Владимир Димитров – Майстора: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Народни художници, ползвайки HotCat |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Носители на Димитровска награда, ползвайки HotCat |
||
Ред 82: | Ред 82: | ||
[[Категория:Заслужили художници]] |
[[Категория:Заслужили художници]] |
||
[[Категория:Народни художници]] |
[[Категория:Народни художници]] |
||
[[Категория:Носители на Димитровска награда]] |
Версия от 06:59, 28 август 2017
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Димитров.
Владимир Димитров – Майстора | |
български художник | |
Рождено име | Владимир Димитров Поппетров |
---|---|
Роден | 1 февруари 1882 г.
|
Починал | 29 септември 1960 г.
|
Националност | България |
Академия | Художествено индустриално училище в София |
Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка | |
Направление | живопис |
Владимир Димитров – Майстора в Общомедия |
Владимир Димитров – Майстора е изтъкнат български художник. Едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната създала вече школа живопис на майстора тябва да не забравяме уникалния му принос като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски. Предава с простота и финес емоциите в окопите и бита на войната. Той се явява като първи официален български военен кореспондент.
Биография
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и майка бежанец от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия. Завършва с отличие през 1910 и до 1917 е учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов. Енциклопедия Кюстендил[източник? (Поискан преди 2460 дни)]
Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.
Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.[1]
Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия. Участва в изложба на римски художници, а по-късно урежда самостоятелна изложба, като картините продава на американеца Джон Крейн, с когото сключва договор и от 1924 до 1928 работи за него.[източник? (Поискан преди 2460 дни)][2] През 1924 се установява в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с Иван Рилски, а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ (1935 – 1938) и други.
Делегат е на конгресите на Световния съвет за мир 1948, 1949, 1950. През 1949 г. е избран за съветник в градския народен съвет в София.
1972 г. е учредена национална награда за живопис на името на Майстора. Открита е и новата сграда на художествената галерия в Кюстендил. Тя е първата в България сграда построена специално за галерия. Открит е Дом-паметник (1972) и Къща-музей (1982) в Шишковци. Негови паметници има в Кюстендил, Шишковци, Дивля, Фролош, София. Тленните му останки са пренесени от София в Шишковци в парка на Дома-паметник. Две негови картини са притежание на Белия дом.[източник? (Поискан преди 2460 дни)]
Награди и отличия
- През 1944 г. е удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“.
- През 1952 г. е получил званието Народен художник.
Вижте също
Литература
- "Автобиография; Родословие на Владимир Димитров Майстора"
- Борис Колев. Владимир Димитров – Майстора. София: Български художник, 1955.
- Boris Kolev. Vladimir Dimitrov, le Maître: monographie. Sofia: Balgarski Houdojnik, 1955.
- Vicho Ivanov. Vladimir Dimitrov – der Meister: 1882 – 1960. Sofia: Sofia-Press, 1968.
- Георги Ст. Димитров. Владимир Димитров – Майстора и българската критика. София: Септември, 1982.
- Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. София, 1989.
- Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ІІІ, 1991.
- Енциклопедичен речник Кюстендил, София, 1989.
Източници
Външни препратки
- Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил
- Картини на Владимир Димитров – Майстора
- Галерии с репродукции: Държавен културен институт, Галерия „Домино“
|