Беарн (самолетоносач, 1920)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Беарн“
Bearn
PA Bearn.jpg
Самолетоносачът „Беарн“
Флаг Франция Франция
Клас и тип Линеен кораб от типа „Норманди“
преправен на самолетоносач
Производител Forges et chantiers de la Mediterranee, Ла Сен сюр Мер, във Франция
Служба
Заложен 10 януари 1914 г.
Спуснат на вода 15 април 1920 г.
Влиза в строй 1 май 1928 г.
Изведен от
експлоатация
1949 г.
утилизиран през 1967 г.
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 22 501 t (нормална)
28 900 t (пълна)
Дължина 182,6 m (максимална)
Ширина 35,2 m
Газене 9,3 m
Броня пояс: 83 mm;
полетна палуба: 25 mm;
хангарна палуба: 25 mm
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
2 парни машини с тройно разширение;
6 парни водотръбни котли Normand du Temple;
4 гребни винта;
37 200 к.с. (проектна)
Скорост 21,5 възела
(39,8 km/h)
Далечина на
плаване
7000
морски мили
при 10 възела ход
Екипаж 865 души
Въоръжение
Артилерия 8x1 155 mm;
Зенитна артилерия:
6x1 75 mm;
8x1 37 mm;
16x1 13,2 mm картечници
Торпедно
въоръжение
4x 550 mm ТА
Самолети 35 – 40
„Беарн“ в Общомедия

Беарн (на френски: Bearn) е френски самолетоносач. Построен е от незавършения корпус на линеен кораб от типа „Нормандия“; турбините на линкора при това са заменени със специално разработена комбинирана силова установка.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Участва във Втората световна война. През октомври 1939 г. оглавява групата (Съединение „L“), участваща съвместно с други френски и британски сили за издирване на германския „джобен линкор“ „Адмирал граф Шпее“.

След капитулацията на Франция, през 1940 г., „Беарн“ отплава за Мартиника, където е блокиран от английския флот. През 1943 г. е предаден на Великобритания.

Мнозина смятат, че „Беарн“ извозва в Мартиника златния запас на Франция. В действителност на кораба са натоварени само 194 тона злато, на обща стойност 9 милиарда и 241 милиона франка. В долари тази сума е едва 172 милиона и 272 хиляди. „Беарн“ отплава от Тулон на 19 май 1940 г., когато поражението на Франция все още далеч не е очевидно. Това злато е предназначено за заплащане на американските военни доставки за Франция, и, разтоварвайки в САЩ златото, французите вземат на борда на „Беарн“ закупени от САЩ самолети. На 16 юни самолетоносач отплава за бреговете на Франция, но узнавайки за поражението на своята страна, командира на самолетоносач обръща кораба си към Мартиника. Злато в този момент вече няма в неговите трюмове.

В периода 1943 – 1944 г. поради своята ниска скорост е преоборудван в авиотранспорт; превъоръжен е с 4 – 127-мм, 24 – 40-мм и 26 – 20-мм оръдия. До края на войната се използва за превозване на самолети от Канада във Франция.

След световната война носи служба в Индокитай, а от 1948 г. се използва като учебен кораб, след това като плаваща база за подводни лодки. Отписан от е флота през 1949 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • С. А. Балакин.. ВМС Франции 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, 2000, 32 с..
  • Патянин С.. Несостоявшиеся сверхдредноуты Французские линкоры типа „Нормандия“. Арсенал-Коллекция. 2012, 35 – 46 с..
  • Патянин, Сергей. Французские авианосцы второй мировой. Становление палубной авиации. 2013, 409 – 419 с.. ISBN 978-5-699-63282-4.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Jordan, John. Dumas, Robert. French Battleships 1922 – 1956. – Barnsley, Yorkshire: Seaforth Publishing, 2009. – 224 p. – ISBN 978-1-84832-034-5.
  • Le Masson, Henry. The Normandie class Battleships with Quadruple Turrets. Warship International/ XXI (4). 1984, 409 – 419 с..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беарн (авианосец)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.