. и основава през същата година първата българска тайна революционна организация „Братство“, която е строго конспиративна и провежда своята работа чрез масовите еснафски сдружения и чрез училището, основано от него. В Сливен Селимински успява да намери такава форма на организиране, при която тясната конспиративна организация действа и решава най-злободневните частни и общински въпроси чрез еснафските сдружения, при което всичката тази ежедневна работа е подчинена на главната цел – общата борба за освобождението на народа от османското иго по пътя на въоръжено въстание.

В Сливен Иван Селимински отваря училище с две степени, в горната степен на което преподава физика като самостоятелен учебен предмет.

След първите успехи на организацията Селимински заклева членовете и излага провежданата от него революционна тактика и стратегия в нелегалната борба. Организации като тази в Сливен са създадени още в Шумен и други градове.

В навечерието на руско-турската война (1828 – 1829 г.) организацията взема мерки за въоръжаването на своите хора, създаване на въоръжени отряди, складове за оръжие и храна по Балкана. Организира и разузнаването на решенията на турското правителство. Участието на толкова много българи в помощ на руските войски през тогавашната война се дължи до голяма степен на тези организации.

Със създаването на революционните организации в Сливен и някои други градове Селимински става първият български крупен революционен организатор. Той посочва начина на масовото организиране на българския народ, за въоръжено въстание против турците, по подобие на революционните организации у балканските съседи. След края на войната Селимински участва в делегациите до руското главнокомандване с цел да се издействат права за българския народ, а също и във връзка с масовото изселване на българското население от Източна крайморска България следствие на активното му участие на страната на русите през време на войната. Селимински проявява голяма гъвкавост по бежанския въпрос, в преговорите между Русия и Турция и по опита на гръцкото духовенство да помогне на турското правителство да върне бежанската маса обратно.

Участие в организираното преселение в Бесарабия

Селимински напълно подкрепя идеята за образуване на автономно българско княжество в Добруджа. Като един от ръководителите на българската емиграция, той прави всичко възможно за изпращане на специална делегация в Цариград. Перспективите за осъществяването на тази идея са добри, обаче голямата холерна епидемия и безпаричието попречват на делегацията да замине навреме.

В Букурещ

Като учител в Букурещ, той е един от главните основатели на първата българска емигрантска организация във влахо-молдавската столица. Тя дава основата за организирането на Българско народно дружество през революционната 1848 г. След това се създава Букурещкия български комитет през 1853 г. във връзка с Кримската война, който през 1862 г. се е превръща в Българска добродетелна дружина. Като учител в град Рошиори де Веде, Селимински помага много на българските бежанци, произхождащи главно от Свищов, да построят нов град – Александрия.

Във Влашко и Бесарабия

Откритото от него училище в Нови Сливен (Берязка) е закрито скоро, понеже е оклеветен като безбожник пред окръжния управител. През 1835 г. Селимински става генерален пълномощник на общината в Нови Сливен и води енергична борба против опитите на румънските чокои да закрепостят българските бежанци. Той организира общината по демократически принцип, като я разделил на части, от които всяка част избира представител за общото ръководство на общината. Срещу българските бежанци в Берязка е насочен целият чокойски държавен апарат на окръга и когато през 1837 г. българите окончателно губят делото, за едва нощ новосливенци разрушават цялото си селище от 600 къщи, изкореняват лозята и се преселват в Плоещ. Това става не без участието на Селимински и прави силно впечатление на властта и на влашкото население.

Изработването на устава на Централното болградско училище е дело основно на Селимински.

Атина – Медицинско следване

Като студент по медицина в Атина през 1840 – 1844 г., Селимински възобновява организираното на остров Андрос Спавяно-българско ученолюбиво дружество от българските младежи, преминапи на учение в Атина, на които той става учител и възпитател. Полага основите на 25-членна организация, която да се бори за народност, за просвета и за българска родна църква. Мнозинството от членовете на тая организация станали по-късно известни възрожденци.

Селимински подържава активно започнатото дело от Васил Априлов за господство на говоримия български език в училищата и църквите и изпращане на български мпадежи на учение в руските училища. Бори се против католишката и протестантската пропаганда, която според него се опитва да внесе разединение всред българите.

Селимински написва в Атина своето „Политическо верую“, в което излага основните си обществено-политически и философски възгпеди като революционен демократ и изключително прогресивен обществен деятел. През време на парламентарните избори в Гърция в 1843 г. по идея на Селимински е образуван „Трако-славянски комитет“. Този комитет обединява българската и сръбската емиграция и имал голямо значение за българската колония в Атина и за националното осъзнаване на много българи.

