Стоян Петров (революционер): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Bot: Automated import of articles - append on top |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Стоян Петров|Стоян Петров|тип=личност}} |
|||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Стоян Петров |
| име = Стоян Петров |
||
Версия от 11:29, 11 септември 2017
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Петров.
| Стоян Петров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Стоян Петров в Общомедия | |
Стоян Петров Топузов е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
Стоян Петров е роден през 1874 година в град Малко Търново, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в гимназия във Варна. Работи като учител и книжар. В 1896 година е сред организаторите на клона дружеството „Странджа“ в Бургас.[1] През 1897 година Петров е в първата революционна чета на войводата Минчо Томов, обиколила българските села в Малкотърновско, Лозенградско и Бунархисарско. Заловен е от турските власти и е осъден на 5 години затвор. Освободен е през есента на 1902 година. Става четник при Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари 1903 година.
Делегат е на конгреса на Петрова нива, който го определя за войвода на ІІ велишки участък.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и застава начело на Втора рота на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков.[3]
| Втора рота на Лозенградската партизанска дружина на МОО с командир Стоян Петров | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Делиш (Дениш) Андонов | 25 | Ениджевардарско | Енидже Вардар | убит на 18 юни 1913 година[4] | |
| Димитър (Димо) Андреев | Велешко | Велес | ранен на 17 юни 1913 г., сребърен медал[5] | ||
| Димитър Андреев | 26 | Валовищко | Крушево | кръст „За храброст“ ІV степен[5] | |
| Димитър Бонев | Струмишко | Дървош[6] | |||
| Димо Петров | 32 | Малкотърновско | Малко Търново[7][8] | ||
| Желю Минчев | 25 | Хасковско | Хасково[9][10] | ||
| Ненчо Кротков | Василиковско | Маджура[11] | |||
| Стамен (Стамо) Маджаров | 26 | Софлийско | Мерхамли[12][13] | ||
| Стоян Калудов | 44 | Василиковско | Маджура[14] | ||
Бележки
- ↑ Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 166.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 129.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 565, 892.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 98.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 559.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 442.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 408.
- ↑ Пейков, Стефан. Когато кметовете на Царево бяха войводи // Морски вестник. Посетен на 29 юни 2013 г.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 413.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 357.
