Стамат Танчев
| Стамат Танчев | |
| български духовник и революционер | |
 | |
| Роден |
1857 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 октомври 1904 г.
|
| Стамат Танчев в Общомедия | |
Стамат Георгиев Танчев е български духовник, деец на българското възраждане в Македония, активен участник в борбата за независима църква и революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стамат Танчев е роден през 1857 година в южномакедонското село Бугариево[1], тогава в Османската империя, днес Неа Месимврия, Гърция. Става свещеник при българската църква „Свети Димитър" в Солун и е член на българската община в града. Още от 1894 година е член на ВМОРО, посветен от Даме Груев.
Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:
| „ | В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[2] | “ |
В 1901 година при Солунската афера е арестуван и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия.[3] Освободен е при общата амнистия през август 1902 година. Завръща се в Солун и отново се включва революционното движение.[4] През април 1903 година след Солунските атентати е отново хвърлен в затвора, изтезаван и осъден доживот, но скоро отново е освободен.[5]
Убит пред вратата на къщата си в Солун от гръцки терористи в 1904 година.[6][7][8] Основен организатор на убийството му е Александрос Айвалиотис.[9]
Солунската българска община организира траурно шествие, което минава по главната улица на града и в което участват български ученици и учители. На шествието има засилено присъствие на униформени полицаи и цивилни шпиони на властта и подготвените оратори се отказват да говорят. Реч произнася единствено Сребрен Поппетров и той е арестуван след погребението.[10]
Стамат Танчев е баща на дейците на ВМОРО Димитър Попстаматов и Петра Попстаматова.[11][12] Третият му син Михаил Попстаматов е запасен офицер, деец на ВМРО в Солунско след 1920 година.[13]
Христо Силянов пише за него:
| „ | ... попъ Стаматъ Танчевъ, снаженъ и строенъ, съ смолиста коса и брада, внушаваше респектъ съ своята строга фигура. Съ брата си Божинъ и съ сина си Димитъръ, той съставяше едно отъ известнитѣ комитски семейства въ Солунъ... Попъ Стаматъ отъ рано позна затвора и заточението и умрѣ като мѫченикъ[14]. | “ |
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Георги Танчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| поп Стамат Танчев (1857 – 1904) | Трайко Танчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Попстаматов (1880 – 1904) | Петра Попстаматова (1885 – 1972) | Михаил Попстаматов (1890 – ?) | Грозда Джингова | Иван Джингов | Божин Танчев (1879 – 1961) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Асен Биолчев (1906 – 1997) | Екатерина Биолчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Боян Биолчев (р. 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 364.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55-56.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 112.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 370 - 371.
- ↑ Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 711-712.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 203.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1467. (на македонска литературна норма)
- ↑ Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 153. Посетен на 14 октомври 2013 г.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 117.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 163.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 164.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 40.