След дипломирането си

От дипломирането си като медик през 1845 г. до последната година от живота си – 1866 г. д-р Селимински работи като лекар и провежда множество здравни реформи във всички градове където работи – Букурещ, Браила, в Бесарабия и др.

През 1845 г. Селимински заминава за Париж, където престоява известно време и с група българи обмислят въпроса, как да се помогне на България след Нишкото въстание.

През 1846 г. той взема участие в написването на едно заявление до султан Абдул Меджид, с което се иска изборни български свещенослужители, определяне на заплатите им и служене в църквите на български език.

Селимински е сред първите по-изтъкнати за времето българи, които се свързва с един от най-ранните дейци на албанското възраждане Наум Векилхарджи, като му написва специално възвание до албанския народ в духа на собствените си разбирания.

Селимински е един от организаторите в Букурещ на Българско народно дружество, което има просветни задачи и играе много активна роля през време на революцията във Влашко през 1848 г.

Той става член на гръцко-етеристко дружество през 1847 г. и когато разбира, че се цели повдигането на България само с цел да се отклони вниманието на турците от Гърция, прави необходимите постъпки пред руското правителство, за да осуети този план.

Селимински е един от главните ръководители на Българската браилска община във всичките важни начинания, в организацията на братството, печатница, издаване на вестник и подготовка за създаване на Браилското книжовно дружество, което се явява като начало на Българската академия на науките.

Организатор на доброволците за Кримската война

Селимински достига своя връх на политическа дейност през време на Кримската война. В 1853 г. той станал главният организатор на доброволческите български отряди, които достигнали до 4000 души. Той е бил фактическият комисар по набирането и формирането им, като е живял с пълната увереност, че Русия ще победи и българите ще вземат участие в своето освобождение с тези отряди. В сравнение с двете белградски легии тази акция на българската емиграция е била много по-крупна и с много по-сигурни перспективи, защото зад гърба и е стояла Русия, която всеки път дотогава е побеждавала Османската империя.

Селимински е един от главните организатори на Букурещкия български комитет, задачата на който е била да сформира доброволчески отреди и да държи връзка с руското главнокомандване по въпросите, отнасящи се до България. Такива комитети той основал още в ред градове, където имало български колонии.

Селимински взима активно участие в църковната борба, като е създал една от най-интересните и оригинални студии във връзка с нея.

Чехия – 1000 години българска азбука

Селимински е оценил много високо 1000-годишнината от създаването на славянската азбука и пристигането на солунските братя Кирил и Методий във Великоморавия. Изпратен като делегат, той е представил достойно България на тържествата във Велеград, Чехия. Той също е участвал и в празника на солунските братя, който е бил отбелязван с особена тържественост в Браила.

Умира на 21 август 1867 г. в един румънски манастир около Галац.

Творения

Селимински не владее писмено български език. В своето завещание той отделя средства, за сметка на които съчиненията му да бъдат преведени от гръцки и обнародвани на родния му език. Многотомното издание, което се появява десетилетия след смъртта на автора, включва между другото неговите мемоари („Исторически спомен)“ и студията му „Българският църковен въпрос“, в която той се застъпва за черковно-национална независимост.

• Библиотека д-р Иван Селимински (превели Перикли Чилев и Е. Пажева). Т.1 – 14. София, Държавна печтница (1904 – 1931)
• Д-р Иван Селимински, Избрани съчинения (ред. Н. Кочев, М. Бъчваров), София, Наука и изкуство (1979) [философски произведения]
• Д-р Иван Селимински, Съчинения (ред. Р. Димчева, Н. Кочев). София, Български писател (1989) [подборка]

Използвана литература

• М. Арнаудов, Селимински: Живот, дело, идеи. София, Държавна печатница (1934)
• Ц. Кристанов, И. Пенаков, С. Маслев, Д-р Иван Селимиски, София, БАН (1962)
• М. Борисов, Д-р Иван Селимински и физиката. – Природа, № 5, (1983), 79 – 86
• М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева, Д-р Иван Селимински – основоположник на обучението по физика в България и пропагандатор на физическите науки и тяхното значение. – В: Предшественици на разпространението и развитието на физическите науки в България, София, изд. Народна Просвета (1985) с. 67 – 127