Линейни кораби тип „Дюнкерк“

Линейни кораби тип „Дюнкерк“ Classe Dunkerque
Линейният кораб „Дюнкерк“ по време на изпитанията
Флаг	Франция
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Дюнкерк“
Производител	Arsenal de Brest в Брест и др., във Франция
Служба
Заложен	24 декември 1932 г.
Спуснат на вода	2 октомври 1935 г.
Влиза в строй	1 май 1937 г.
Изведен от експлоатация	потопени на 27 ноември 1942 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	26 500 t (стандартна) 34 884 t (пълна) „Страсбург“: 27 300 t (стандартна) 36 380 t (пълна)
Дължина	209,0 m (по КВЛ) 215,1 m (максимална)
Ширина	31,1 m
Газене	9,6 m
Броня	„Дюнкерк“: главен пояс: 225 mm; палуби: 40 – 130 mm; барбети: 310 mm; кули ГК: 250 – 330 mm; кули ГК: 130 – 90 mm; бойна рубка: 270 mm „Страсбург“: главен пояс: 283 mm; палуби: 40 – 130 mm; барбети: 340 mm; кули ГК: 250 – 360 mm; кули СК: 130 – 90 mm; бойна рубка: 270 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 6 парни водотръбни котли Indret; 4 гребни винта; 107 500 к.с. (проектна)
Скорост	29,5 възела (54,6 km/h)
Далечина на плаване	16 400 морски мили при 17 възела ход
Екипаж	1381 души „Страсбург“: 1302
Въоръжение
Артилерия	2x4 330 mm; 3x4 и 2x2 130 mm Зенитна артилерия: 5x2 37 mm; 8x2 13,2 mm картечници
Самолети	1 катапулт 3 хидросамолета
Линейни кораби тип „Дюнкерк“ в Общомедия

Дюнкерк (на френски: Dunkerque) са серия френски линейни кораби от времето на Втората световна война. Всичко от проекта са построени два кораба: „Дюнкерк“ (на френски: Dunkerque) и „Страсбург“ (на френски: Strasbourg).

Корабите от този тип, построени през 1930-те години, са първите бързоходни линкори. „Дюнкерк“, проектирани за борба с немските „джобни линкори“ от типа „Дойчланд“, се строят в условията на ограниченията наложени от Вашингтонското съглашение и жестока икономия на средства. Във връзка с това стандартната водоизместимост на „Дюнкерк“ е 26 500 т, което е по-малко от лимита 35 000 дълги тона, постановен от Вашингтонския договор. Особеност при „Дюнкерк“ е оригиналното разположение на артилерията на главния калибър – осемте 330-мм оръдия са разположени в две четириоръдейни кули, поставени на носа.

След заявлението на Италия за строителството на линкорите от типа „Литорио“ със стандартна водоизместимост от 35 000 т, парламента на Франция отделя средства за строителството и на втория линкор – „Страсбург“. Бронирането на „Страсбург“ е усилено, за да противостои на по-мощните оръдия на новите италиански линкори.

С началото на Втората световна война „Дюнкерк“ и „Страсбург“ заедно с корабите на Британския Кралски флот охраняват морските пътища в Атлантика от немските рейдери. След капитулацията на Франция линкорите се намират в Мерс ел Кебир. Британците се опасяват, че новите френски кораби могат да се окажат в ръцете на нацистка Германия или Италия, което пи променило баланса на силите на Средиземно море. Към Мерс ел Кебир е изпратена силна британска ескадра с ултиматум. Опита да се принудят французите да отидат в контролирани от съюзниците пристанища или да потопят корабите е неуспешен, и британците откриват огън по намиращите се в порта кораби на Френския флот. „Страсбург“ пробива блокадата и достига Тулон. „Дюнкерк“ не успява да се промъкне, повреден е от артилерийски огън и засяда на грунта, но след ремонт също е преведен в Тулон. Там, през ноември 1942 г., двата линкора са потопени от екипажите си, за да се избегне пленяването им от немците.

Специалистите оценяват линкорите от типа „Дюнкерк“ доста нееднозначно. Тези кораби добре изглеждат на фона на линкорите от времето на Първата световна война, но в сравнение с по-късните бързоходни линкори, такива като „Литорио“, „Бисмарк“ и „Айова“, линкорите от типа „Дюнкерк“ са с прекалено малък калибър на оръдията и слабо брониране. Някои специалисти отбелязват, че, благодарение на високата си скорост и сравнително мощното въоръжение, според концепцията те по-скоро трябва да бъдат отнасяни към класа на линейните крайцери.

История на създаването

Външен вид на линкор от типа „Норманди“

В края на XIX и началото на XX век френският флот е вторият по сила след британския, обаче Франция не съумява да удържи тази позиция и влиза във второто десетилетие на XX век с недостатъчен брой съвременни кораби. Френският флот по онова време няма линейни крайцери, отсъстват бързоходни леки крайцери. Построените дредноути от типа „Курбе“, въоръжени с двенадесет 305-мм оръдия, значително отстъпват на супердредноутите на Великобритания, САЩ и Япония, които имат оръдия с калибър 343 – 381 мм. През 1912 г. е приет новият „Морски закон“, съгласно който флота на Франция към 1922 г. трябва да се състои от 28 дредноута и линейни крайцера, обаче този план не е осъществен. По време на световната война френският флот получава три линкора от типа „Бретан“ с десет 340-мм оръдия. Строителството на линкорите от типа „Нормандия“, с двенадесет 340-мм оръдия в четириоръдейни кули е спряно, тъй като всички сили са насочени към нуждите на сухопътния фронт. Планираните линейни крайцери даже не са заложени. Войната отслабва икономиката на Франция, за това недостроените корпуси на линкорите от типа „Нормандия“ са предадени за скрап. Изключение е направено само за корпуса на линкора „Беарн“, който е достроен като самолетоносач.

Литература

На руски език

• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. М., 2005. ISBN 5-699-18891-6.
• Патянин С. В. Авианосец „Арк Ройал“. Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. М., 2001.
• Сулига С. Линкоры „Дюнкерк“ и „Страсбург“. М., 1995, 32 с. ISBN 978-0-00-332278-0.
• Сулига С. «Ришелье» и „Жан Бар“. М., 1995, 32 с.

На английски език

• Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. Conway Maritime Press. London, 1992. ISBN 0-85177-146-7.
• Jordan, John. Dumas, Robert. French Battleships 1922 – 1956. – Barnsley, Yorkshire: Seaforth Publishing, 2009. – 224 p. – ISBN 978-1848320345.
• Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. – London: Conway Maritime Press, 2002. – 403 p. – ISBN 0-87021-459-4.

На немски език

• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

На френски език

• Robert Dumas. Les cuirasses Dunkerque et Strasbourg. Nantes, 2001. ISBN 978-2-909675-75-6.

Външни препратки

• DUNKERQUE battlecruisers (1937 – 1939) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Дюнкерк“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Дюнкерк““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​