Франс (линеен кораб, 1912)
| „Франс“ France | |
 Линейният кораб „Франс“ в Тулон | |
| Флаг |  Франция |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Курбе“ |
| Производител | Ateliers et Chantiers de la Loire в Сен Назер, Франция |
| Служба | |
| Поръчан | 1 август 1911 г. |
| Заложен | 30 ноември 1911 г. |
| Спуснат на вода | 7 ноември 1912 г. |
| Влиза в строй | 15 юли 1914 г. |
| Изведен от експлоатация | потъва на 26 август 1922 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 24 475 t (нормална) 25 579 t (пълна) |
| Дължина | 166 m (максимална) |
| Ширина | 27 m |
| Газене | 9,04 m |
| Броня | пояс: 180 – 270 mm; палуба: 12+45+40 mm (70 mm скосове); барбети: 270 mm; кули ГК: 270 mm; каземати: 180 mm; бойна рубка: 270 – 300 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 24 парни водотръбни котли Belleville; 4 гребни винта; 28 000 к.с. (проектна) |
| Скорост | 21 възела (39 km/h) |
| Далечина на плаване | 4200 морски мили при 10 възела ход 1140 мили при 20 възела ход |
| Екипаж | 1115 – 1187 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6x2 305 mm; 22x1 138 mm; 4x1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 4x 450 mm ТА |
| „Франс“ в Общомедия | |
Франс (на френски: France) е френски линеен кораб. Вторият съд от първата серия френски дредноути – типа „Курбе“. Наречен е в чест на Франция. Корабът е построен малко преди Първата световна война, в рамките на корабостроителната програма за 1910 г. По време на войната действа в Средиземно море. На 16 август 1914 г. взема участие в потопяването на австро-унгарския крайцер „Зента“ (SMS Zenta). „Франс“ се базира в Отранто, блокирайки Австро-унгарския флот в Адриатика.
След края на войната „Франс“, заедно с еднотипния дредноут, „Жан Барт“ е изпратен в Черно море за участие в интервенцията в Южна Русия. През април 1919 г. в Севастопол екипажът му се разбунтува, изисквайки връщането на кораба във Франция. През 1920 г. корабът се връща в родни води.
През 1922 г. „Франс“ се натъква на риф при френското крайбрежие, четири часа след сблъсъка корабът потъва.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
Предвоенен период[редактиране | редактиране на кода]
„Франс“, заедно с еднотипния кораб „Париж“, са поръчани на 1 август 1911, в рамките на Военноморската програма за 1911 г. Той е построен от „Ateliers et Chantiers de la Loire“ в Сен Назер. Неговия кил е заложен на 30 ноември 1911 г., спуснат е на вода на 7 ноември 1912 г. През 1914 г. „Франс“ влиза в състава на флота, в Деня на превземането на Бастилията. През юли 1914 г. „Франс“, с президента на Френската република, Реймон Поанкаре, има държавно посещение в Санкт Петербург. Линкорът се връща от Русия във Франция малко преди началото на Първата световна война.
Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]
„Франс“ с трите еднотипни кораба, е включен в Средиземноморския флот на Франция за противодействие на военноморските флоти на Османската империя и Австро-Унгария. „Франс“, през по-голямата част от 1914 г., оказва поддръжка с огъня си на черногорската армия. На 21 декември подводницата U-12, при остров Сезен, торпилира линкора „Жан Барт“. Това принуждава линкорите да отстъпят към Малта и Бизерта. След като французите заемат неутралния гръцки остров Корфу, през 1916 г., те се придвижват към Аргостолион, но техните действия са много ограничени, тъй като по-голямата част от флота се използва в борбата с подводните лодки на противника.
След войната линкорите „Франс“ и „Париж“ поддържат Съюзните войски в Черно море, през 1919 г. по време на интервенцията в Русия. На двата кораба, през април 1919 г., избухва метеж, който е прекратен, когато вицеадмирал Жан Франсуа Шарл Аме се съгласява да удовлетвори главното искане на метежниците за връщане на корабите във Франция. С завръщането си вкъщи 26 члена на екипажа са осъдени на затвор, макар през 1922 г. те да са освободени след съглашение между премиер-министъра Раймон Пуанкаре и противниците му от Левите. В залива Киберон, на 26 август 1922 г., „Франс“ се ударя в риф и четири часа по-късно потъва. От 900 члена на екипажа загиват само трима души. До своята гибел „Франс“ не е модернизиран.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Александров Ю. И. Линейные корабли типа „Курбэ“. 1909 – 1945 гг. СПб., 2007, 84 с. ISBN 978-598830-025-0.
- Dumas, Robert. Warship IX. Annapolis, Maryland, 154 – 164, 223 – 231 с. ISBN 0-87021-984-7.
- Dumas, Robert; Guiglini, Jean. Les cuirassés français de 23 500 tonnes. Grenoble, France, 1980.
- Gardiner, Robert; Chesneau, Roger. Conway's All the World's Fighting Ships, 1922 – 1946. Annapolis, Maryland, 1980. ISBN 0-87021-913-8.
- Gardiner, Robert; Gray, Randal. Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
- Jordan, John; Dumas, Robert. French Battleships 1922 – 1956. Annapolis, Maryland, 2009. ISBN 978-1-59114-416-8.
- Whitley, M. J. Battleships of World War II. Annapolis, Maryland. ISBN 1-55750-184-X.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- COURBET battleships (1913-1914) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-02-21 в Wayback Machine. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Франс (линеен кораб, 1912)
| |||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Франс (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |