Владимир Димитров – Майстора

Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Димитров.

---

Владимир Димитров – Майстора
български художник
Роден	Владимир Димитров Поппетров 1 февруари 1882 г. Фролош, България
Починал	29 септември 1960 г. София, България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Жанр	портрет
Академия	Художествено индустриално училище в София
Учители	Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка
Направление	живопис
Награди	Димитровска награда (1950)
Владимир Димитров – Майстора в Общомедия

Владимир Димитров – Майстора е български художник, едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната живопис на Майстора трябва да не забравяме приноса му като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски. Предава с простота и финес емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.

Биография

Владимир Димитров – Майстора, Илия Бешков и Иван Лазаров със студенти през 1955 година

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил

Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и майка бежанка от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.

Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

Творби на Майстора в Пловдивска градска художествена галерия

Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.

Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата Копиловци и Шишковци, Кюстендилско.

Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия. През 1924 г. се установява в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с Иван Рилски, а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ (1935 – 1938) и други.

През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Чарлс Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.

Член на БКП от 1946 г.

Награди и отличия

• През 1944 г. е удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“.
• През 1950 г. е удостоен със званието Заслужил художник (1950)
• През 1952 г. е получил званието Народен художник.
• Димитровска награда (1950).
• орден „Кирил и Методий“ първа степен (1952),
• орден „Народна република България“ първа степен (1957),
• орден „Георги Димитров“ (1959).

Вижте също

• Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил
• село Шишковци, община Кюстендил

Литература

• "Автобиография; Родословие на Владимир Димитров Майстора"
• Борис Колев. Владимир Димитров – Майстора. София: Български художник, 1955.
• Boris Kolev. Vladimir Dimitrov, le Maître: monographie. Sofia: Balgarski Houdojnik, 1955.
• Vicho Ivanov. Vladimir Dimitrov – der Meister: 1882 – 1960. Sofia: Sofia-Press, 1968.
• Георги Ст. Димитров. Владимир Димитров – Майстора и българската критика. София: Септември, 1982.
• Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. София, 1989.
• Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ІІІ, 1991.
• Енциклопедичен речник Кюстендил, София, 1989.

Външни препратки

• Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил
• Картини на Владимир Димитров – Майстора
• Галерии с репродукции: Държавен културен институт, Галерия „Домино“